forum.lex.bg

Здравейте, колеги,
Надявам се някой да е имал подобен случай и да можете да ми помогнете. Казусът е следния: жената си купува апартамент една година преди да сключи брак, но го изплаща повреме на брака. Двадесет годни по-късно хорицата се развеждат и апартамента естествено си остава за жената. Въпросът ми е следния: какво може да търси съпруга в настоящия момент, каква сума? Може ли да търси лихви? Правилно ли трябва да се води дело по чл. 59 от ЗЗД? Ако трябва повече информация питайте. Благодаря предварително на всеки, който ми помогне.

На мен тези дни ми предстои изпита по семейно, но ето няколко скромни и надявам се правилни разсъждения:

Понеже имота е придобит непосредствено преди брака, то не са изпълнени формалните изискванията на закона, за да бъде СИО. Но пък е изплащането му е продължило през време на брака - т.е. почти сигурно е че и другият съпруг има принос т.е. вложил е средства, с което се е обеднил, т.к. жилищетето е собственост на съпругата му. И докато през времетраенето на брака, е недопустимо да се иска възстановяване на теаи средства, поради самия х-р на брака, то след неговото прекратяване, такава забрана няма. Т.е. искът по чл. 59 ЗЗД би бил допустим. А след като са налице и предпоставките - обогатяване, обедняване и връзка м/у тях той, следва и да е основателен.

ПС: В учебника на Л. Ненова /стр 168/ има точно такъв пример. За жалост обаче тя не казва как би следвало принципно да се постъпи. Единствено казва, че е налице едно усложнено придобиване и ситуацията следва да се преценява за всеки конкретен случай с оглед формалния момент на придобиване и приноса на съпруга.
Някой колега може да изкаже и собствен опит

mmihova написа:Здравейте, колеги,
Надявам се някой да е имал подобен случай и да можете да ми помогнете. Казусът е следния: жената си купува апартамент една година преди да сключи брак, но го изплаща повреме на брака. Двадесет годни по-късно хорицата се развеждат и апартамента естествено си остава за жената. Въпросът ми е следния: какво може да търси съпруга в настоящия момент, каква сума? Може ли да търси лихви? Правилно ли трябва да се води дело по чл. 59 от ЗЗД? Ако трябва повече информация питайте. Благодаря предварително на всеки, който ми помогне.

Подобен случай съм имала ,но страните се споразумяха.
Колега това решение вярвам ,че ще ви помогне


Решение № 1291 от 17.IV.1981 г. по гр. д. № 793/81 г., II г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1981 г., С., Наука и изкуство, 1982 г.
чл. 59 ЗЗД ,

чл. 13,


чл. 14 СК (отм.)

Искът по чл. 59 ЗЗД е допустим, когато през време на брака е увеличено имуществото на единия от двамата съпрузи с труд или средства на други и когато този съпруг не е имал друг правен способ за реализиране на онова, с което ответникът се е неоснователно обогатил.
----------------------------

Бракът между ищцата и ответника е сключен през 1975 г. и прекратен през 1979 г. Исковата сума се търси от ищцата за това, че по време на брака е извършила лично и със свои средства подобрения в недвижим имот, собственост на ответника отпреди брак.


Районният съд е отхвърлил иска, защото е приел, че щом по време на брака са извършени подобренията, този иск е недопустим на предявеното основание и че ищцата следвало да го предяви по чл. 13; респ. чл. 14 СК.


Постановеното решение на районния съд противоречи на чл. 59 ЗЗД.


Искът по чл. 59 ЗЗД е допустим, когато през време на брака е увеличено имуществото на единия от двамата съпрузи от другия съпруг. Той е допустим и след прекратяване на брака и когато увеличеното имущество не представлява имуществена общност. Щом като недвижимият имот, върху който са извършени подобренията, е бил собственост на ответника отпреди брака, ищцата не е имала основание да търси вложените средства за подобрение на имота с иск по чл. 13 и 14 СК. А щом като същата не е имала на разположение друг иск за реализиране на своето вземане, правилно искът е бил предявен на основание чл. 59 ЗЗД.

