forum.lex.bg

В съдебната практика съм срещала съдебни решения, в които се признава упражнено право на задържане от наемодател върху вещи на наемателя за неплатен наем, а в същото време в теорията определено не се приема като законосъобразно действие от страна на наемодателя упражняването на подобно право.. интересно къде е истината

svxabv би ли ми посочила някои от тези решения, защото тази тема е интересна и за мен. Ако някой има повече опит в сферата, ще съм благодарна да напише нещо по темата

Нямама опит в сферата.Но да си призная сферата ми се вижда доста незаконна.

svxabv написа:В съдебната практика съм срещала съдебни решения, в които се признава упражнено право на задържане от наемодател върху вещи на наемателя за неплатен наем,

Пък ако вземе по някое време да се разпорежда с тях,в случай че не е налице кражба,ето кво го чека

kpavlova написа:наказателния закон от 1896 г

320. Ако стойностьта на обсебената вещь не надминува триста лева, то наказанието е:
тъмниченъ затворъ до шесть месеци.

Иначе

319. Който противозаконно присвои чужда движима вещь, която владее или пази, наказва се за обсебване:
съ строгъ тъмниченъ затворъ до три години.
Присвояването се счита за извършено, щомъ владелецътъ или пазительтъ се разполага съ такава вещь, като съ своя собствена, или щомъ отрече, че тая вещь принадлежи на тогова, който има право да си я иска.

Бихте ли посочили съдебна практика, която да дава това право на наемодателя. Аз лично поне досега не съм попадал на случай, който да не са били квалифицирани като обсебване.

аз също бях много разколебана, но срещнах едно две решения, в които се споменава за такова право на задържане /Решение №40 от 15.01.2009г. софийски окръжен съд, ІІ състав/. така или иначе ние упражнихме това право по отношение на наемателя, след което поисках обезпечение на бъдещ иск и съдът ми отказа с мотивите, че няма обезпечителна нужда, защото сме упражнили право на задържане, което е един вид търговско обезпечение, без да го квалифицират като незаконно. Що се отнася до обсебването необходимо е да има разпореждане с вещта, в нашия случай няма такова.

svxabv написа:така или иначе ние упражнихме това право по отношение на наемателя,

Какво сте упражнили?Право ли? Е,малко "криво",ама карай,нали сте го упражнили..

Споменавайки, че в случая, за да е налице обсебване се изисква да имаме разпореждане с вещта имате впредвид практиката по въпроса за разграничението на случайте когато е налице обсебване от случайте, когато става въпрос за чисто граждански правоотношения (в този слисъл е и Решение № 509 от 9.01.2001 г. на ВКС по н. д. № 451/2000 г., I н. о., докладчик съдията Пламен Томов).Това обаче е особеност когато тълкуваме субективната страна на престъпното обсебване.Вещите, които са задържани не са предоставени по силата на договорното правоотношение, за да правим заключението, че сме пред случай на гражданско правоотношение, а не пред обсебване.
Това съпоставено с хипотезите когато наемодател задържа вещи на наемател, обаче видно и от наложилата се съдебната практика по подобни случай се приема като чисто обсебване.
Позовавайки се на съдебната практика за форма на разпореждане при обсебването може да се сметне и отказът от страна на дееца да върне чуждата движима вещ, което смятам е налице във вашия случай.

Не знам точно какъв еслучая на питащия,но надали фактът,че наемодателят има ключ или пък разполага с фактическата възможност да влиза в стаята например,означава,че той владее или пази вещите,предмет на присвояване.
Ако при подобни пслучаи имаме престъпление то то вероятно ще е кражба.
Относно обсебването като престъпление при подобни хипотези-не съм гледал практика,но има случаи,при които подобно поведение се квалифицира като престъпно такова.Но дали едно твърдение,че "аз ще разполагам с вещите,докато ми платиш" означава противозаконно присвояване?Противозаконно поведение имаме и това е действието,с което се отнемат вещите.Тоест още тук имаме противоправност."Присвояването" обаче къде е ?"Противозаконното присвояване".
Има случаи където е налице обсебване,но цитатът по-горе точно описва,макар и преди доста години,как именно стоят нещата,след отнемането на вещта."Своенето" е налице и тогава,когато

svettoslav написа:Присвояването се счита за извършено, щомъ владелецътъ или пазительтъ се разполага съ такава вещь, като съ своя собствена, или щомъ отрече, че тая вещь принадлежи на тогова, който има право да си я иска.

