forum.lex.bg

Имам въпросче, което много силно ме вълнува.
Майка ми е една от наследниците на един апартамент ( има сестра, двама братовчеди и двама вуйчовци също наследници ). Вече единадесета година плаща данъка на апартамента, който е данъчно регистриран на нейно име. Никой от другите наследници не е стъпвал в имота повече от тези единадесет години. Направихме опит да стане нейн по горните причини. Оказа се, че това не е достатъчно, а е трябвало да е адресно регистрирана в апартамента. Тя няма такава регистразция, регистрирана е на друго място, но можем да заведем трима свидетели, които да кажат, че е живяла там. Наистина ли това е такъв проблем, че да неможе да се възползва от възможността да стане нейн. Само една адресна регистрация?
Моля ви посъветвайте ме има ли смисъл да пробваме при друг нотариус, има ли вратичка или всичко е загубено.

С риск да ме модерират- въпросчето ви е голямо, колкото един апартамент...
Нима вярвате, че тук ще ви се отговори? А, дори и някой да го стори- че е правилния отговор?
И как не ви хрумна делба, а владение?

Нежелая да деля. Искам да владея! И знам, че имам право на това.

Дали?
Плащането на данъци не прави автоматично апартамента твой.

Има такава възможност - десет годишната давност. Ако се грижиш за един имот и го владееш десет години без никой друг от наследниците да е стъпвал, може да стане твой. Зададох тук въпроса си, защото си мислех, че ще ми отговорят компетентни хора, а не такива, които за първи път чуват за такова нещо....

pipol4o написа:Нежелая да деля. Искам да владея! И знам, че имам право на това.......
Зададох тук въпроса си, защото си мислех, че ще ми отговорят компетентни хора, а не такива, които за първи път чуват за такова нещо....

Искате, но не мислите за останалите наследници, нали така?
Както ви е написала колегата- плащането на данъци не е елемент от фактическия състав за придобивната давност! Относимо е, но не толкова, колкото си мислите...Това първо.
Второ- в този форум има достатъчно компетентни колеги, които биха могли да ви дадат съвет, как да "прецакате"/ защото вие точно това целите!/ останалите съсобственици.
Трето- ако не вярвате на нотариуса, при който сте бил- опитайте при друг...
Четвърто- колегата Каранедев подробно ви е обяснил за какво иде реч процедурно.
Пето- владението...анимус, корпус...при вас не е наличен нито един от тези елементи, друг е въпроса, че следва и двата да са кумулативно!
Шесто- КНА се "събаря" лесно- почти като детска игра!...освен последиците по 290 от НК за свидетелите...

п.п. Колега, не афиширайте душевността ми, моля.

Колеги, позволявам си да покажа , какво получих от милия питащ на лични, ама сега видях, че всички сме некомпетентни.

pipol4o написа:Има такава възможност. Но аз питам и мислех, че ще получа отговор само от компетентни по въпроса. Многократно е правено. Ако владееш имот и се грижиш за него 10години и ако никой от наследниците не е стъпвал там, имаш право да го придобиеш без тяхното изрично съгласие. Но, както казах по-горе, това не го знаят всички, а само компетентни по въпроса.

Не че ми пука дали някой като него ще реши , че съм некомпетентна, но не мисля ,че форумът е място ,където юридически неграмотни хора да ни обиждат.

Драги Господине, щом сте прочели закона за собствеността, значи си знаете правата. Реализирайте ги тогава!
И не занимавайте лаиците с проблемите си. Само ще Ви подведат!

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: при осъществяването на горното, отговорността е САМО, ЕДИНСТВЕНО И ИЗЦАЛО ВАША!
Успех!

Не че Ви е някаква утеха, но мога само да си пожелая, последните двама "некомпетентни" един ден при нужда да ме представляват!
Лек и спорен ден, колеги.

п.п. Абсолютно съм сериозна, държа да подчертая!... че в буквите емоции няма, някой да не ме разбере погрешно.

Ок., друже- и от първия път те разбра!
Имам си питане и е в семейни- моля да погледнеш и да споделиш твоето мнение и опит.. http://lex.bg/forum/viewtopic.php?t=314 ... c&start=15

п.п. не възразявам мод-а да заличи това ми мнение- представлява спам!

Ако ли е адресирано към мен- ок., ще платя за консултацията.