А дали пък в продължение на тези 20 години съпругът - собственик на жилището, не е спомогнал за увеличаване личното имущество на другия по същия начин, така че за нито един от двамата да не е налице неснователно обогатяване?
Имайте предвид, че при такава продължителност на брака нещата са значително по-усложнени откъм фактология и доказване.
Огледайте и въпроса за давността с оглед момента на прекратяване на брака, от който е започнала да тече.

Едва сега имах време и видях, че има мнения по темата. Бракът е прекратен преди по-малко от една година, така че давността не е изтекла. Също така съпругата по никакъв начин не е спомогнала за увеличаване личното имущество на съпруга си (няма да изпадам в подробности относно това). Искът по чл. 59 е допустим, но какво точно може да претендира съпругът? Само това което е платил преди двадесет години-примерно около 6 хиляди лева или толкова, колкото би струвала платената от него част от апартамента сега?

За да се прецени дали придобитият имот е в режим на СИО не е достатъчно да се отчете само момента на покупката. Макар да е станало преди брака, след като изплащането на жилището се е осъществило с кредит, изплащан по време на брака, то очевидно е, че и другият съпруг има принос в неговото придобиване. Има достатъчно съдебна практика в тази насока, която е единодушна и категорична. Така напр. ако жилището струва 20 000 лв., от които с кредит са платени 10 000 лв., то следва, че 10 000/20 000 ид.ч. са в режим на СИО, а останалите ако са платени при покупката преди брака ще съставляват лично имущество на съпруга титуляр. За това считам, че следва да се претендира не увеличаване на имуществото, а да се предяви иск за делба ако разбира се тези обстоятелства могат да бъдат доказани.

vili написа:За да се прецени дали придобитият имот е в режим на СИО не е достатъчно да се отчете само момента на покупката. Макар да е станало преди брака, след като изплащането на жилището се е осъществило с кредит, изплащан по време на брака, то очевидно е, че и другият съпруг има принос в неговото придобиване. Има достатъчно съдебна практика в тази насока, която е единодушна и категорична. Така напр. ако жилището струва 20 000 лв., от които с кредит са платени 10 000 лв., то следва, че 10 000/20 000 ид.ч. са в режим на СИО, а останалите ако са платени при покупката преди брака ще съставляват лично имущество на съпруга титуляр. За това считам, че следва да се претендира не увеличаване на имуществото, а да се предяви иск за делба ако разбира се тези обстоятелства могат да бъдат доказани.

не съм съгласен!

finnan написа:

vili написа:За да се прецени дали придобитият имот е в режим на СИО не е достатъчно да се отчете само момента на покупката. Макар да е станало преди брака, след като изплащането на жилището се е осъществило с кредит, изплащан по време на брака, то очевидно е, че и другият съпруг има принос в неговото придобиване. Има достатъчно съдебна практика в тази насока, която е единодушна и категорична. Така напр. ако жилището струва 20 000 лв., от които с кредит са платени 10 000 лв., то следва, че 10 000/20 000 ид.ч. са в режим на СИО, а останалите ако са платени при покупката преди брака ще съставляват лично имущество на съпруга титуляр. За това считам, че следва да се претендира не увеличаване на имуществото, а да се предяви иск за делба ако разбира се тези обстоятелства могат да бъдат доказани.

не съм съгласен!

Мда, не е така. И за единодушната и категорична съдебна практика съответно не е вярно. Придобита собственост преди брака - значи лична собственост, без значение е кога е платена цената по продажбата и още по без значение е (ако изобщо е възможно да е "още по" ) кога е платено задължението по кредита към едно трето за продажбата лице - банка.

И аз мисля като portokal. Собствеността произтича от договора за покупка, а не от плащането на цената.

mmihova написа:... Искът по чл. 59 е допустим, но какво точно може да претендира съпругът? Само това което е платил преди двадесет години-примерно около 6 хиляди лева или толкова, колкото би струвала платената от него част от апартамента сега?

От лекции се сещам че имаше някакви две теории за това към кой момент се преценява обогатяването при предявяване на иска - за актуалното и историческото обогатяване и че май се приемаше по-скоро първата.
Иначе, че не е СИО portokal и sunrise са абсолютно прави.