И днес не е по-различно.Питаме се просто в "нашия" случай дали се отрича правото,респ дали се твърди,дори и с действия,че вещта е на дееца("разполага..като със своя собствена).
Така в случая няма да е налице престъпление поради липса на противоз. присвояване,когато отнелият я държи за другиго,не отрича правото на този който има такова.
Вярно е че неговото деяние е незаконно,вярно е че може да отговаря за вреди и т.н. Правоимащият може да се защити,няма пречки.Тук обаче нямаме користна цел.Да се обогати за сметка на другиго,т.е без да е налице основание.Такова деяние не е престъпление обсебване,нито кражба.
Престъпление ще е обаче това,при което деецът задържа вещта,като декларира поведение,което е в смисъл "вещта ще остане моя,ако не ми върнеш парите".Или пък "Ако не ми върнеш моите вещи в определения от мен срок,вещта става моя".Изявления в този смисъл вече наистина подчертават своенето.Тук то е налице защото деецът отрича чуждото право,респ. декларира свое такова върху вещта.
Интересен е и въпросът кога започва престъплението в подобни случаи.В никои случай не може да се смята започнало,щом деецът все още я държи със съзнанието,че не е негова и трябва да я върне,когато му бъде престирано и на него.След изтичане на "дадения срок"(горния Пр.) обаче започва своенето.

Относно въпроса ви за наличието на ключ : Решение № 211 от 30.VI.1988 г. по н. д. № 214/88 г., ВК
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 7/1989 г., стр. 10
чл. 195, ал. 1 ,
чл. 206, ал. 1 НК
Налице е обсебване, а не кражба, когато деецът притежава ключ от помещението и има фактическа власт върху намиращите се в същото помещение вещи.
------------------------
Относно това дали може да имаме противозаконно присвояване в случай, че деецът е отказал да върне вещите на наемателят смятам да не го обсъждам, тъй като е повече от сигурно, че е налице престъпно присвояване. Това посочих и в предното си мнение( в този смисъл - често срещана схема в близкото минало беше даването на пълномощно да се ползва автомобила след което успешно собственика съдеше ползвателя за обсебване).
Решение № 608 от 12.VII.1991 г. по н. д. № 445/91 г., I н. о., докладчик член-съдията Никола Филчев
Относно обсебването.
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, бр. 4/1992 г., № 3, стр. 4
чл. 206, ал. 1 НК
Изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ тя да се върне.

Безспорно е, че в зависимост от конкретния казус може да имаме или кражба или присвояване - разликата между двата състава мисля всички знаем.

damme написа:Относно въпроса ви за наличието на ключ : Решение № 211 от 30.VI.1988 г. по н. д. № 214/88 г., ВК
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 7/1989 г., стр. 10
чл. 195, ал. 1 ,
чл. 206, ал. 1 НК
Налице е обсебване, а не кражба, когато деецът притежава ключ от помещението и има фактическа власт върху намиращите се в същото помещение вещи.
------------------------

Ако наемодателят няма такава,как да е налице обсебване?Влязъл в помещението и взел вещите-това е кражба.Макар и да се срещат случаи,при които дори единствено заради ключа се приема за обсебване.Това,че някой,по някаква причина,държи ключ за някое помещение, в никой случай не значи,че като отнеме вещи от там,върши обсебване,а не кражба.Доста практика има за кражба от длъжн.лице,което се е възползувало от служ. си положение.Така че ключът сам по себе си нищо не значи.

damme написа:Безспорно е, че в зависимост от конкретния казус може да имаме или кражба или присвояване - разликата между двата състава мисля всички знаем.

Би трябвало

Това посочих и в предното си мнение( в този смисъл - често срещана схема в близкото минало беше даването на пълномощно да се ползва автомобила след което успешно собственика съдеше ползвателя за обсебване).

Това е интересен въпрос.Ако "обсебването е престъпление от ОХ как така собственикът води дело,не ми е ясно.Сигурно имате предвид,че е образувано ОХД.
Ако е така няма как да бъде законна осъден ако не отрече правото на собственост,което не е изключено,както казах,да стане и чрез действие,нещо което се отбелязва и в цит. решение :

damme написа:Решение № 608 от 12.VII.1991 г. по н. д. № 445/91 г., I н. о., докладчик член-съдията Никола Филчев
Относно обсебването.
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, бр. 4/1992 г., № 3, стр. 4
чл. 206, ал. 1 НК
Изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ тя да се върне.

