forum.lex.bg

Здравейте, имам следния въпрос,

при сключен договор с отлагателно условие през 2016г. като условието към днешна дата (22.12.2021) не се е сбъданало и са минали 5те години обща давност по чл. 110 /ЗЗД и съконтрахентите не са установявали контакт помежду си от сключване на договора, има ли право кредиторът (този, в полза на когото се сбъдва условието) по този договор да иска изпълнение или как? Какво може да се случи по съдебен ред като хипотеза? Преклудирано ли му е правото на иск?

1.1. Ако не се е сбъднало отлагателното условие, значи задължението на длъжника най-вероятно няма да е станало изискуемо, поради което дори и да бъде предявен иск е малко вероятно същият да е основателен.
1.2. Как - доброволно, ако и двете страни са съгласни, че е налице задължение, което трябва да се изпълни така както е уговорено, тъй като съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. Ако не се разберат доброволно, тогава "доброзорно" (съд, съдебно изпълнение и т.н.)
2. Ако се е сбъднало условието и се предяви иск (по така формулираните въпроси от питащия оставам с впечатление, че интересът тук е от реално изпълнение, а не от разваляне или обезщетение), същият най-вероятно ще е основателен. Ако не се е сбъднал условието - най-вероятно неоснователен, както съм казал и в т. 1.1. Тъй че хипотезите са стандартно две - да се отхвърли или да се уважи искът (това го казвам на базата на оскъдната фактология).
3. Правото на иск се преклудира само когато се търси защита чрез преобразуващи искове, когато изтече преклузивният срок. Предполагам, че имате най-вероятно предвид дали искът ще бъде отхвърлен като погасен по давност. Доколкото си спомням теорията май внася "преклудирането" на правото на иск във връзка с давността, но на практика се счита, че искът не е недопустим, а неоснователен, ако е налице позоваване на настъпил фактически състав на погасителната давност. В настоящия случай следва да се вземе предвид чл. 114, ал. 1 ЗЗД - давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, или с други думи това, що не е почнало да тече, не може да изтече. Ако отлагателното условие не се е сбъднало, то няма и задължението на длъжника да е било изискуемо, следователно аз приемам, че давността не може да изтече и позоваването на длъжника на изтекла давност не би следвало да бъде уважено от съда.

Здравейте,
Минавам да вметна, че е важно и какво е отлагателното условие и дали клаузата е действителна, подлежи ли на корективно тълкуване. Ще дам пример - договор за изработка, плащането (а не целият договор) е уговорено под условие трето лице Х да отпусне средства. Третото лице не ги отпуска и става ясно, че няма да ги отпусне. Преобладаващата практика казва, че клаузата е действителна, но тъй като договорът е възмезден по дефиниция, при изтичането на един обичаен за този тип отношение срок плащането става дължимо (въпреки несбъднатото условие).

Съгласен съм с Вас, roshen, аз попаднах на практика в такъв смисъл докато търсех тълкуване по друг проблем - това как се възприема обратното действие при сбъдване на условието според чл. 25, ал. 2 ЗЗД. Естествено, могат да бъдат обсъждани всякакви хипотези без зададена конкретика, затова аз съм се ограничил до най-общо и лаконично посочване на отговори съобразно въпросите на питащия. Спомням си, че същият мисля беше създал тема относно въпроса за сключен договор за дарение под условие.

Това го имам като реален съдебен казус, каква е характеристиката - доста е сложно, съдиите не са настроени да гледат сложни казуси, така че - работата е много лисича един вид, Как да стане - требва да стане. Сурогационен иск е това.

Встъпва се в правата на длъжника. Сега ми е мътна главата, ма ги перкам исковете.

bvoykov написа: В настоящия случай следва да се вземе предвид чл. 114, ал. 1 ЗЗД - давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, или с други думи това, що не е почнало да тече, не може да изтече. Ако отлагателното условие не се е сбъднало, то няма и задължението на длъжника да е било изискуемо, следователно аз приемам, че давността не може да изтече и позоваването на длъжника на изтекла давност не би следвало да бъде уважено от съда.

Винаги е трудно да се даде съвет по подобен разказ, без да имаш пред себе си конкретния договор. Защото в практиката отлагателните условия обикновено се обвързват със срок. А договора би следвало да уреди последиците при ненастъпване на това отлагателно условие в този срок.