forum.lex.bg

Съсобственик съм на имот. За да продаде своя дял без да спази разпоредбите на чл.33 от ЗС, другият съсобственик дари 5% от неговия дял на външен човек и в същия ден продаде другите 95% на същото лице вече като съсобственик. Мога ли да обжалвам сделките и какви са шансовете ми?

Ако разбирам правилно, вие и лицето Х сте съсобственици, лицето Х дарява на У 5% от своята част и му продава други 95%. Ако е така, можете да атакувате сделката, защото освен декларация по чл.33 от ЗС от новия съсобственик У, такава трябва и от вас!

не може да продаде,защото няма деклрация за съгласие.

Роси, АТАКУВАЙ, ако не си доволна. Имаш много големи шансове.
Срокът е 2 мес. от узнаването , но за да не се мъчиш да доказваш кога си узнала, гледай да спазиш 2м. от изповядването.
Знам за аналогична хипотеза, при която съдът прогласи нищожност, поради заобикаляне на закона. Все пак всеки съд си има практика, но за мен това е единствено правилното разрешение на казуса. Това си е класически пример за заобикаляне на закона, при това много тъпо измислен - ами че то е очевидно за какво се даряват мижавите идеални части, при това в един и същи ден с продажбата.
Освен това ако другите са писали в Н.А., че купуват на данъчна оценка - ще си изкупиш имотчето на данъчна оценка. Мой клиент изкупи 1/4 от имот на пъпа на града /нека да не да не конкретизирам кой/ преди две години за за смешна сума, само защото ония глупаци бяха писали, за продажна цена данъчната оценка!

Благодаря ти Scribtor! Какво обаче означава "всеки съд си има практика"? Съдилищата не се ли съобразяват с едни и същи закони при положение, че това е класически пример на заобикаляне на закона? Или има и нещо друго за което не ти се говори?

Роси, сигурно не си юрист, за да ми задаваш такъв въпрос.
Законите по презумпция трябва да се спазват от всички, както и да се интерпретират еднакво от съдилищата. Освен това съдията по презумпция трябва да е компетентен и безпристрастен.
Да, ама в практиката това не винаги е така.
Често съдът дава различни тълкувания на един и същи закон и правоприлага различно. При това различието в практиката може да е между отделните съдилища, а може да е и между различни съдии в един и същи съд. Има случаи на корупция и "приятелства", когато съдията не е безпристрастен, а има случаи когато съдията го мързи да си чете делото или е некомпетентен и решава случая с лека ръка.
Наистина описаното от теб е класически случай на заобикаляне на закона, но това ти го казвам аз, това го каза и съдията при който се падна делото ми/изключително задълбочен и свестен колега/. Нямаш 100% гаранция обаче че друг съдия няма да каже обратното.
Думите ми не звучат особено добре, но не се отказвай от идеята, защото си права!!
Въпреки порочната система ние трябва да търсим правата си, защото ако не ги търсим, ще ни тъпчат още повече, а човек престане ли да се бори, загива. Освен това, ако се чудиш как да постъпиш, задай си въпроса така - какво губя в единия случай-ако действам, и какво губя в другия - ако бездействам. Когато се колебая, отговорът на този въпрос много ми помага . Успех!!!

Благодаря, че те има Scribtor! Позна, не съм юрист и за първи път се сблъсквам със съдебната система. Това което чета, обаче, в пресата за нея определено ме смущава. Провокирах те с въпроса си и очаквах точно такъв отговор от теб. Ти изглежда си една от "белите лястовици" в системата.
Аз ще се боря за правата си, каквото и да ми струва това. И дано някъде по инстанциите срещна и други "бели лястовици". Тази система трябва да се разтърси! Дори аз да не успея, може би ще дам кураж на други да се борят, а може би ще накарам правораздавателните органи да се замислят!?
В много случаи хората не се борят за правата си, защото всъщност се налага да се борят с корупцията в съдебната система /по официални данни - 58,8%/, а това е предварително обречена на неуспех битка. И нарушителите на закона /хора с пари и "приятелства"/ разчитат точно на това. Очевидни неща се превръщат в правни абсурди, защитаващи интересите на хора с престъпно мислене, които, използвайки слабостите на законите и адвокати и нотариуси без морал, постигат неправомерни цели. Аз все пак съм оптимист! А твоята подкрепа ми дава още по-големи надежди. Благодаря ти отново.

