Имоти и проблеми

[vanka__d]

Как да намеря "Постановление на пленума на върховния съд номер 4 от 1964г

[Melly]

Как да намеря "Постановление на пленума на върховния съд номер 4 от 1964г

Постановление № 4 от 30.X.1964 г., Пленум на ВС
За обобщаване на практиката по някои въпроси на съдебната делба.
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1964 г., С., Наука и изкуство, 1965 г.
чл. 121,

чл. 174,


чл. 175,


чл. 181,


чл. 191,


чл. 283,


чл. 288,


чл. 292,


чл. 348 ГПК,


чл. 34, ал. 1 ЗС,


чл. 12,


чл. 14,


чл. 30, ал. 2,


чл. 49, ал. 2,


чл. 89 ЗНасл.

1. Страни в производството за делба са всички сънаследници (съсобственици). Ако след предявяване на иска за делба сънаследникът (съсобственикът) прехвърли правата си на друго лице, последното може да замести в процеса праводателя си само със съгласието на страните. 2. Встъпването или привличането на трети лица в делото за делба става по общите правила на исковия процес. 3. Не може да се иска делба: а) на съсобствен парцел, образуван при съставяне на дворищнорегулационен план по реда на § 49 и 50 ППЗПИНМ*(1) от два или повече имота, във всеки от който има самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността съгласно § 52, ал. 2 от същия правилник; на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни жилищни сгради, оставени в дял на отделни собственици по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК*(3). в) на дворни места, в които е изградена етажна собственост; г) на парцели с постройки, изградени от съсобственик, получил разрешение по чл. 55 ЗПИНМ*(2) (отм.) и § 200 от правилника за приложението му*(2;3). 4. Ако в наследството са включени имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се включват в делбата, искана от наследниците. До съставяне на разделителния протокол обаче трябва да се извърши делба между наследниците и третите лица. Ако такава делба не се извърши, съсобствените имоти се изключват от делбата. Делбата между наследниците и третите лица може да се извърши в същото производство. 5. Искането по чл. 12, ал. 1 ЗНасл. се разрешава при допускането на делбата, а не при гледане на сметките по чл. 286 ГПК. Стойността на имуществото по чл. 12, ал. 1 ЗНасл. се взема под внимание във връзка с искането за намаляване на завещателните разпореждания и дарения. Искането по чл. 12, ал. 2 ЗНасл. може да се направи най-късно в първото заседание след допускане на делбата. 6. По реда на чл. 288, ал. 2 ГПК може да се поставят в дела само жилища или дворни места, в които има и жилищни сгради. Не могат да бъдат предмет на възлагане по този ред празни дворни места*(5). За жилищни постройки се считат и вилите, когато по местонахождение, по вид и устройство са годни за задоволяване жилищните нужди на страните. 7. За неподеляеми по смисъла на чл. 288, ал. 1 ГПК се считат и отделните жилища, когато броят им е по-малък от броя на дяловете. 8. Когато за едно и също жилище са предявени повече искания по чл. 288, ал. 2 ГПК, предпочитание се дава на този от съделителите, който въобще няма друго жилище, достатъчно да задоволи жилищните му нужди. Броят на членовете на семействата на претендиращите съделители не е единствен показател за признаване на по-големите им жилищни нужди. Преценяват се и всички обстоятелства по делото. 9. Имотите, възложени по чл. 288, ал. 2 или разпределени по чл. 292 ГПК, се оценяват по средни пазарни цени, ако са пълноценни по смисъла на ЗРПВПВНИ. Ако са малоценни според посочения закон, те се оценяват според Тарифата за цените на недвижими имоти, отчуждени за държавни и обществени нужди и др. За определяне на размера на оценката съдът може да си служи с вещо лице*(4). 10. За задълженията към съделителите по изплащането на имотите, възложени по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК, не се допуска разсрочване по чл. 191, ал. 2 и чл. 348 ГПК. 11. Съделителят, комуто са отредени в дял имоти по чл. 288, ал. 2 и чл. 292 ГПК, става техен собственик от влизането в сила на решението за възлагането. За неизплатените суми той дължи лихви от влизане в сила на решението. 12. Ако имотът е възложен по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК преди изменението на ГПК от 10.XI.1961 г., невнасянето в срока на дължимите вноски не е основание за обезсилване на решението за възлагане на същия имот. Ако възлагането е извършено след влизане в сила на посоченото изменение на ГПК, при неплащането на две вноски решението за възлагане се обезсилва по искане на заинтересованата страна, макар до постановяване на решението за обезсилване изпадналият в забава съделител да внесе дължимата сума. Такова обезсилване не се постановява, ако невъзможността за изпълнение не може да се вмени във вина на длъжника-съделител. 13. За да се извърши делба по реда на чл. 292 ГПК е необходимо от имотите, предмет на делбата, да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител. 14. Приемането на наследството може да стане мълчаливо, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приема наследството. Подаването на декларация за облагане с данък върху наследството може да бъде действие, което сочи на намерение за приемане на наследството. С отказа от наследство, направен от наследника, се увеличава делът на наследниците само от неговото коляно. 15. Наследници по закон по смисъла на чл. 14 и 30, ал. 2 ЗНасл. са всички лица, посочени в чл. 5 - 9 ЗНасл. 16. Разпоредбите на чл. 89 от действуващия Закон за наследството се отнасят само до определяне наследствения дял на низходящите и преживелия съпруг, но не и до определяне на техните запазени части от наследството. По всички наследства, открити след 16.X.1944 г. и до влизането в сила на Закона за наследството от 29.IV.1949 г., запазената част от наследниците се определя съобразно правилата на отменения ЗНасл., макар че делбата се извършва след влизането в сила на действуващия сега ЗНасл. 17. Давността за вземането на съделителя за извършени подобрения в съсобствения имот, който подобрителят владее, започва да тече от предявяването на иска за делба*(8). Вземането на съделителя срещу друг съделител, произхождащо от доходи, събрани от съсобствения имот, се погасява по давност на общо основание.
------------------------

