forum.lex.bg

Здравейте, имам апартамент купен от баща ми и майка в моя полза.Въпросът ми е кой ще ме наследи-само синът ми или и съпругът ми??

Ако Вие починете преди съпруга си - Ваши наследници ще бъдат децата Ви и съпругът, в равни дялове, т.е. ако след смъртта си оставите живи едно дете и съпруг - те ще наследят по 1/2 идеална част от всичко, което лично притежавате, в това число и описания апартамент.
Ако Вие преживеете съпруга си - наследник ще е само детето.

Съжалявам за нахалството, но т.к. имаме спор относно имота със съпруга ми, се консултирахме с адвокат, който ни обясни, че той няма никакви права над имота, аз еднолично мога да се разполагам (продавам, отдавам под наем и т.н.) с него (имота):)
Забравих да питам за наследяването, затова се обръщам с този въпрос във форума. Не ми изглежда редно, след като приживе съпругът няма права, при евентуална моя смърт да има.

Всъщност Вие сте попитали дали имота, купен от родителите ви във ваша полза е станал съпружеска имуществена общност? Няма категоричен отговор, но според мене - не. Все пак трябва да се види договора, от кога сте в брак и така.
Наследяването няма нищо общо с положението преди откриване на наследството/ да не употребяваме дмата "смърт"/. Законовия принцип е, че преживелия съпруг наследява част равна на часта на всяко дете.
Ако не искате съпругът ви да е ваш наследник - разведете се. Ако не желаете - има възможност с определена сделка да се разпоредите с имуществото си преди да се превърнете в наследодател. Въпреки, че като чета какво пишете , - не ме канете у вас на вечеря, както казват американците.

Съпругът Ви няма право докато сте жива, но след смъртта Ви, щом сте в брак Ви наследява. Съвсем си е редно. Вие сега нямате право на собственост върху имотите на родителите Ви, но след смъртта им, ще Ви се следва такова.

Не ми изглежда редно, след като приживе съпругът няма права, при евентуална моя смърт да има.

Що, синът Ви приживе на Вас има ли права върху имота? Ако сте последователна, трябва да Ви изглежда също толкова нередно и той да Ви наследи. Както и, разбира се, майка Ви да наследи баща Ви или обратното.

...дали имота, купен от родителите ви във ваша полза е станал съпружеска имуществена общност? Няма категоричен отговор, но според мене - не.

Също и според мен. Категорично. Липсва принос.

brymm написа:

Не ми изглежда редно, след като приживе съпругът няма права, при евентуална моя смърт да има.

Що, синът Ви приживе на Вас има ли права върху имота? Ако сте последователна, трябва да Ви изглежда също толкова нередно и той да Ви наследи. Както и, разбира се, майка Ви да наследи баща Ви или обратното.

...дали имота, купен от родителите ви във ваша полза е станал съпружеска имуществена общност? Няма категоричен отговор, но според мене - не.

Също и според мен. Категорично. Липсва принос.

Нотариални актове в полза на 3 лица , са рядко срещани.Да не се окаже , че под " купен от баща ми и майка в моя полза" , всъщност стои , просто че родителите са дали парите , пък в нот.акт за купувач е вписан съпругът и т.н. .Тогава нещата може и да не опрат само да наследственото право!

Хмм, и аз мисля, че конструкцията на чл.22 ЗЗД не елиминира автоматично презумпцията за съвместен принос.

ЗЗД написа:Чл. 22.(1) Може да се договаря и в полза на трето лице. Уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползува от нея. - При осъществен ФС на прехвърлителната сделка имотът е СИО до доказване на противното. Ако волята на уговарящият е била формирана с цел дарствено намерение за третото лице, тогава нямаше да е налице договор в полза на трето лице, а щяхме да имаме дарение. Това пък навежда на други хипотези, в случай на правен интерес.....
Уговарящият може да си запази правото да отмени тая уговорка или да замени третото лице.

(2) Обещателят може да противопостави на третото лице възраженията, които произтичат от договора, но не и възраженията от други отношения с уговарящия.

(3) Ако договорът, от който третото лице черпи правото си, бъде отменен по иск на кредиторите на уговарящия, третото лице е длъжно да върне само онова, което уговарящият е дал по договора.

Да, разбира се, не говорех за примера на Революшън, който наистина е по-често срещаният: мама и татко дават пари, детенцето се вписва като купувач. Говорех за "истински" договор в полза на трето лице, както е озаглавена темата.
В в примера на Революшън пак няма принос на другия съпруг, но доказването на липсата му (защото той поначало се предполага, както знаем) ще е проблем, докато в случая с договор в полза на трето лице липсата на принос е не само лесно доказуема, ами направо очевидна. В този смисъл не разбирам какво точно има предвид Мели. При договори в полза на трето лице мотивът на уговарящия много често би бил точно надаряване на третото лице, особено пък между родители и деца ще е напълно нормално и типично, без ни най-малко това да налага да бъде сключван договор за дарение. Ако мотивът, намерението случайно са други ("възмездни", във връзка с други отношения между уговарящия и третото лице), това все ще е посочено в договора или ще може да се установи по друг начин.

Благодаря на всички взели отношение по моето питане.
Там пише, че родителите Х и У са купувачите-уговарящи, които купуват в полза на своята дъщеря Z/бенефициера/, апартамент находящ се на.....................
И не разбирам dimist, който не иска да вечеря у дома. Благодарение на "такива" адвокати разводът трае ....доста време. Баща ми ми е купил имот, който е редно да остане само на сина ми(все пак ми е родна кръв, за разлика от съпруга).
Както и да е и аз не бих искала да храня такива:))

Госпожо, синът Ви е кръв, но е кръв и със съпруга Ви,този , който вие сте избрали.
и тъй като според Семейният кодекс, бракът се крепи на уважението, разбирателство , взаимопомощ и т.н., морално е, че след като Вие сте избрали определен човек за Ваш съпруг, в брак сте с него, той да получи и част от наследството Ви.
Ако не желаете-има развод.

Баща ми ми е купил имот, който е редно да остане само на сина ми(все пак ми е родна кръв, за разлика от съпруга).

Ми не, отникъде не следва, че е редно да се прави разлика кой Ви е купил имота на Вас. При наследяване няма никакво значение как, кога и т.н. наследодателят (т.е. Вие един ден) е придобил имота си. И това е нормално. Може дори да го е придобил на части по няколко различни способа от няколко различни собственици. Нито пък има значение как на свой ред са го придобили хората, от които наследодателят го е придобил, нито пък онези, от които тези хора са го придобили... и така назад по веригата.
Може след години например да се окаже (не Ви го пожелавам, разбира се!), че съпругът Ви е доживял до сто години и е надживял сина си - и тогава ли ще кажете, че не е редно имотът на сина Ви да бъде наследен от неговия собствен баща, защото този баща няма никаква връзка с Вашия баща, който някога си е купил за Вас имота? Същото е.
Ако възразявате въобще срещу идеята съпрузите да наследяват - това е друго.