forum.lex.bg

Уважаеми колеги,

Образувано е гр. д. по ИМ по чл.108 от ЗС. Съдът е дал указание на ищеца да впише ИМ. В 1 с.з. ищецът представя доказателство- квитанция за внесена д.т. за вписване на ИМ и съдът дава ход. Установява се, че ответникът е собственик на процесния имот и искът е отхвърлен. Сега обаче АВ ми отказват вписване, тъй като ИМ въобще не е била вписана от ищеца.

Как да впиша това решение? Идеи?

П.П. Само да уточня, понеже се включиха колеги по скайп, въпросът ми не е как се обжалва отказ на съдия по вписванията, а как да се впише СР без предходно вписана ИМ.

Сега не ми се рови в Правилника за вписванията, но има разпоредба, че ако не е била вписана исковата молба, първо се вписва тя, а след това решението.
Имам подобен казус , но спорът е дали трябва да се вписва, при положение ,че тогава не се е изисквало вписване. Технически как ще стане:каква данъчна оценка , каква скица, защото може иска да е при стар план, а сега да има кадастрална карта, същото важи и за оценката.

ИМ не изхожда от мен. Как да я впиша аз, щом указанието е дадено на ищеца... Да кажем, че технически можем да се справим- в делото са представени актуалните към далечната 2005г. дан оценка /за скица не съм сигурна, май не се изискваха още, но имотът е апартамент, не се е променил никак /. Вариант е да извадя КНА и да впиша него, но не е същото, всички знаем...

А ако се позовете на тази разпоредба от Правилника за вписванията? Ищецът, естествено няма интерес от вписването.

А дали и ответникът изобщо има интерес... Вписана искова молба няма, доказването на собствеността му не е застрашено.

Ако трябва да съм точна, за вписването на ИМ по чл. 108 винаги е имало две мнения- че подлежат на вписване и че не подлежат на вписване. В конкретния случай имаше указание на съда да се впише ИМ.
Портокалче, казусът е сложен. Това дело беше спряно до приключването на 4 други гр.дела, при които настоящият ответник, след доказване на правото си, малко по малко "ставаше" собственик .В случая ответникът има интерес, защото в хода на това конкретно дело е установена собствеността му върху ид.ч. от имота, с което той става пълен собственик на имота.

Подлежат, специално след изменението на чл. 112 от ЗС през 2000 г.
Аз просто се запитах - и може да изпускам нещо и въобще глупости да говоря - при липса на вписана искова молба дали въобще имате интерес от вписването.
В края на краищата решението установява, не променя права, а вписването има чисто информативно действие, и нищо чак толкова не налага да "изпреварите" вписването на сделки от страна на ищеца с трети лица. Няма и вписана искова молба и съответно никой няма да се чуди какво, аджеба, е станало с делото.
Писала съм преди допълнението на Бебитор. Допускам да не съм права, но какво повече получава ответникът от вписано решение? При нужда от доказване той разполага със самото решение.

bebitor написа:Ако трябва да съм точна, за вписването на ИМ по чл. 108 винаги е имало две мнения- че подлежат на вписване и че не подлежат на вписване. В конкретния случай имаше указание на съда да се впише ИМ.
Портокалче, казусът е сложен. В случая ответникът има интерес, защото в хода на делото е установена собствеността му върху ид.ч. от имота.

Винаги съм считала, че не подлежат на вписване, никога обратното, дир след измененията от 2000 г. Независимо от това, разговарях с тукашната /Бургас/ служба по вписвания, за да проверя себе си, а и за евентуална насока - питаха ме веднага какъв е интереса от вписването, защото самото решение също не попада нито в чл. 112, б. з, нито в чл. 4 на Правилника и на всички ни е ясно защо.
Ако има съединен някакъв друг иск /да речем по чл. 97 ГПК стар/ - тогава - да. Пак от СВ - Бургас - "вписваме по изключение ИМ по чл. 108, когато има дадено изрично указание от съд, но знаеш ккаво действие има това вписване, чисто информативно".

portokal написа:Подлежат, специално след изменението на чл. 112 от ЗС през 2000 г.
Аз просто се запитах - и може да изпускам нещо и въобще глупости да говоря - при липса на вписана искова молба дали въобще имате интерес от вписването.
В края на краищата решението установява, не променя права, а вписването има чисто информативно действие, и нищо чак толкова не налага да "изпреварите" вписването на сделки от страна на ищеца с трети лица. Няма и вписана искова молба и съответно никой няма да се чуди какво, аджеба, е станало с делото.
Писала съм преди допълнението на Бебитор. Допускам да не съм права, но какво повече получава ответникът от вписано решение? При нужда от доказване той разполага със самото решение.