Za zashtita ot pogreshni reshenia na sada e predvidena vazmojnostta da se objalva pred po-gorna instantsia.
A tova, che koruptsiata v sad. sistema, bila 58,8% ne e viarno. Tova e protsenta na horata, koito si misliat, che v sad sistema ima koruptsia, a ne che pri vsiako vtoro delo se dava podkup. Ima razlika mejdu dvete.

А кое дава основание на хората да мислят така? И каква е разликата между двете? Вие сигурно имате по-точни данни, но и 5% процента да е корупцията в съдебната система, това не са просто цифри, това са човешки съдби! И колко хора могат да си позволят лукса да водят дела за да защитят интересите си?

Роси, ако имаш идея как бих могъл да помогна, дори съвсем, съвсем малко, в борбата с корупцията в съдебната система, съм насреща.
Напоследък все по-често мисля за тези неща и това състояние на въпросната система ме ОТВРАЩАВА!

Никакви, ако първо е вписан нотариалния акт за дарението, защото надареното лице вече е съсобственик и може да купува от другия съсобственик без съгласие по чл.33 ЗС. И мен, въпреки че съм юрист, ме изигра съсобственик по същия начин - не с дарение, а със замяна на ид.част от имота с лек автомобил.

Условията за корупция ,според мен , са заложени в самите закони и това не е случайно!? И правата са на страната на хората, които умеят да използват тези слабости. В противен случай, какво означава за един и същ текст от закон да има диаметрално противоположни тълкувания? Независимо, че правото не е точна наука, не може везните на Темида да се люшкат едновременно в две посоки.
Така мисля аз като непрофесионалист в тази област, като човек, който иска, вярва и счита, че заслужава да живее в ПРАВОВА ДЪРЖАВА. Нашата съдебна система, за съжаление, търпи много критики и от посланиците на САЩ и Западна Европа. Какво означава 12000 българи да водят дела срещу държавата ни в международен съд? И какви са последиците за тези, които са довели нещата до това положение?
Според мен, криворазбраното чувство на ненаказуемост, наречено "имунитет", също предполага случаи на корупция.
Сигурна съм, че има и много съвестни хора в съдебната система. В България има перфектни юристи. Защо мълчат? Според мен трябва много да се говори и пише на тази тема. Хората от които зависят тези неща ТРЯБВА ДА ГИ ЧУЯТ! А ето, че само ние двамата си говорим!!! Имам предложение да направим "МОЗЪЧНА АТАКА", стига да можем да привлечем и други за каузата. Може да основем и клуб?
За някой може да прозвучи смешно, но представи си се окаже полезно?!

Предложението ти ми допада и НАПЪЛНО СПОДЕЛЯМ, казаното от теб.
Един, двама или трима души едва ли можем да направив нещо сами, но ако съумеем да създадем някаква организация, ще имаме повече сили и възможности да се борим с корупцията в съдебната система и да живеем и работим в една наистина правова държава.
Без значение дали ще сме юристи, журналисти или с други професии, важното е да бъдем обединени от целта за промяна и да не ни е страх да говорим и отстояваме позициите си.
Това е моя e-mail: koh_leg@abv.bg
Ще се радвам да осъществим връзка....пък и най-дългият път, започва от първата крачка!