Колю Филчев "ги чува" нещата.Много даже.Отказът сам по себе си не винаги сочи присвояване.Може да е отказал връщането за да си подстриже овцете с ножицата!Имаме ли отказ?Имаме.Какво от туй,че после ще му я върне,ако разсъждаваме по логиката за " за наличие на присвояване само поради отказ да се върне вещта". Да.Отказът може да сочи на присвояване,противозаконно,тоест на кражба или обсебване.Но това ще е така доколкото с това се отрича правото на пострадалия.
Но ако трябва да се рови из практиката,срещат се и случаи при които,макар и да е оспорено правото,прието е в крайна сметка,че това е правен спор и това именно оспорване изключва онова "противозаконно" присвояване,за което говори НК.Тъй като той "твърди",че "има правото",има претенция,водеща до правен спор,макар и да знае,че възражението му е неоснователно.Тоест все пак не е противозаконно,защото се основава на закона(в случая позовава се на изтекла давност в негова полза).
Това приема ВКС всъщност.Истината по случая обаче е такава,че такова възражение не е правено, и подс. правилно е осъден от двете инстанции.
В кр. сметка отказът да се върне,сам по себе си не сочи на престъпление,такова ще е налице само ако този отказ е израз на неговото неоснователно твърдение,че е носител на правото,с което отрича чуждото право.
А за "разпореждането"-това не са просто действия,а правни действия,касаещи правото,или пък,макар и фактически,сочещи именно на това,че той се смята за техен собственик,което значи че всъщност отрича правото на този,кйто го има.(Това е на всички ясно )-напр.изконсумирал храната,изпил напитките,при унищожаване-когато не е чл.216,а израз на правомощието му на собственик и т.н. Няма престъпление ако отдава вещта под наем ,в заем и т.н.Няма да е чудно ако се намерят и такива решения,но не е правилно.Не е престъпление и ако ползва вещите-например готви боб със зеле на електрическата печка,която е отнел и т.н.
Това,според мен,де

Нали сте наясно, че в дела от ОХ съществува процесуалната фигура на граждански ищец и частен обвинител.
Мисля,че забравихте началото на поставената дискусия. Припомнете си я защото обсъждаме нея и факта, че наемодателя не връща вешите на наемателя.
Повече от ясно е, че държането на ключ не може до единствения извод, че сме изправени пред наличието на престъпление по чл.206 НК.
Във връзка с ножиците споменати от Вас по-горе хипотеата Ви е неприложима в конкретния казус (апропо това ме накара да обърна вниманието Ви на дискусията от самото й начало). Сиреч, налице са вещи, които са задържани от наемодателя, които същия е ОТКАЗАЛ да върне на наемателя.
Имаме ли прекъсната фактическа власт върху вещите на наемателите към техните вещи против тяхната воля????? Поискани ли са от наемателите???? Бихте ли посочили основанието на което вещите могат да бъдат задържани????
Помислете малко.
Няма да споря, че винаги могат да се намерят противоречиви съдебни решения.Няма и как да е иначе, правото е развиващ се организъм.
В случая говорим за линия на тълкуване, която се следва преобладаващо.
Всъщност кога мога да дойда да взема печката Ви, за да си готвя на нея щом няма да потърсите наказателна отговорност за това от мен? Май се поувлякохте.
И ако позволите една приятелска критика: Не отричам, че аз лично не приемам доста от линиите на разсъждения , обсъдени в решенията на Н. Филчев, но все пак го уважавам, като човек, който излага и защитава своята позиция. На нас ни е лесно, криейки се под анонимността на форумите да отправяме критики за щяло и нещяло. Все пак взаимното уважение е признак на доблест(дано ме разбирате).

Да.Хубаво е когато има с кого да обелш две приказки.Но като че ли вече почнахме да се повтаряме.Иначе печката-харизвам я и обещавам че няма да хода при прокурор.Искам си я на облигац.основание.
Противоправност и наказателна противоправност са различни неща.То е ясно като бял ден.Ще си позволя да Ви цитирам накрая

damme написа:Няма да споря, че винаги могат да се намерят противоречиви съдебни решения.Няма и как да е иначе, правото е развиващ се организъм

Да.Развива се този организъм.В наказателното право такива "развития" са много опасни.За това и такива няма.И няма как две противоречиви относно съставомерността на деянието СР да са правилни,когато имаме едни и същи факти.

damme написа:В случая говорим за линия на тълкуване, която се следва преобладаващо.