Драги колеги, не е достатъчно само да изразите несъгласие, а е необходимо да изтъкнете и аргументи. Колкото и банално да звучи, съпружеска имуществена общност е не само имуществото, което формално е придобито по време на брака, но закона изисква и СЪВМЕСТЕН ПРИНОС! А в конкретния случай такъв безспорно е налице.

Драги колега, за да възникне СИО, освен съвместния принос законът изисква още задължително и придобиване по време на брака, а такова тук няма. Това е единственият ни аргумент.
За обогатяването ми се струва, че трябва да се преценява към момента на прекратяването на брака.

vili написа:Драги колеги, не е достатъчно само да изразите несъгласие, а е необходимо да изтъкнете и аргументи. Колкото и банално да звучи, съпружеска имуществена общност е не само имуществото, което формално е придобито по време на брака, но закона изисква и СЪВМЕСТЕН ПРИНОС! А в конкретния случай такъв безспорно е налице.

Да но законът изисква и да е придобито по време на брака.

Може би по-убедително ще прозвучи следния цитат от учебника по Семейно право на проф.Лиляна Ненова, изд."Софи-Р" 1994 год., стр.168: "Но има и по-сложни случаи, когато процесът на придобиването в известен смисъл засяга както периода на брака, така и периода преди неговото сключване или след неговото прекратяване. Например: съпругът придобива жилище преди брака със заем, който изплаща през време на брака; или той получава документ за собственост след сключване на брака, но е платил изцяло цената преди това ... Случаите трябва да се решават конкретно с оглед на две обстоятелства: формалния момент на придобиването и приноса на съпрузите".

Ами да, несъмнено точно тези две обстоятелства се вземат предвид - формалният момент на придобиването и приносът на съпрузите.
В случая формалният момент на придобиването се пада преди брака и това решава въпроса.

А как ще коментирате съвместния принос в конкретния случай или ще кажете, че такъв няма?

Уфф, ма`а му стара. Въртим се в кръг.
Съвместен принос има. Това, което го няма, е съпружеска имуществена общност - поради липсата на другото кумулативно необходимо условие.

vili написа:А как ще коментирате съвместния принос в конкретния случай или ще кажете, че такъв няма?

Вили, въпреки че portokal е била изчерпателна, ще си позволя да допълня още нещо.
Нормата на чл. 19 СК е ИМПЕРАТИВНА. 4-те условия трябва да са налице комулативно, иначе СИО не възниква. И въпреки че съвместния принос е от особено важно значение, само той не е достатъчен за да обоснове възникване на СИО. Затова и придобито преди брака имущество съвместно от двамата съпрузи не е СИО, а е съсобственост /обикновекнна/. А в конкретният случай прехвърлителният ефект настъпва със скл. на ДогПрод, а това е било ПРЕДИ брака.
А Л. Ненова не казва, че в този случай възниква СИО, а че се решават конкретно - а именно в нашия казус с иск по 59 ЗЗД.

Хайде сега лека вечер

vili, айде пък Вие се аргументирайте ( и не с цитати от учебници, на всичкото отгоре извадени от контекста). Спор няма, че за да има СИО, едната, най-значима предпоставка е да е придобито по време на брака, след това гледаме приноса, който се предполага, може и да се оспори, но не е ли придобито през време на брака - няма СИО. Приносът е едно, момента на придобиване е друго.
И още нещо...

vili написа:Има достатъчно съдебна практика в тази насока, която е единодушна и категорична.

След като има такава практика, айде цитирайте ми поне 4 решения, които да не са на районен съд (при цялото ми уважение към колегите районни съдии!!!)

Наистина сте прави колеги. Очевидно е, че съм прибързала. Мисля, че съм се объркала с частичната трансформация на лични средства относно имущество, закупено по време на брака. Признавам си грешката! Но ми прави впечатление, че някои от Вас пишат с твърде назидателен тон, без да са достатъчно прецизни самите те в своите изказвания. Мисля, че целта на форума е наистина да обменим мисли, да поразсъждаваме, да се обогатим. Не само в този случаи, но и по други теми, ми прави не особено добро впечатление критиките на някои от Вас, които съм убедена не са на ниво във всички области на правото! Благодаря, че ми дадохте повод да погледна задълбочено на този въпрос и да си изясня нещата за себе си!