Законите трябва да регламентират ясни и точни правила. Всяка предпоставка за различно тълкуване на членове от законите е предпоставка и за корупция. И ако се допуска от закона за един и същ казус да има две противоположни решения на двама съдии, това говори според мен за несъвършенството на самия закон. Законите в крайна сметка се правят за хората и те трябва да ги разбират и да ги спазват, а не да разчитат, че нарушавайки ги /в някои случаи с помощта на хора от системата/, ще се измъкнат от ситуацията благодарение на словесно-правни еквилибристики и "приятелства" в съдебната система. Вие, юристите, знаете къде са заложени мините в законите. Защо да не се започне от тях? Ако се поспори малко във "Форум за юристи" по някои членове от законите, може да се стигне до по-голямо съвършенство и най-важното до по-малък параметър на тълкуване. Ще се намери начин да се стигне и до законодателите. В крайна сметка всички юристи знаят какво означава в превод "Демокрация"!? Стъпка по стъпка можем да извървим дългия път.

Роси,
ако решите да завеждате дело, обърнете внимание на срока, който е 2 месеца от деня на изповядване на сделката за покупко-продажба, а не от узнаването. Ако го пропуснете губите право на жалба на това основание и остава само на основание симулативна сделка. А там - каквото реши съдът. Според мен шансовете ви са доста големи.
Пожелавам ви успех.

Решение № 72 от 1.VII.1959 г. по гр. д. № 48/59 г., ОСГК

Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1959 г., С., Наука и изкуство, 1960 г.

чл. 33 ЗС

Когато на съсобствениците не е била отправена покана да купят имота при същите условия или когато подписите им на отправената покана бъдат подправени от връчителя или друго лице, началото на срока по чл. 33 ЗС трябва да бъде отнесено до момента на узнаване на продажбата от тях.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
В. Н. А. и К. Г. А., двамата от гр. С. Д., са били съсобственици с М. В. П. и В. Х. П. от с. гр. на урегулиран парцел в гр. С. Д. на ул. "А. Д." № 8. Последните двама съсобственици са продали идеалната си 1/4 част с нотариален акт № 165/55 г. на трето лице В. Б. С., който е встъпил в делбеното производство - гр. д. № 362/55 г. - като осъдител.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС съсобствениците могат да продават своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представят пред нотариуса писмени доказателства, че са предложили на другите съсобственици да купят тази част при същите условия, и да декларират писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
В случая продавачите по нотариален акт № 164/55 г. е трябвало да представят пред народния съдия в гр. С. Д. писмени доказателства, че са предложили на другите съсобственици: В. А. и К. А., да купят тяхната 1/4 идеална част от парцела при същите условия.
С влязла в сила на 28.III.1958 г. присъда по н. о. х. д. № 54/58 г. на Ст.-д. нар. съд е установено, че подписите на поканата отправени до тези съсобственици, са били поправени от призовкаря при народния съд.
На 10.V.1958 г. В. А. и К. А. са предявили иск по чл. 33, ал. 2 ЗС против В. Б. С. за изкупване на 1/4 идеална част от парцела при същите условия по нотариален акт № 164/55 г.