В производството по съдебната делба възникват редица въпроси по тълкуването и правилното прилагане на закона. Такива въпроси са например за приложението на чл. 121 ГПК в делбеното производство, за недопустимост на делбата на някои имоти, за сроковете за предявяване на претенции по чл. 12, ал. 1 и 2 ЗН, някои особености по приложението на чл. 288 и 292 ГПК, относно началния момент на давността за погасяване на претенциите за подобрения и добиви от съсобствения имот и др.


Съдилищата, общо взето, правилно решават тези въпроси, като се съобразяват и с разясненията, които Върховният съд е давал с решения на ОСГК или по отделни дела. Наред с това Пленумът констатира случаи на неправилно разрешаване на тези въпроси, както и противоречива практика по разрешаването тези въпроси, както и противоречива практика по разрешаването на някои от тях.


Пленумът констатира още, че някои становища на ОСГК по въпроси на съдебната делба и от наследственото право не са в съгласие с нашето стопанско развитие или не изразяват точния смисъл на закона, поради което следва да се отменят. Такива са въпросите за определяне на понятието наследници по закона според чл. 14 и 30, ал. 2 ЗН, за мълчаливото приемане на наследството, за забраната да се допуска делба на празни дворни места, образувани по реда на § 49 и 50 ППЗПИНМ*(1), и др.


За отстраняване на допуснатите нарушения и неправилности при прилагане на закона и за внасяне на еднакво разбиране на спорните и противоречиво разрешавани въпроси Пленумът на Върховния съд намира, че се налага да обобщи практиката по тази категория дела и да даде необходимите ръководни указания на съдилищата.

1. По заместване на страните и участието на трети лица в процеса

Съдебната делба, макар и да е особено производство, след изменението на ГПК от м. XI.1961 г. чувствително се доближи до обикновения исков процес. Поради това все повече разпоредби, отнасящи се до обикновения исков процес, ще следва да се прилагат и при делбата. Такава е и разпоредбата на чл. 121 ГПК . Страната, която в течение на производството е прехвърлила на трето лице спорното право, може да бъде заместена от приобретателя. Това може да стане само със съгласието на страните и третото лице. Приобретателят би могъл да участва в процеса и като трето лице - да встъпи или да бъде привлечен. Няма основания да не се прилага тази разпоредба и в случаите, когато в течение на делбеното производство някой от съделителите прехвърли наследствените си права.


В съдебната делба могат да участват и трети лица, щом като са налице условията на чл. 174, 175 и 181 ГПК. Такова участие ще спомогне за охраняване на интересите на страните или на третите лица. Понеже решението влиза в сила в отношенията спрямо страната и третото лице в рамките на чл. 179 ГПК, то с това ще се постигне процесуална икономия, като ще стане излишен и недопустим следващ процес между тях.

