forum.lex.bg

Решение № 1249 от 4.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 161/2000 г., II г. о., докладчик председателят на отделение Капка Юстиниянова
Бюлетин на ВКС, бр. 5/2001 г., стр. 23
чл. 77 - 80 ЗС
Договорът за покупко-продажба на чужда вещ не е нищожен, но не може да направи купувача собственик, тъй като е недействителен (непротивопоставим) по отношение на действителния собственик. Купувачът на чужда вещ може да придобие собствеността на оригинерно основание.
------------------------
С обжалваното решение възивният съд оставил в сила решението на Б. районен съд, с което съдът осъдил Ж. И. да предаде владението върху апартамент № 4 на собственика А. Ф. и обявил за нищожно покупко-продажбата извършена между Й. Б. (като мним пълномощник на А. Ф.) и В. А. с н. а. № 75/95 г. и отменил нотариалния акт. Със същото решение съдът отхвърлил исковете за обявяване нищожността на извършените три покупко-продажби с нотариални актове № 122/95 г., № 154/95 г. и № 148/95 г. Съдът е приел, че договорът по н. а. № 75/95 г. за покупко-продажба сключен между Й. Б. и В. А. е нищожен, тъй като е сключен от лице действуващо от чуждо име без представителна власт и тъй като сделката не е потвърдена от лицето, от името на което е сключен договора, тя не е породила правни последици за мнимо представлявания нито е породила действие в отношенията между мнимия представител и третото лице. Прието е още, че последвалите покупко-продажби на имота по сключените между ответниците договори не са нищожни тъй като продажбата на чужда вещ не е въздигната от закона като основание за нищожност. В този контекст съдът е посочил, че независимо действителността на договора по който купувач е жалбоподателката И., тъй като тя е купила от несобственик като приобретател не е могла да придобие повече права от своя праводател, поради което сделката не е породила своя транслативен вещно-правен ефект, което се отнася й за предходните два договора за покупко-продажба, от което следва, че действителния собственик - ищецът А. Ф. може да ревандикира имота от жалбоподателката като негов последен приобретател по иска предявен от него с правно основание в чл. 108 ЗС , уважен от съда по отношение на касаторката.
По наведения довод за недопустимост на решението, обоснован с твърдението на жалбоподателката, че съдът е разгледал и се е произнесъл по недопустимо субективно съединени искове с различен предмет между различни страни.
С исковата си молба ищецът А. Ф. е поискал да се обяви нищожността на договорите за покупко-продажба на собствения му апартамент, сключени между ответниците поради липса на съгласие за извършване на сделките от него като собственик на имота и ревандикирането му от последната приобретателка - жалбоподателката Ж. И. Срещу жалбоподателката Ж. И. е предявен ревандикационен иск, субективно съединен с искане за обявяване нищожността на първия договор за покупко-продажба който от името и за сметка на ищеца А. Ф. въз основа на мнимо упълномощаване, ответникът Б. е продал апартамента на мнимо представлявания на ответника А. с н. а. № 75/95 г. Сходството в предмета между двата иска е установяване на обстоятелството, че ответницата - жалбоподателка, като последен приобретател на имота, го държи без правно основание, тъй като е купила от несобственик. Оборването на доказателствената сила на нотариалния акт, с който касаторката е закупила имота чрез установяване на факта, че е купила от несобственик, е обединяващото звено между двата субективно съединение иска, тъй като с обявяване нищожността на договора по първия нотариален акт, титуляр на собствеността върху процесния имот остава ищецът - нищожния договор не поражда целените правни последици да прехвърли собствеността върху ответника А., а щом това е така, доказателствената сила на нотариалния акт с който касаторката е закупила имота се явява оборена, тъй като тя е купила от несобственик - основание за уважаване на ревандикационния иск по отношение на нея като последен приобретател на имота. Това обуславя неоснователността на твърдението, че между двата иска, които касаят правния интерес на касаторката и които съдът е уважил, липсва сходство в техния предмет. Като е разгледал по същество така предявените искове, съдът е постановил валидно и допустимо решение. Така постановеното решение правилно, тъй като изводите на съда за основателността на предявения ревандикационен иск, съединен с иска за обявяване нищожността на първия договор за покупко-продажба, съответствуват на действителното материално-правно положение, установено по делото.
Законосъобразен е извода на съда, че договора с който е била извършена покупко-продажба между Й. Б. като мним пълномощник на ищеца А. Ф. и ответника В. А. е нищожен като сключен от пълномощник без представителна власт и тъй като лицето, от името на което е сключен договора, не го е потвърдил, този договор не е породил целения вещно-правен ефект и не е прехвърлил валидно собствеността върху апартамента. Всички останали договори за покупко-продажба на същия имот по веригата на ответниците не са транслирали собствеността върху апартамента, тъй като всеки последващ приобретател е закупил от несобственик. Правилно съдът е посочил, че тези договори, включително и договора, с който касаторката е закупила апартамента, не са нищожни, тъй като са имали за предмет продажбата на чужда вещ, което не е основание за тяхната нищожност.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че след като нейният договор за покупко-продажба е действителен той е породил вещноправен ефект и съдът не е имал законовата възможност да ревандикира имота, който се дължи от нея на валидно правно основание. В тази връзка правилно съдът е посочил, че действителността на договора за продажба на чужд недвижим имот не означава, че действителния му собственик е загубил правото си на собственост. И това е така, тъй като е оборена доказателствената сила на нотариалния акт, като е установено, че титулярът е купил от несобственик и тъй като никой не може да придобие повече права от своя праводател, то титулярът по този нотариален акт, в случая жалбоподателката И., вече не я легитимира като собственик на процесния имот. Следователно касаторката държи имота без правно основание и дължи неговото връщане на действителния собственик.
Като е достигнал до тези изводи, съдът е постановил законосъобразно решение, давайки правилна юридическа квалификация на установените по делото факти.