Нар. с. е отхвърлил този иск. ОС е оставил в сила решението му, а ВС е оставил без уважение предложението на председателя на ВС за допускане преглед по реда на надзора на тези решения. НС е приел, че искът е трябвало да бъде предявен в двумесечен срок от продажбата, извършена на 6.VII.1955 г., а ОС и ВС приемат, че искът е трябвало да бъде предявен в този срок от момента, когато съсобствениците са узнали за извършената продажба, което е станало през 1956 г., когато в делбеното производство купувачът В. Б. С. е представил нотариален акт № 164/55 г.
В закона не е предвидено какви ще бъдат правните последици, ако на съсобствениците въобще не е била отправена покана да купят имота при същите условия или, както е в случая, когато подписите им на писмената покана бъдат подправени.
Когато законът е непълен, съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЗД за неуредените в него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят за подобни случаи, ако това отговаря на правилата на социалистическото общество.
Правилно ОС и ВС, I г. о., са приели, че за настоящия случай трябва да бъдат приложени разпоредбите на чл. 33, ал. 2 ЗС, защото тези разпореждания се отнасят до подобни случаи и това няма да бъде в противоречие с правилата на социалистическото общество.
Вярно е, че подправката на подписите на съсобствениците в писмената покана да купят имота при същите условия е престъпление, което се констатира и наказва по установен ред с влязла в сила присъда, но и представянето пред нотариуса на неистинска декларация, случай, който има предвид чл. 33, ал. 2 ЗС, е също престъпление и въпреки това законодателят е предвидил срок от два месеца след продажбата за завеждане иска за изкупуване, когато наказателното преследване до постановяване на влязла в сила присъда може да продължи много по-дълго време.
С разпоредбите на чл. 33 ЗС се цели както запазване интересите на съсобствениците на общия имот, така и тези на купувача. От съображения на правна сигурност е предвиден сравнително кратък срок за завеждане иска за изкупуване.
В настоящия случай началният момент на двумесечния срок на чл. 33, ал. 2 ЗС трябва да бъде отнесен до момента на узнаване за продажбата от страна на заинтересуваните съсобственици. Те не са знаели за продажбата, извършена с нотариален акт, защото въобще не са били поканени по реда на чл. 33, ал. 1 ЗС. Срокът не може да тече за тях от деня на продажбата, защото те едва през 1956 г. в делбеното производство са узнали за извършената продажба и за условията, при които е купен имотът. От този момент те трябвало да предявят иска си за изкупуване в двумесечен срок. Този иск е преклузивен и като не са го спазили, правилно съдът е отхвърлил иска им.
Моментът, от който започва да тече двумесечният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, също така не може да бъде отнесен към датата на влизане в сила присъдата, с която е признат за виновен и осъден призовкарят при народния съд, който е подправил подписите на ищците. Последните са имали процесуалната възможност да заведат иска си през 1956 г. най-късно два месеца след като са узнали за продажбата по нотариален акт № 164/55 г. В гражданския процес ищците са могли да оспорят по реда на чл. 154 и след. ГПК писмената покана, щом като не са я подписали, но те са имали и друга възможност - при заведено наказателно дело против призовкаря за подправка на подписите им да искат спиране гражданския процес съгласно чл. 182, б. "д" ГПК до свършване на наказателното



