forum.lex.bg

Колеги, смятате ли че позвателят може ДА ОТДАВА ПОД НАЕМ имотът, върху който има учредено в негова полза пожизнено и безвъзмездно право на ползване .
Ако е така, може ли да го отдава под наем НА САМИЯ СОБСТВЕНИК или пък, ако собственикът го лиши от правото на ползване, ДА ИСКА ОТ НЕГО обезщетение и наем, както и да РАЗВАЛИ дарението и договорът за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане само на осНование , че клаузата , която му дава право на пожизнено и безвъзмездно ползване не се спазва.



ПРЕДВАРИТЕЛНО ИСКРЕНО БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ !
с пожелание за усмихнат ден и успешна нова седмица!
Жени :))

Колега първо трябва да отбележим, че правото на ползване е само един елемент от правото на собственост, така че най-простичко казано не смятам, че някой който има по-малко права може да преотстъпва на този който има по-голям обем такива и то върху една и съща вещ.
Ако става дума за договор за прехвърляне срещу издръжка и гледане, то в този случай, се касае за модалитети. Неизпълнението на тези две условия са предпоставка за разваляне на договора по съдебен ред, тъй като същият е от категорията на визираните в чл.87, ал.3 от ЗЗД.
В случая е хубаво да контретизирате за дарение ли става дума или за договор за прехвърляне срещу издръжка и гледане, тъй като въпреки, че имат сходни последици, това са два различни вида договори.

няма пречка ползвателят да отдава под наем имотът, който полза. той може да го отдаде включително и на собственика на имота.
относно лишаването от ползване от собственика на имота: не разбирам какво точно имате предвид под лишаване, фактическо отнемане ли ?

Не съм съгласна с Вас колега, тъй като правото на ползване е лимитирано: може да се ползва вещта в рамките определени в договора, а там най-вероятно клауза да сключва договори, в т.ч и с трети лица като преотстъпва правото си на ползване няма. Не забравяйте, че това е договор с оглед личността/справка "Вещно право" проф. д-р Ал.Джеров/

Правилно!

като съм по свободна ще ви намеря съдебна практика в подкрепа на думите ми:)))

Правете разлика между ползване на една вещ на вещноправно ина облигационно правно основание. При това при правото на ползване за приобретателя възниква правото да придобива плодовете, които вещта дава! Чували ли сте някога за граждански плодове! А пък Джеров явно и Вас е пообъркал. Той не е за четене! Ще Ви препоръчам едно страхотно четиво по вещно право - най-доброто, макар че в някои аспекти практиката е на противното становище - "Вещно право на Р България" от акад. Любен Василев, издание на СУ от 1994 г. Погледнете си и чл. 60 ЗС.

За Любен Василев горещо препоръвам и аз. Даже ако можете се намерете изданието преди редакцията на акад. Големинов.

А след като се приеме, че може да се отдава под наем и на собственика, то това води до отговор и на всички останали въпроси.

ТРЯБВАШЕ ДА ПОЯСНЯ - ГРЕШКАТА Е МОЯ ...
1/2 ОТ АПАРТАМЕНТА Е ПРЕХВЪРЛЕНА С ДАРЕНИЕ И 1/2 С ДОГ ЗА ИЗДРЪЖКА И ГЛЕДАНЕ
И В ДВАТА ДОГОВОРА Е ЗАПАЗЕНО ПРАВОТО НА ПОЛЗВАНЕ -ПОЖИЗНЕНО И БЕЗВЪЗМЕЗДНО ...
СТРУВА МИ СЕ, ЧЕ КОГАТО СОБСТВЕНИКЪТ ЛИШИ (ИЗХВЪРЛИ НА УЛИЦАТА)ПОЛЗВАТЕЛЯ ОТ ползването на ЖИЛИЩЕТО - ТОГАВА ПОСЛЕДНИЯТ МОЖЕ ДА МУ ИСКА КАКТО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ВРЕДИ ... ТАКА И НАПРИМЕР ЕДНА НОТАРИАЛНА ПОКАНА ДА МУ ПРАТИ, В КОЯТО ИСКА ДА МУ СЕ ЗАПЛАЩА НАЕМ ...