Уважаеми членове на форума. От доста време чета темите и накрая реших да се регистрирам. Не мога да разбера защо някои от Вас нападат всеки, който понечи да напише нещо тук.Това да не е частен форум на провинциални адвокати. Аз също съм юрист по професия, завършил съм с отличие най - добрия универсистет в БГ и работя на престижна работа, но не бих бил толкова краен към хора, който са юридически неграмотни и питат за съвет. Спокойно, господа, няма да Ви изядат хляба.Няма да останете без клиентела.
Искам да се обърна към задалия въпроса. Есетвено, че щом са налице предпоставките да придобиете собственост по давност, е нормално да се възползвате от тази възможност. Какво означва "не мислите ли за наследниците-съсобственици?".
В случая препоставките, които трябва да докажете, че са налице са: непрекъснато владение(корпус) и намерение за своене на имота(анимус). В случай, че съсобствениците - наследници не изразяват желание да упражняват правото си на собственост, няма нищо лошо да придобиете по давност и техния наследствен дял. Някога имаше един член в ЗН, който даваше срок на всеки наследник да приеме наследството -5 год. За съжаление го отмениха. Така се даде възможност за създаване на несигурност в правния мир, защото собствеността е едно несугурно състояние. Ако Вие ясно сте изразили намерението си да владее имота за себе си и ако сте противопоставили своето намерение на останалите съсобственици - сънаследници, като същевременно сте владяли имота непрекъснато 10 години, може да придобиете имота по давност. Следва да имате предвид обаче, че със съставянето на КНА не се придобива правото на собственост, а просто се признава. За да го придобие, е необходимо това да стане с установителен иск или с възражение. Отделно КНА не се ползва със сила на пресъдено нещо и може да бъде отменен с последващ иск(но може и да не се случи). Ако изтекат още 10 години след съставянето му и никой от другите наследници не наруши вашето владение, тогава спокойно можете да заведете уст. Иск. Плащането на данъците за имота не е достатъчно за доказване на намерението за своене, но е релевантен факт за доказването (макар и с не голяма доказателствена сила) Виж, декларирането на имота пред данъчните власти като свой собственост е намерение за своене.
Щом разполагате с безспорни доказателства и със свидетели, спокойно можете да подадете молба за издаване на КНА.Процедурата е доста дълга, защото първо молабата минава през общинската администрация, а после през областната(някъде около 5-6 месеца за цялата процедура). Другият риск е, че нот. такса се заплаща преди разпита на свидетели и изготвяне на постановлението от нотариуса и ако той отказже да издаде акта впоследствие, таксата не се връща.
Желая Ви успех,
а на хора, които пишат "нотариусът правораздава" не обръщайте внимание.

pipol4o, явно главата ти не увира, понеже си много умен. Ще си платиш за дяволъка обаче. Веднъж, когато намериш нотариус, който да ти угоди на капризите, и после още веднъж- таксите и разноските на наследниците+ адвокатски хонорари , когато си потърсят правата. После пак обиждай наред...

evro82, добре дошъл във форума. Чудесно изложение на материята. С изключение на увода и заключението, разбира се. Бързо ми направи впечатление, че веднага се хващате за израз на колега, а не забелязвате написаното от питащия:

pipol4o написа:Нежелая да деля. Искам да владея! И знам, че имам право на това.

А владението е фактическо състояние, т.е- факт, не просто идея, желание, мерак. Майка му е само държател по отношение на ид.ч. на другите сънаследници.

Прав е колегата-не съм прецизна, сънаследници са.

Тълкувателно решение № 94 от 16.XII.1987 г. по гр. д. № 71/87 г., ОСГК
Съдебна практика - Бюлетин на ВС на НРБ, кн. 2/1988 г.
чл. 483, ал. 2,

чл. 473, ал. 1 ГПК

Относно обжалването на отказ да се състави нотариален акт от нотариуса. Срокът за обжалване отказа на нотариуса да признае правото на собственост върху недвижим имот в производството по чл. 483, ал. 2 ГПК, направен с постановление, започва да тече от деня на съобщението на молителя, че постановлението е изготвено по реда на чл. 432 ГПК. Срокът за обжалване на отказа на нотариуса по чл. 473, ал. 1 ГПК да издаде нотариалния акт по обстоятелствена проверка започва да тече от деня на отказа.
------------------------

Председателят на Върховния съд на основание чл. 212 ГПК е направил предложение Общото събрание на гражданската колегия да се произнесе по въпроса: откога започва да тече срокът за обжалване на отказа на нотариуса по чл. 473, ал. 1 ГПК за признаване на правото на собственост върху недвижим имот - от деня на отказа или от деня на съобщението до молителя, че постановлението е изготвено. Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, за да се произнесе, съобрази следното:


Когато собственикът на недвижим имот няма документ за правото си на собственост, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право на собственост. Ако не разполага с такива доказателства или те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели - чл. 483 ГПК.


Издаването на нотариални актове по реда на обстоятелствена проверка представлява удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот. То е охранително нотариално производство и както при всички тези производства съдът само съдейства на страната да получи един правен резултат. При това производство дейността на нотариуса се доближава до тази на съда. Това е единственото изключение, защото поначало нотариалната дейност е свидетелстваща, а дейността на съда е решаваща. В този случай обаче нотариусът не документира юридически факти, а се произнася по съществуването на едно право.