Решение № 100 от 1.III.1995 г. по гр. д. № 1430/93 г., IV г. о., докладчик съдията Поликсения Мойнова

Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 6/1995 г., стр. 14

чл. 33, ал. 1 и 2 ЗС

И при продажба на собствен имот, който по силата на регулационен план участва в общ парцел с друг имот, собственост на други лица, продажбата му следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС. С влизане в сила на новия регулационен план, образуван от два имота с различни планоснимачни номера, собствениците на имотите стават съсобственици на новообразувания парцел с идеално участие в тази съсобственост и за тях възниква задължението по чл. 33, ал. 1 ЗС.
Двумесечният срок за предявяване на иска за изкупуване на продадената идеална част от парцела за неучастващия в продажбата съсобственик започва да тече от датата на узнаването на осъществяване на продажбата.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
С решението си от 27.IX.1994 г. Върховният съд е отменил по настоящето гражданско дело по реда на надзора решението на С. окръжен съд по гр. д. № 52/93 г. и е дал ход на делото за разрешаването му по съществото на спора.
Ищците Л., С., Я., и М. М. от гр. С. са предявили против ответниците Х. П., Ш., М. и И. Ч. иск с правно основание чл. 33 ЗС. Поддържат в исковата си молба, че те са собственици по наследство на имот пл. № 105, който участвува с идеална част в парцел X-102, 105, кв. 36 по застроителния регулационен план на кв. У.-С., а ответниците Х. П. и Ш. М. са собственици на другия, участващ в общия парцел, имот - пл. № 102. По силата на създадения общ парцел те са станали собственици на същия. Независимо от това през 1990 г. първите двама ответници са продали собствения си имот - пл. № 102 на третия ответник И. Ч. с нотариален акт № 91, нотариално дело № 212/90 г. на нотариуса към С. районен съд, без да спазят изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗС. Те не са били известени и поканени като съсобственици да осъществят правото на предпочитан купувач по този законен текст, нито пък са представили някакви декларации пред нотариуса за осъществяване на продажбата. Тъй като е нарушено правото им на изкупуване, са предявили настоящия иск с петитум да им се даде възможност да встъпят в правата на купувача И. Ч. за имот - пл. № 102, като изкупят при същите условия, посочени в нот. акт, недвижимия имот и да бъде обезсилен нот. акт № 91/89 г.
Ответниците са оспорили иска на две основания. Първото, че в случая страните са съсобственици на парцел, а не са съсобственици на имот - пл. № 102, поради което, след като предмет на продажбата е не парцела, а част от него - имот - пл. № 102 не намира приложение разпоредбата на чл. 33 ЗС. И второто основание, че дори и да се приеме, че е налице законно основание за приложението на чл. 33 ЗС, двумесечният срок за предявяване на настоящия иск отдавна е изтекъл.
Ищците поддържат исковата си претенция така, както е предявена.
Върховният съд, след като обсъди доводите на страните и след анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че искът с правно основание чл. 33 ЗС е основателен, доказан и предявен в срок. Основанията за това са следните:
По делото е напълно изяснено, а това не се е споряло и между страните, че парцел X-102, 105, кв. 36 по плана на кв. У. е образуван в резултат на изменяне на дворищнорегулационния план със заповед № 72/12.XII.93 г. на Председателя на ОбНС, гр. С. и решение № 66 от 13 юни 1989 г. по гр. д. № 237/89 г. на С. окръжен съд, постановено по реда на чл. 138, ал. 1, т. 2 ЗТСУ. Този парцел е съставен от двата имота, собственост на страните без последния ответник. Независимо от размера на двата имота с планоснимачни номера 102 и 105, съобразно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗТСУ частите на съсобствениците в образувания по регулация общ парцел за малкоетажно застрояване са равни. А това означава, че собствениците на имоти с планоснимачни номера 102 и 105 стават съсобственици с по 1/2 ид. ч. от новообразувания парцел X. Съсобствеността им е възникнала по силата на административния акт - заповедта за изменение на регулацията, допълнена със съдебно решение. При тези обстоятелства ищците и първите двама ответници са съсобственици на целия парцел с равно участие. След вземане на решението от страна на ответниците Х. П. и Ш. М. да продадат своята идеална част, те по силата на чл. 33, ал. 1 ЗС са били длъжни да поканят ищците да купят частта им при същите условия, които предлага и третото лице - ответникът И. Ч. Едва след отказа им, изразен в писмена декларация, нотариусът пристъпва към продажбата на съсобствената част на третото лице.