2. Относно недопустимостта на делба на някои имоти

Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗС съсобственикът винаги може да поиска делба на общата вещ, дори и да има противна уговорка с останалите съсобственици. Изключение от това правило се допуска за случаите, посочени в закона, или когато това произлиза от предназначението на вещта. Такива са случаите, посочени в т. 3 на постановлението. Недопустимостта на делбата в тези случаи произлиза от забраната на закона и от естеството и предназначението на съсобствената вещ. Тези случаи са следните: недопустима е делба на съсобствен парцел, образуван по реда на § 49 и 50 ППЗПИНМ*(1), когато в него има самостоятелни сгради на съсобствениците, които са изключени от съсобствеността; на съсобствен парцел, в който има самостоятелни сгради, отредени за отделни съсобственици по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК; на дворни места, в които е изградена или впоследствие образувана етажна собственост, както и в случая, когато по реда на чл. 55 ЗПИНМ*(2) и § 200 ППЗПИНМ*(3) в съсобствения парцел е изградена постройка от съсобственик. В посочените случаи, които са близки по характер на етажната собственост, дворното място е в положение, аналогично на общата част при етажната собственост, затова делбата е недопустима.


Пленумът намира за правилно да отстъпи от становището, изразено в тълкувателно решение № 46/60 г., ОСГК, според което е недопустима делба и на съсобствен незастроен парцел, щом като е образуван по реда на § 49 и 50 ППЗПИНМ*(1). Няма изрична забрана за недопускане делба на такива имоти. Освен това делбата на такъв имот не крие опасност, че съсобственикът ще бъде лишен от възможността да построи жилище в имота, когато няма такова и желае да си построи. Такова разрешение той ще получи по § 200 и сл. ППЗПИНМ*(3). Но ако съсобствениците имат жилище и не могат да застроят празното дворно място, недопускането на делбата ще бъде пречка за застрояването и от друго лице. Затова, ако делбата се допусне, е възможно парцелът да се възложи на съсобственик, непритежаващ жилище, за да застрои парцела, или да бъде изнесен на публична продан, за да бъде удовлетворен действително нуждаещ се от парцел за застрояване. Такова разрешение отговаря на нуждите на практиката*(2).

3. Относно приложението на чл. 283 ГПК

Необходимо е да се дадат пояснения за правилното прилагане на този текст. Това се налага поради съществуващата противоречива практика на съдилищата. Някои съдилища не допускат делба на имота, който наследодателят при откриване на наследството е притежавал с трети лица. Те изискват предварително да се извърши делбата с третите лица, след което може да се иска делба между наследниците. Това становище противоречи на закона. Правилно е да се допусне делба и на имота, който наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица. Но ако до съставяне на разделителния протокол не се извърши делба между наследниците и третото лице, съсобственият имот се изключва от делбата. Делбата с третото лице може да се извърши в същото или в отделно производство.

4. Относно приложението на чл. 12, ал. 1 и 2 ЗН

Като се има предвид, че вещите от обикновената покъщнина и земеделския инвентар, който има предвид ал. 1, се дават на наследника, който е живял с наследодателя и се е грижил за него, без да се включват в дела му от наследството, т. е. те са свръх наследствения дял, явно е, че те не се включват в делбената маса. Поради това естествено е те да се отделят при допускане на делбата. Затова искането по ал. 1 трябва да се направи още в първата фаза на делбата, т. е. преди решението за допускане на делбата.


Разбира се, вещите по чл. 12, ал. 1 ЗН се вземат предвид при искането за намаляване на завещателните разпореждания и дарения, ако превишават разполагаемата част.


Претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН е в тясна връзка с исканията за уреждане на сметките между наследниците. Затова те трябва да бъдат заявени най-късно в първото заседание след допускане на делбата.

5. По приложението на чл. 288 ГПК

Неподеляем имот по смисъла на ал. 1 и 2 е налице не само когато предмет на делбата е единствен недвижим имот, който не може реално да се подели между съделителите, но и когато имотите са по-малко на брой от броя на дяловете и всеки имот поотделно е реално неподеляем. Затова неправилно е становището на някои съдилища, че ал. 2 може да се приложи само когато предмет на делбата е едно единствено жилище.


В практиката са чести случаите, когато за едно жилище кандидати по чл. 288, ал. 2 ГПК са повече от един съделител. Законът предвижда в такъв случай жилището да се предостави на онзи от съделителите, който има най-голяма жилищна нужда - чл. 288, ал. 3 ГПК. Трябва да се поясни, че най-голяма жилищна нужда се обуславя не само от броя на членовете на семейството на съделителя. Следва да се преценяват и останалите обстоятелства по делото, които определят жилищната нужда.


Имотите, предмет на делбата, се оценяват по действителната им стойност. Действителната стойност на имота по смисъла на чл. 288, ал. 5 ГПК е неговата средна пазарна цена. Тази цена за имотите, които се определят като малоценни по смисъла на ЗРПВПННИ, се определя според Тарифата за цените на недвижимите имоти, отчуждени за държавна и обществена нужда или отредени за мероприятия по плановото изграждане на населените места. Малоценните имоти не могат да имат по-висока пазарна цена, тъй като редът за прехвърлянето им или учредяването върху тях на вещни права се извършва само по специалния указ или закон за тези сделки, където са предвидени цени само по тарифата. За определяне на пазарната цена на малоценните имоти съдът също може да си служи с вещо лице или с други доказателства от съответния народен съвет, ако има такива*(4).


