forum.lex.bg

Г-н/Г-жо Съдебен изпълнител моите уважения трудът Ви е наистина неблагодарен. Та имам такъв въпрос към Вас. Ако по едно изпълнително дело да кажем между възлагане на имот и въвод взискателя не поиска по-вече от две години изп. действия какво правите ?? В ГПК е казано какво чл.330 ал.1 б."Д" прекратява се по силата на закона. И ако по някаква причина не издадете постановление за прекратяване какво става ? Например ако взискателя му кефне и поиска изп. действия след тези две години. Въпросът е много принципен.

Какво значи между възлагане и въвод?- въводът не е задължителен.

Публично производство се прекратява само с акт на компетентния орган. Затова е закона казва "прекратява", не погасява. Това става обаче служебно. Но няма ли акт - има призводство, макар и порочно - жалвате се и искате прекратяване от момента на изтичането на двете години.

колега, прекратяването настъпва по силата на закона- актът на съдия- изпълнител само прогласява настъпилото вече прекратяване. не могат да бъдат извършвани никакви действия след изтичането на 2год..

Добре, погледнете го така - а за какво служи този акт тогава - прогласява прекратяването по Вашите думи, ама ако забрави да го "прогласи" и хоп - няма пречка за изп. действия точно щото не е прогласено - например не се знае дали и как ги брои тия две години СИ, който е орган с властнически фунции, ако се не лъжа - именно затова е необходимо изрична да се постанови прекратяване. Това е динамичен фактически състав, нали - почва и приключва с акт на компетентния орган.

Така че да се казва, че няма производство преди да е постановен актът е спор от рода на кое е първо - кокошката или яйцето. А ако се замислите още по дълбоко - не е ли този акт за прогласяването именно крайният акт на произвоството, което a contrario съществува до този момент.

Въпросът за пороците на действията по изпълнението е съвсем друг, тези действия ще ще отпаднат с обратна сила естествено.

Могат, могат извършват си действия въобще не им пука какво е в закона. Друг е въпросът имат ли някакъв ефект, ако се извършват какво става трябва ли да се съобразяваме с тях.

Е добре казваш няма постановление значи има производство, после казваш ще отпаднат с обратна сила. Ами значи това призводство няма смисъл след като после /ама кога/ ще отпадат. Ами ако съдебния изпълнител не ще да издаде постановление как и кога ще отпаднат. На куково лято или някой трябва да го накара КОЙ ?? Да кажем пускаш молба до СИ ама не се знае въобще дали ще я прочетат - на Сакскобурготски ли да кажем. Не трябва ли този СИ след като е изтекъл този срок сам да си свърши работата да издаде това пусто постановление, не е ли длъжен ?? Нещо не се вързва хем се прекратява по силата на закон, хем не се прекратява по силата на съдебния изпълнител. Та кой е по по най закона или СИ ??

Длъжник,
задавате риторични въпроси /това не е шега/.
Колкото до това има ли смисъл да пускате молба за прекратяване - Да.
Ако се произнесат по молбата Ви добре, ако не има си ред за обжалване на действията на съдия изпълнителя.

Are pii edna rakia ne se zanimavai s gluposti!

Абе въобще не са глупости, аз пак ще пия една ракия, ама някой хора пият една студена вода от такива действия и бездействия. Има закон с преклузивен срок, трябва да се спазва.

Е, не е преклузивен, а това че СИ (както и повечето магистрати) не се интересуват от закона е съвсем друг въпрос.

Е как така не е преклузивен ето:

Решение № 922 от 20.XI.1990 г. по гр. д. № 801/90 г., IV г. о.

Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, бр. 2/1991 г., № 29, стр. 20

чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК,
чл. 110 и сл. ЗЗД

Срокът по чл. 330, ал. 1, буква "д" ГПК е преклузивен, а не давностен и започва да тече от последното изпълнително действие по изпълнителното дело, докато давностният срок тече от влизане в сила на решението, предмет на изпълнението.
Правото на собственост и вещното право на ползуване не се погасяват по давност, а могат да се изгубят само при придобиването им от другиго.

Колегата е абсолютно прав, порочната практика на съдии-изпълнителите е да уведомяват взискателя, ако сте поискал прекратяване по силата на закона, и смятат че с посочено от негова страна ново изп. действие производството продължава. Слава Богу единодушната практика на съдилищата повелява, че с изтичането на 2 год. срок делото се прекратява. Т.е. обжалвате действията на съдия-изпълнителя и делото Ви се прекратява. Успех.

А да си чувал, че практиката дори и на ВКС не е задължителна? Явно не си!

А след като не ти прекратяват производството, обяснявай на който искаш, че е преклудирано правото, ама изпълнението си тече. Та пак отиваме на обяснението, че ако искаш прекратяване и СИ не го постановил служебно - жалваш се първо пред него, а после пред съда и едва тогава ще ти отпаднат порочните изпълнителни действия. А ти го наричай срока преклузивен, ако така ти е удобно. На практика е съвсем друго, както явно и се убеждаваш на твой гръб.

Приемам, че съдът е този който да установи, че изп. дело е прекратено по силата на чл.330 ал.1 б."д" ГПК. Съдебния изпълнтел не иска и да чуе за прекратяване, той смята че молбата на взискателя е основание да продължава изпълнителни действия. Както и да е, но ако се установи от съд че делото е прекратено, следва ли с отделен иск да се иска унищожаване /обезсилване с обратна сила/ на изпълнителните действия след фактическата дата на прекратяването или това става в същото производство. Въпросът е принципен защото става въпрос за прекъсване на придобивна давност с тези действия и мисля ако те бъдат унищожени няма да имат ефект за прекъсване на осн. чл.116 б. "в" ЗЗД.

като го прогласи съда за порочно производството и че подлежи на прекратяване - това е достатъчно.

Като го прогласи съда за подлежащо не прекратянане е достатъчно.