Ако не са изпълнени тези задължителни действия, в какъвто смисъл са събраните по делото доказателства, ищците са имали правото да изкупят съсобствената част по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС.
Неоснователно е становището на ответниците, че чл. 33, ал. 1 ЗС се прилага при уреждане на съсобственическите отношения между двамата съсобственици, притежатели на правото на собственост на имот - пл. № 102, а за да продават тази своя съсобствена част, те са постигнали съгласие. Това би било така, ако притежаваният от тях в съсобственост по наследство имот - пл. № 102, представляващо самостоятелен имот или парцел, и единият от тях извършваше продажба на своята идеална част. След като по силата на изменения дворищнорегулационен план те не са собственици на реална част, а съсобственици с идеално участие и тази съсобственост е възникнала мимо тяхната воля - по оригинерен път, за тях като съсобственици с равни права в едната втора идеална част на съсобствения с ищците парцел е възникнало задължението по чл. 33, ал. 2 ЗС. Искът по чл. 33, ал. 2 ЗС, предявен от ищците М., е предявен в двумесечен срок, който съобразно чл. 33, ал. 2, изречение последно на ЗС, тече от продажбата. След като законодателят не е посочил, че срокът тече от датата на осъществяване на продажбата, следва да се приеме (и това е дългогодишната практика на Върховния съд), че този двумесечен срок тече за ищците от датата на узнаване на продажбата, тъй като те не са поканени и не са участвували в нея. Тъй като характерът на този двумесечен срок е преклузивен и е израз на осъществяване на едно потестативно право на изкупуване на част от съсобствен имот, той започва да тече от момента на узнаването за продажбата. В противен случай, ако се възприеме тезата на ответниците, че срокът тече от датата на осъществяване на продажбата, защитата на това накърнено потестативно право на изкупуване не би била осъществена, тъй като непоканените съсобственици да закупят съсобствения имот не са страни по договора покупко-продажба. Те не са били поканени, не им е било съобщено намерението да се продаде съсобствената част от имота. Затова срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС започва да тече от фактическото узнаване за осъществяване продажба.
При липса на каквито и да било доказателства по делото, че ищците са били известени за продажбата, приема се, че те са узнали, преди да е изтекъл двумесечният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС.
След като ищците М. имат законното основание да осъществят правото си на изкупуване и това е направено в двумесечния преклузивен срок, следва да се осъществи това изкупуване по настоящия исков ред, като ищците встъпват в правата на купувача по нот. акт № 91, том I, нот. дело № 212/90 г. на нотариуса към С. районен съд при същите условия, посочени в този нотариален акт, и то чрез едностранното волеизявление на купувача - ищците М. В този случай законодателят не е поставил други изисквания за правото на изкупуване освен преклузивния двумесечен срок и условията да са същите, както по нотариален акт за купувача, който е заместен от новите купувачи, съсобственици на продаваемия се имот. Не се иска нито специална процедура, нито дори съгласието на недобросъвестните продавачи - първите двама ответници. Достатъчно е предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС. Постановеното по този иск решение има конститутивен характер. По силата на това решение с обратна сила се заличава правото на собственост на първия приобретател - ответника И. Ч., независимо че договорът за покупко-продажба между него и първите двама ответници-продавачи си остава в сила. Новите купувачи чрез съдебното решение встъпват в правото на купувача, но съобразно чл. 33, ал. 3 ЗС, ако те не изплатят в месечен срок от влизане на решението в сила продажната цена, това решение се счита обезсилено от право. След като ищците имат привилегията да изкупят имота, ответниците са защитени цената му да се изплати в едномесечен срок и след неговото изтичане първоначалният договор за покупко-продажба продължава да поражда правните си последици. А това прави неоснователно искането за обезсилване на нотариален акт № 212/90 г.