Предмет на нотариално документиране съгласно чл. 465 могат да бъдат: правни сделки с нотариални актове, удостоверяване на датата, съдържанието или подписите на частни документи, както и на верността на преписите и извлеченията от документи или книжа, вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване в случаите, предвидени от закона, нотариални покани, протести, удостоверявания за явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него, както и регистриране и визиране на счетоводни книги, а така също и даване на справки по нотариалните книги и извършване на други нотариални действия, за които се говори в чл. 465 ГПК. Това съставлява неговата материална, или предметна, компетентност. За определени действия обаче той следва да се съобразява с връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване. Това са случаите, при които се учредява право на собственост върху недвижими имоти, при правни сделки с нотариални актове за прехвърляне на собственост или учредяване на вещно право върху недвижим имот, при вписванията, заличаванията и отбелязванията относно недвижими имоти. Тази компетентност е така задължителна, че нейното нарушаване има за последица нищожността на нотариалното действие (чл. 472 ГПК).


Издаването на нотариалния акт по реда на чл. 483, ал. 1 и 2 ГПК се подчинява на общите правила за охранителните производства. Разглеждането на охранителното дело поради едностранния характер става в закрито заседание. Но с оглед на изискванията за издирване на истината разпитът на свидетелите става в открито съдебно заседание. И при него важи принципът за дирене на обективната истина, макар че по тези дела то е затруднено от липсата на противна страна, заинтересована да разкрие неистинността на фактите, твърдени от молителя. И при него се постановява решение - това е постановлението, с което нотариусът признава или отрича твърдяното от молителя право на собственост върху недвижими имоти, което като всички решения по охранителните производства не се ползва със сила на присъдено нещо. Това обаче не означава, че нотариусът е властен, след като обяви решението, сам да го измени или отмени - чл. 192, ал. 1 ГПК. Постановлението на нотариуса има качествата на съдебно решение: неизменност, необжалваемост и неотменимост.

В същото време производството по издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка съществено се различава от останалите нотариални производства. Компетентен да издаде този нотариален акт е само нотариусът, в чийто район се намира недвижимият имот - чл. 466, ал. 1 ГПК. Молбата за издаване е писмена и личното явяване на молителя не се изисква. Не се следи дали лицето знае български език, дали е неграмотно, глухо, нямо или глухонямо, или с друг недъг, не се проверява самоличността, дееспособността и представителната власт, не се чете съдържанието на акта и молителят не го подписва - изисквания, които се съдържат за другите нотариални актове, посочени в чл. 474, ал. 4 и 5 чл. 478 и 479 ГПК, и които изрично ги изключва за това производство - чл. 484, ал. 2 ГПК.


Но за да се издаде нотариалният акт, нотариусът следва да прецени и реши дали твърдяното от молителя право на собственост върху недвижимия имот съществува. След събиране на доказателствата той се произнася с мотивирано постановление. То е решението по охранителното производство. С него нотариусът признава или отрича правото на собственост на молителя. Ако е прието, че молителят е собственик на недвижимия имот, тогава нотариусът издава акт за собственост. Но ако не е признато това право, могат да се поставят въпросите: с какви правни средства разполага молителят, за да провери правилността на издаденото постановление, и от кой момент започват да текат сроковете за обжалване.


В Гражданския процесуален кодекс съществуват два текста за обжалване на действията на нотариуса: чл. 473, ал. 1 и чл. 432 ГПК. Разпоредбите на чл. 473 ГПК са специални по отношение тези на общите правила на охранителните производства по чл. 424 и сл. ГПК и се отнасят само за нотариалните производства: правни сделки с нотариални актове, удостоверяване на право на собственост, удостоверяване на дата, съдържанието на подписите, верността на преписите и др. Ако нотариусът откаже още в началото да започне такова производство, за този му отказ ще се приложи чл. 473 ГПК - ще подлежи на обжалване в седемдневен срок от самия отказ. В този случай не е необходимо съобщаване на молителя.


На молителя се съобщава в другия случай - тогава, когато той не разполага с документи, удостоверяващи правото му на собственост, и то се проверява в производството по чл. 483, ал. 2 ГПК - по реда на обстоятелствената проверка - чрез разпит на свидетели, обсъждане и преценка на доказателствата и постановяване на мотивирано определение. Този ред е предвиден в производството за издаване на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху един недвижим имот - редът, посочен в чл. 482 ГПК. Допълнителното производство по чл. 483, ал. 2 ГПК се развива по реда на чл. 424 и сл. ГПК - общите правила на охранителните производства - и подлежи на обжалване по чл. 432 ГПК.