НО ТЪЙ КАТО НЕ НАМЕРИХ ЛИТЕРАТУРА ПО ВЪПРОСА МОЖЕ ЛИ ПОЛЗВАТЕЛЯТ ДА ОТДАВА ПОД НАЕМ АПАРТАМЕНТА НА СОБСТВЕНИКА - ЗАТОВА СЕ ОБЪРНАХ КЪМ ВАС

ОСВЕН ТОВА ИСКАМЕ ДА РАЗВАЛИМ И ДВАТА ДОГОВОРА

По първия въпрос ползвателя може да отдава апартамента под наем и да получава наема ,това му правомощие роизтича от чл.56.ал.1 от ЗС, а и само ползвателя може да отдава имота под наем ,но не и собственика.

За дарението .
На какво основание ще искате да развалите договора за дарение , предполагам ,че няма да са първите две хипотези на чл.227 ал.1/ако е така ще трябва да доказвате по б.а има ли опит за убийство ,по б. б дали е клевета или набедяване /147 или 286 от НК / имаше едно решение сега не мога да му цитарам номера ,приемаше ,че основанието за отмяна е набедяването но не и клеветата .
А ако искате отмяна по б.в на чл.227 от ЗЗД първо ще докажете ,че дарителя има нужда от издръжка ,защото ако той има достатъчно материални възможности и средства издръжка няма да се дължи,второ трябва да докажете ,че дареният отказва да дава издръжка която му е била поискана,но сам по себе си тук откоза не е достатъчен ,трябва да докажете ,че и надарения има възможност да я дава ,защото ,ако няма такава издръжка няма да дължи.

По договора за издръжка и гледане , ще трябва да докажете ,че по него не са полагани грижи , това не е толкова лесно колкото изглежда ,преценете добре фактите ,какво е задължението за даване на издръжка в натура или пари ,изправен ли е длъжника по договора или не -за целта вижте примерно ТР № 96/66на ОСГК на ВС

Съгласен съм с колегата ENIGMA, а и с всички останали ,ч е да - ползвателят има правео да отдава имуществото върху което си е запазил пожизнено право на ползване, како от това следва, че да - има правео да отдава и на собственика.



MONTESKIO

Вие ще искате обещетение в размер на пазарния наем , за времето през което човека е бил лишен от ползването на жилището .

ние искаме да развалим договорите на основание, че те не спазват клаузата за безвъзмездно и пожизнено право на ползване и по този начин се оказват в хипотезата на неизпълнение - дарението е договор , по който и двете страни имат задължения .... а в случая едната страна е неизправна..

ще мине ли само на това основание , макар че ние искаме и по чл.227, ал1, б а, б и в - има опит за убийство, има набедяване в престъпление и недаване на издръжка(по т.в няма да успеем, защото има средства дарителя, но ще пробваме и това).
- на всички визможни основания ... и което успеем да докажем в крайна сметка ...

благодаря за мненията ....

По мое мнение дарението е едностраннен договор (макар и двустранна сделка) и затова първо е трудно да се говори за задължения на надарения в облигационноправен смисъл. Затова чл. 227 изрежда изрично основанията за отмяна, които имат по-скоро морална обосновка.

Също така, запазването на правото на ползване не е елемент от ФС на дарението. Това не е право и съответно задължение да не се пречи на ползването, което възникват от дарението, дори не е и модус (иначе няма основание да претендирате дори и обезщетение, знаете действието на модуса), а представлява запазване на част от дареното вещното право. Ако го погледнете от друга гл. т., насрещната страна не е надарена с правото на ползване и то ще възникне за нея едва след смъртта на дарителя. Затова то е подчинено на вещноправния режим и няма връзка с основанията за отмяна на договора за дарение. Ще може единствено да се води иск по ЗС и да се иска обезщетение.

Разбира се, всеки съд може да приеме точно обратното.

Точно така, отново подкрепям изцяло колегата Enigma.
Като едностранен договор дарението поражда задължение на дарителя да прехвърли имота на надарение и само това. за преобретателя не се поражда задължение за насрещна престация. В този смисъл Enigma правилно отбелязва, че основанията за отмяна на дарение са изрично посочени и по точно те изхождат от морално-етичните правила установени в обществото.
Колегата првилно подчертава, че се дарява само част от притежаваното право - голата собственост, докато в същия момент се запазва елемент от фактичския състав на правото на собственостт, а именно правото на ползване, което право не е учредено с определен срок , а е поставено в зависимост от един бъдещ юридически факт - смъртта на дарителя.
Женя, както и преди ти бях казал, това не може да бъде основание за отмяна на дарение. Изхода е иск по чл. 118 т..3 ЗСВ. Разбира се, че може да се заведе и ревандикационен иск, но ще отнеме време.


MONTESKIO

Направи ме засрамихте :).

Колега Enigma,на бялото не мога да кажа черно....)))))


MONTESKIO