Решение № 72 от 5.04.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2645/2002 г., IV г. о., докладчик съдията Маргарита Соколова

сп. "Адвокатски преглед", бр. 5-6/2004 г., стр. 55

чл. 133, ал. 1, б. "е", чл. 133, ал. 2 ГПК, чл. ЗЗ, ал. 1 и 2 3С

Когато частният писмен документ удостоверява неизгодни за издателя му факти, той се ползва с материална доказателствена сила. Съдържанието му не може да се опровергава със свидетелски показания, освен при изрично съгласие на страните. Двумесечният срок за предявяване на иск за изкупуване на продадения от съсобственик дял от съсобствения имот започва да тече от деня на продажбата, когато е било направено предложение до съсобствениците да изкупят този дял. А когато няма такова предложение, срокът започва да тече от узнаването.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Представена е декларация, подписана от ищцата, в която същата декларира, че не й е отправяно предложение за закупуване на идеалната част от съсобственика й Л. А. П. от спорната жилищна сграда, подробно описана, при каквито и да било условия. Заявила е още, че желае да закупи идеалната част на съсобственика си при условията, при които е предложена на трето лице. Документът е заверен нотариално под № 1199 от II нотариус при Софийския районен съд на 14.01.1998 г.
При така събраните доказателства основателен е касационният довод за неправилност на правния извод на въззивния съд, че декларацията не удостоверява писмено предложение за изкупуване.
Подписаната от ищцата недатирана декларация е частен свидетелстващ документ. Подписан е от ищцата, което се признава от същата, предвид на което доказва, че материализираното в него изявление е направено и изхожда от лицето, подписало документа като негов издател - чл. 144 ГПК. Като свидетелстващ документ доказва, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на издателя й - ищцата, са се осъществили така, както се твърди в документа. Вярно е, че тази материална доказателствена сила не е обвързваща, както при официалните документи - чл. 143 ГПК, но в случая тя важи, защото издателят удостоверява неизгодни за себе си факти.
Документът е оспорен от ищцата, като се заявява, че не е неверен. Съгласно чл. 133, ал. 1, б. "е" ГПК недопустимо е с гласни доказателства да се опровергава съдържанието на изходящ от страната частен документ. Не са налице условията на чл. 134, ал. 2 ГПК. За да се приеме, че тази забрана е преодоляна. На това основание гласните доказателства, с които ищцата се домогва да установи, че не й е отправяно предложение за изкупуване, не могат да се поставят в основата на съдебното решение. Съгласно чл. 133, ал. 2 ГПК в случаите по б. "е" свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните. В случая изрично съгласие липсва.
Основателен е и следващият касационен довод, че искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е предявен след изтичане на двумесечния срок, в който валидно може да се поиска изкупуване. Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗС искът се предявява в двумесечен срок от продажбата, ако декларацията, представена от съсобственика продавач пред нотариуса, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и никой от тях не е приел това предложение, е неистинска, или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици. Фактическото узнаване кога е извършена продажбата би имало правно значение само ако на съсобственика не е било предложено да изкупи частта на съсобствениците си. В разглеждания случай се установяват, че на съсобственицата е било направено предложение за изкупуване. При това положение искът е следвало да се предяви в двумесечен срок от продажбата, извършена на 30.12.1997 г., а той е предявен на 8.04.1998 г. - след срока. Ето защо искът и на това основание

Благодаря на Донна за поясненията по чл.33. Скоро се сблъсках с продобен казус и мненията на много уважавани юристи бяха, че срокът трябва да тече от узнаването, но за съжаление тече от продажбата и това трябва да се промени. Аз лично не знам да е променен. Относно цитираната практика - полезна е като информация , но не бих залагала на нея, освен ако вече няма друг начин.
Поддържам мнението си. Не мисля , че е оправдано Роси да минава по пътя на един дълъг процес, в който да се установява дали въобще е имала право на иск. Мисля, че е по-добре да си заведе иска в срок и съдът да решава дали е спазен чл.33 ЗС.

Ех ,все пак производството е триинстанцинно

БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПРОЯВЕНОТО ВНИМАНИЕ! НАИСТИНА МЕ ТРОГНАХТЕ!

aia, намах намерение да се включвам, но това което предлагаш е абсурдно и нелогично! Нищо лично против теб, но помисли само: Да не би да искаш да ме убедиш, че всеки месец / не казвам два, за да спазим срока?:-))) / горкият съсобственик ще трябва да търчи до Службата по вписвания да проверява дали другия съсобственик или съсобственици/ недай си Боже!/ са са разпоредили с имота като са го продали, без да спадят 33 ЗС?????????? И това само ЗАЩОТО СРОКЪТ на ИСКА ТЕЧЕ ОТ ИЗПОВЯДВАНЕТО, А НЕ ОТ УЗНАВАНЕТО?????????