При него, както се посочи, нотариусът не документира, не свидетелства, а правораздава. Това става в отсъствие на молителя. За това производство важат разпоредбите на чл. 431, ал. 1 ГПК - постановлението, с което правото на собственост се признава, не може да се обжалва от молителя поради липсата на правен интерес. Само постановлението, с което правото на собственост върху недвижимия имот не се признава, може да се обжалва пред по-горния съд в седемдневен срок от съобщението до молителя, че е изготвено - така, както допуска разпоредбата на чл. 432, ал. 1 ГПК. Защото в този случай отказът на нотариуса да признае правото на собственост не е нотариално документиране на факт, а на едно право. Тогава, когато нотариусът откаже да документира факт - оформяне на правната сделка с нотариален акт, съставяне на протокол върху плика на саморъчно завещание, обявяване на завещание, нотариални покани и др., - отказът му се обжалва по чл. 473а ГПК и срокът започва да тече от деня на отказа.


В случая, когато нотариусът се произнесе с решение по охранително производство и с него откаже признаване на правото на собственост върху недвижим имот, неговият отказ подлежи на обжалване по реда на чл. 432 ГПК и срокът започва да тече от деня, в който молителят получи съобщението за това.


След като влезе в сила постановлението, с което независимо дали се признава, или не, молителят за собственик, следва фазата за издаване на искания нотариален акт. Като откаже издаването му, този отказ вече ще подлежи на обжалване по реда на чл. 473 ГПК, защото се касае до обжалване на отказа да се извършат нотариални действия. Срокът на обжалване ще започне да тече от деня на отказа.

evro82 написа:.......а на хора, които пишат "нотариусът правораздава" не обръщайте внимание.

enigma написа:Каранедев,
нотариусът не правораздава - производството е безспорно, едностранно и охранително, като към констативката не се прикрепя СПН.

Без думи!
Напускам темата!

БРАВО КАРАНЕДЕФ ,това ТР признавам и аз не го бях чела.
Колеги знайте ,че никога не можете да знаете всичко ,със здраве

evro82 написа:Аз също съм юрист по професия, завършил съм с отличие най - добрия универсистет в БГ и работя на престижна работа, но не бих бил толкова краен към хора, който са юридически неграмотни и питат за съвет. Спокойно, господа, няма да Ви изядат хляба.Няма да останете без клиентела.

Ако Вие ясно сте изразили намерението си да владее имота за себе си и ако сте противопоставили своето намерение на останалите съсобственици - сънаследници, като същевременно сте владяли имота непрекъснато 10 години, може да придобиете имота по давност. Следва да имате предвид обаче, че със съставянето на КНА не се придобива правото на собственост, а просто се признава. За да го придобие, е необходимо това да стане с установителен иск или с възражение. Отделно КНА не се ползва със сила на пресъдено нещо и може да бъде отменен с последващ иск(но може и да не се случи). Ако изтекат още 10 години след съставянето му и никой от другите наследници не наруши вашето владение, тогава спокойно можете да заведете уст. Иск. Плащането на данъците за имота не е достатъчно за доказване на намерението за своене, но е релевантен факт за доказването (макар и с не голяма доказателствена сила) Виж, декларирането на имота пред данъчните власти като свой собственост е намерение за своене.
Щом разполагате с безспорни доказателства и със свидетели, спокойно можете да подадете молба за издаване на КНА.Процедурата е доста дълга, защото първо молабата минава през общинската администрация, а после през областната(някъде около 5-6 месеца за цялата процедура). Другият риск е, че нот. такса се заплаща преди разпита на свидетели и изготвяне на постановлението от нотариуса и ако той отказже да издаде акта впоследствие, таксата не се връща.
Желая Ви успех,
а на хора, които пишат "нотариусът правораздава" не обръщайте внимание.

Колега не се заяждам, но наистина ли смятате, че в случая става въпрос за КНА?!
Обстоятелствената проверка не е КНА!

Защо пък да не е?!
Всеки нотариален акт, който не удостоверява сделка, а само правото на собственост, е констативен. Независимо дали се издава въз осн. на док-ти, или на обстоятелствена проверка.

evro82 написа:За да го придобие, е необходимо това да стане с установителен иск или с възражение.

То и с решението по установителния иск или по иска, по който се прави възражението, само се признава.

Колкото до правораздаването - май Енигма под "правораздаване" е имал предвид решаване на спорове, или...?

Portokal,
Правят ми впечателние твоите постове - доста умерен и интелигентен език.
Мисля, че в случая съдебното решение е фактът, с който възниква правото на собственост, т.е то има конститутивен характер. Именно съдебното решение е и титулът за собственост. Ако са налице само предпоставките - изтекла придобивна давност и непрекъснато несмущавано владение, не е достатъчно да възникне собственост. Тя трябва да се признае.
Поправи ме, ако греша.

Добре evro82,
Според Вас при заведен петиторен иск, ответникът не може ли да се позовова на изтекла придобивна давност? Ами ако си докаже възражението?