На това твърдение се противопоставям,макар и с добри чувства на уважение,тъй като "преобладаващи линии на тълкуване" в НП няма(вж доц.Момяна Гунева)Тук или има престъпление,или няма.Имаше една игра на пазара-"тука има тука нема.."
Ако искате нещо интересно,все пак сме в "имотни казуси",виж Р.№664/2006-ІІІ-то н.о на ВКС.
П.П.Без "противозаконно присвояване"-няма престъпление.
П.П.2-Не казвам че при печката няма такова.Напротив има

След като според Вас не се развива как ще обясните, появата на нови текстове в НК. И защо не е в сила Наказателният закон от 1896 г.??? Май пак останах неразбран(или аз се изразявам неправилно или Вие не вниквате в това което пиша). Оставям на Вас да си направите извода, аз лично си извадих поука от проведената дискусия. Всичко е въпрос на правна аргументация, съобразена със съдебната практика. А такава от Вас така и не получих.

damme написа:Всичко е въпрос на правна аргументация, съобразена със съдебната практика. А такава от Вас така и не получих.

Е,може да я получите от някой друг.
Та кражба остава в последна сметка.Малко са случаите,където наемодателят владее или пази вещите.Почвам да мисля наистина сериозно по въпроса Даже,ако трябва да си призная честно,почти клоня към "виновен"
П.П. Макар,че се срещат и осъдителни за грабеж.Сещам се за такъв случай интересен.Заради някакво вземане,отиват наще юнаци и отнемат компютър като използват сила,макар и не нещо особено.Въпросът бе относно самоуправството,тъй като вземането,не съм сигурен,но май беше именно за компютъра.Смята се че е престъпление против собствеността.Грабеж в случая.
Тук обаче последващите деяния на подс. следва да се разбират като такива показващи "своенето".Ако не плати-компютъра "става техен","няма да го види повече"..Нещо в този смисъл.(Случай на колега е това)
Дали не е по-различно?

Във въпросния случай имаше по скоро самоуправство отколкото обсебване, защото наемодателят нямаше ключове от скл помещения, ключовете си бяха у наемателя, бе спряна възможността за изнасяне на стоките, собственост на наемателя, от складовете до заплащане на дължимия наем.

Нааадали точно самоуправство. По-скоро на кражбичка наподобява.Но както и да е.
Самоуправство може и да има нещо общо с т. нар. "саморазправа" ,но.. "който самоволно,не по установения от закона ред осъществи едно оспорвано от другиго действително или предполагаемо...

защо "кражбича", нищо общо с нея нямаше в случая, всичко беше под ключ и след това върнато с протокол.

svxabv написа:ключовете си бяха у наемателя, бе спряна възможността за изнасяне на стоките, собственост на наемателя, от складовете до заплащане на дължимия наем.

Искате да кажете че наемодателят никога не е имал съприконсновение с вещите?
Това прави случая още по-интересен.
Предишното ми мнение е в смисъл ,че ако все пак имаме някакво престъпление,то е кражба,а не обсебване.Макар че много пъти тук писах,че няма умисъл за присвоително престъпление,когато има намерение да ги върне и не извършва фактически или правни действия,които само собственикът или носителят на ОВП може да извършва,с изключение на владението(държането).
П.П. Не съм прочел предишното Ви мнение изцяло и затова с такова впечатление останах.

svxabv написа:бе спряна възможността за изнасяне на стоките, собственост на наемателя, от складовете до заплащане на дължимия наем.

Това нещо за пръв път го виждам сега.Нещо не гледам както трябва.То ако разкажете още малко,може да излезе,че именно наемателят е извършил самоуправство,поне опит,ако е вършил такива действия,целящи да си вземе обратно,макар и незаконно(но не и наказателно противоправно) задържаните вещи,в случай че Вие сте оспорили правото му да си ги вземе,предвид упражняваното от Вас задържане.
Интересно е дали обаче наемателят може да се позове на неизб.отбрана,доколкото за наличие на нападение не се изисква противозаконното действие да е престъпно.

Да точно така наемодателят не е имал съприкосновение с вещите, те си бяха заключени с ключове на наемателя, наемодателят не разрешаваше да бъдат изнесени от складовете иначе наемателят имаше достъп до тях можеше да си ги описва и т.н. Целта беше наемателят да си плати и да си ги изнесе, но той отказа. и така сега на съд...

Значи наемодателят има складова база, наемателят има стоки в един склад, и наемателят не дава стоките да се изнесат от територията на базата, но не упражнява фактическа власт над стоките в конкретния склад? Познах ли ?
Що не вземете да се споразумеете, по евтино ще ви излезе, отколкото да търсите под вола теле ?
Защото в случая имаме класически вариант на право на задържане.Не че съм против да създавате работа за адвокати....