И с всички доказателства, довели до него ...

Ищецът ще направи сделка, и още как...И то не за пръв път. А това са разходи за ответника...няма да му е безплатно... и така до края на света... Вече водих за този имот И 135 от ЗЗД.

Понеже самото решение установява собственост (не само осъжда на предаване, макар че и тук има различни мнения), защо да не може да се разглежда като решение, което замества акт по б. "а" - "актове, с които се признават такива права". Според мен по-скоро попада тук, т.е. в б. "з".

Бебитор, ама нали ответникът си е в имота. По-скоро проблемът, ако се появи такъв, ще е за третите лица - как да го извадят оттам, и след като той разполага с решение, обвързващо техния праводател, няма да могат.

Портокалче, ищецът си играе на сделки . Независимо от вписани ИМ, от възбрани и т.н., съответно с всички произтичащи от това последици. Обаче без дела не става. Имаме типичен вариант- икономически силен ищец срещу ик. слаб ответник и привлекателен имот. Ответникът може да се бори, докато има средства за това- д.т., адв. хонорари. Ищецът прекрасно знае, че някой ден отв. просто няма да може да си го позволи, от д.т. досега никой не го е освободил, макар да е имало молби по всяко дело... И т.н.

Всъщост, имате ли официален отказ от вписване на ИМ?
Идва ми наум и нещо друго:какво би било решението при невписана ИМ?
Имаше практика, къоято бях срещала, че в този случай, някои съдилища считат молбата за недопустима-липса на процесуална предпоставка.

Имам отказ от днес. Указанието за вписване също беше в тая насока, Сънрайз. Трябва да провера по делото дали към квитанцията за д.т. за вписване ищецът не беше представил и вх. номер... Не си спомням...
ИМ и да е била недопустима, решението си е влязло в сила.

portokal написа:Понеже самото решение установява собственост (не само осъжда на предаване, макар че и тук има различни мнения), защо да не може да се разглежда като решение, което замества акт по б. "а" - "актове, с които се признават такива права". Според мен по-скоро попада тук, т.е. в б. "з".

Бебитор, ама нали ответникът си е в имота. По-скоро проблемът, ако се появи такъв, ще е за третите лица - как да го извадят оттам, и след като той разполага с решение, обвързващо техния праводател, няма да могат.

В първата част е към мен написаното, доколкото виждам и въпреки практиката на съдилищата /а тя е разнородна, ако трябва да сме честни, с преобладаващо мнение, че подлежи на вписване/, не считам, че подлежат на вписване, portokal, поради самата специфика на иска по чл. 108 ЗС /основно поради твоето написано в скобите/.
bebitor, освен една констативка, друго не ми идва на ум, друг е въпроса доколко това ще спре ищеца - и все пак евентуалния му купувач на този имот поне малко ще се стресне при вписан друг собственик по партидата на имота, пак е нещо, като че ли. А и е по-бързо във времето, от всичко друго, таксите може би ще са проблем, ако е толкова апетитен имота. За жалене на отказа какво да коментираме, ясно, че е възможност. Лошото е, че до момента на постановяване на решението по тази евентуална жалба срещу отказа, ищецът е твърде вероятно отново да реши да се разпореди ... Сигурно има някакъв печеливш вариант, на мен само дето не ми хрумва.
Тоя ответник що не вземе да се разпореди той пък с имота, като му носи само дела и грижи?

ianeva написа:Винаги съм считала, че не подлежат на вписване, никога обратното...

Принципно аз също застъпвам това становище, но не искам да измествам темата в друга насока. В случая ми е удобно обратното. Що се отнася до съставите в РС- всеки си има свое мнение- едни указват вписване, други не, в съотношение горе-долу 50/50

ianeva написа:Тоя ответник що не вземе да се разпореди той пък с имота, като му носи само дела и грижи?

И аз това го съветвам, но има сантименти... Лошо е човек да се привързва, особено към имот.