forum.lex.bg

Получаването на имот по давност при добросъвестно владение е 5 години.В какво се изразява по-точно това владение.Мога ли ако не живея в него , а е само по документ мои да го изгубя като друго лице което живе вътре в него го спечели по давност.

Според ЗС добросъвестен е владелецът, които владее имота на основание, годно да го направи собственик.Ако лицето няма основание да владее и Вие разполагате с документи, доказващи собствеността Ви, защо тогава не предявите срещу него искът по чл.108 ЗС- на невладеещият собственик срещу владеещият несобственик.

какъв е по точно казуса

Хармаяни е права. Възстановете си владението над имота, докато не естанало късно. Ако лицето не иска да се маха - тогава иска по чл. 108 от Закона за собствеността. Но ще бъде по-лесно да докажете правото си и да изгоните лицето преди да е изтекъл срока на придобивната давност. Който за недвижими имоти мисля, че не беше 5, а 10 години.

Това означва ли, че ако имам селски имот в който не живея и в него се самонастани примерно ромско семейство след 5 - 10 год те стават собственици на имота ми ???

да, Мими, звучи супер готино, а ? 10 години - и цигански имот ! да ги убиеш после !

Казуса е много сложен но накратко питам за следното:Бил съм собственик с конст.нат.акт по завещание от 1997 г и до сега.Другият ползващ този мои имот е много вероятно да докаже ,че този нат.акт е недеиств./води се дело/ от април 2001 г.Мога ли аз да претендирам за придобиване по давност,след като 5 години е бил мой .

За добросъвестно владение е 5, а за недобросъвестно - 10 /за недвижимо имущество/

След не по-малко от 10, при самонастаняване - да. Но не бива да се забравя, че смяната на собствеността не става автоматично или по закон, а владелецът трябва да се позове на нея и да извърви дългата и нелека процедура по изготвяне на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.

За информация - от изключителна важност е да не се бърка владелеца с ползвател или държател, защото по отношение на последните двама давност не тече. За да се изясни докрай казуса, посочете според Вас какво е основанието за владелческите претенции на третото лице.

Може ли наемател да придобие по давност наетото жилище? Наемателят владетел, ползвател или държател е?
Мерси!

питащ написа:Може ли наемател да придобие по давност наетото жилище? Наемателят владетел, ползвател или държател е?
Мерси!

Не може да го придобие по давност .... наемателя е държател на наетата вещ и я държи за собственика .. ех ако можеше, щях да се сдобия с поне един имот

питащ написа:Може ли наемател да придобие по давност наетото жилище? Наемателят владетел, ползвател или държател е?
Мерси!

Наемателят е държател и в това си качество не може да придобие по давност.
Това не му пречи разбира се в даден момент от държател да стане владелец, но тогава със сигурност вече няма да е наемател.
Моля!

Vaprosi ot podobno estestvo valnuvat mnogo hora predpolagam i mislja, che v tazi si chast zakona ne e doobmislen. Naprimer ako nedobrosavesten bashta (sled smartta na majkata) vladee imot 5 ili 10 god kato e natiril njakade decata si tova znachi, che mozhe da si izkara notarialen akt po davnost i da vzeme i dela na saprugata si. T.e. tozi na siracite? Nali taka.

steli_na написа:Наемателят е държател и в това си качество не може да придобие по давност.
Това не му пречи разбира се в даден момент от държател да стане владелец, но тогава със сигурност вече няма да е наемател.
Моля!

И все пак с каква "акробатика" наемателят може да се превърне във владелец и как да се защити наемодателят от такова развитие на нещата? Какви са признаците на такива намерения?
Още веднъж много благодаря!

Не е толкова просто превръщането на наемателя във владелец на имота, но не е изключено.
Установяването на владение не означава просто фактическо държане на имота, но и промяна на намерението, с което се държи. Наемателят държи имота, но не като свой. Както каза някой по - горе - държи го за наемодателя.
В определен момент, ако наемателят реши да държи имота не за наемодателя, а като свой, то той ще е променил намерението си. Не е достатъчно обаче субективната промяна на това намерение. Необходимо е тя да е демонстрирана. Да са извършвани действия, от които явно и несъмнено за околните да личи, че наемателят счита имота за свой - например да декларира имота като своя собственост, сам да започне да го отдава под наем на трети лица и да събира наема за себе си, да извършва преустройства, за които номрално се изисква съгласието на собственика и пр.
При това трябва да е налице и бездействие на собственика.
Та така - 10 години владение, явно несъмнено и необезпокоявано и хоп - наемателят става собственик.

Малко стана като с вица за чемшира в английските градини. Стрижеш, поливаш, стрижеш, поливаш и има няма 300 години и готов.

djugelady написа:... смяната на собствеността не става автоматично или по закон, а владелецът трябва да се позове на нея и да извърви дългата и нелека процедура по изготвяне на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.

Напротив. Точно по закон и автоматично с изитчане на 10 годшния срок на придобивна давност става.
Друг въпрос, че при спор трябва да се докаже, за което пък въпросният констативен нотариален акт няма да свърши почти никаква работа.

steli_na написа:....да декларира имота като своя собственост, сам да започне да го отдава под наем на трети лица и да събира наема за себе си, да извършва преустройства, за които номрално се изисква съгласието на собственика и пр.
При това трябва да е налице и бездействие на собственика.
Та така - 10 години владение, явно несъмнено и необезпокоявано и хоп - наемателят става собственик.

А има ли кой и как би му приел имотната декларация без да е представил нотариален акт?!
А това, че реконструкциите и пренаемането са му забранени още с договора за наем, няма ли да е от значение и пречка за действията му по влизане във владение?
Доколкото разбирам, щом изтъквате 10 годишния срок, въпреки бесзилието на всякакви други ограничения, поне се разглежда за НЕдобросъвестен владетел, което е пак малко глътка въздух за собственика.
Но основния критерий, както схващам, е действието или бездействието на собственика.
А има ли вариант, при който мерките, които е предприел собственика, все-пак да не се зачетат от закона за "действие"? За да има правна тежест съответното "действие", винаги ли то трябва да е пред свидетели или пък с нотариална заверка (при писмени искания)?
Много благодаря на всеки, който ме просвети в тази насока!

Като гледам въпросите, това просвещаване ще си е голям зор.
По - лесно ще е да запишеш право и да се дипломираш! И пак може да не ти се изясни.

Многото въпроси или това, че клонят към параноя те уплаши?
Параноя, не-параноя, ама искам да съм наясно свсичко, което може да ми се сервира, че по възможност да се защитя предварително с договора и последващите си действия. И пак можеби нещо ще пропусна!