По приложението на чл. 288, ал. 2 ГПК е необходимо да се поясни, че текстът има предвид само жилища, а не и празни дворни места. Жилище по смисъла на този текст е не само сградата, предназначена за живеене в населено място, но и такава, която се намира във вилна зона в съседство с населено място, щом като такава сграда по своето предназначение и устройство е годна да задоволи жилищните нужди на съделителя и е свързана с транспорт с близкото населено място*(5).


Нормално е при свършване на делбата всеки от съделителите да получи реален дял от съсобствената вещ или паричната му равностойност. С това всички съделители ще бъдат поставени при еднакви условия, т. е. би се постигнало равенство в правата на съделителите. Член 288, ал. 6 ГПК допуска изключение от това чрез разсрочване задължението за жилището, възложено по ал. 2 на същия текст. Затова, щом като е дадено разсрочване на такова задължение, не трябва да се допуска друго разсрочване по чл. 191, ал. 2 или чл. 348 ГПК. Противно разрешение би облагодетелствувало неоправдано получилия жилището и ще бъде очевидно несправедливо за останалите съделители.


С влизането в сила на решението за възлагане на жилището по чл. 288, ал. 2 ГПК или по чл. 292 с.к. съделителят става собственик на имота. Той може да извършва сделки като такъв, дори и когато е вписана ипотека по чл. 288, ал. 4 ГПК. При парично изравняване останалите съделители стават кредитори на парично вземане. При липса на изрични разпоредби, определящи откога се дължи лихва върху паричното вземане, Пленумът намира, че съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЗД*(6) е справедливо да се приложи чл. 200 ЗЗД, т. е. да се дължат лихви също от влизане в сила на решението по възлагането. С това се получава справедливо, равноправно положение на съделителите. Единият като собственик придобива плодовете от жилището, като живее в него или получава наем, а другите получават лихви върху дължимата сума.

Член 288, ал. 6 ГПК предвижда обезсилване на решението по възлагането, ако не се внесат две вноски*(7). Не е необходимо вноските да са последователни. Тази разпоредба се отнася само за възлагане след 13.XI.1961 г., когато тя влезе в сила. Обезсилване за възлагане преди тази дата не се допуска. Обезсилването става по искане на заинтересованата страна, и в същото производство. Това се налага от процесуална икономия, тъй като след обезсилването делбата ще продължи.

В Гражданския процесуален кодекс не е разрешен въпросът дали ще се постанови обезсилване, когато забавата на длъжника е настъпила поради обстоятелства, които не могат да му се вменят във вина. Пленумът намира, че в този случай следва да намери приложение общото правило на чл. 81, ал. 1 ЗЗД за освобождаване от отговорност при невиновно изпълнение. В такъв случай няма да се постанови обезсилване на решението за възлагане.

6. За мълчаливото приемане на наследството

С решение № 54/61 г., ОСГК, е прието, че подаването на декларация за облагане с данък върху наследството, обжалването на определения данък и плащането му сами по себе си още не указват на мълчаливо приемане на наследството. Пленумът намира, че това становище, което е неточно, ограничава възможността на съдилищата за преценяване на всички обстоятелства, от които може да се направи извод за мълчаливо приемане на наследството. Следва да се отстъпи от становището, изразено в посоченото решение, като се даде възможност на съдилищата за по-свободна преценка на всички обстоятелства, от които може да се направи извод за мълчаливо приемане на наследството.


Целесъобразно е с постановлението да се поясни, че при отказ от наследство делът на отказалия се увеличава дяловете не на всички наследници, а само на тези от коляното на отказалия се.

7. Наследници по закона по чл. 14 и 30, ал. 2 ЗНасл.

Пленумът разяснява, че "наследници по закона" по смисъла на посочените текстове са всички лица по чл. 5 - 9 ЗНасл., а не само онези от тях, които в конкретния случай са призовани към наследяване. С това се разширява възможността на наследодателя да разпорежда със завещания с цялото си имущество в полза на по-широк кръг лица. Освен това се ограничава приемането на наследството по опис, с което се облекчава наследникът, когато иска възстановяване на запазената част от наследството без наличие на такъв опис. С това Пленумът отстъпва от становището, възприето с тълкувателно решение № 28/62 г., ОСГК.

8. Пленумът намира за необходимо да даде някои пояснения по правилното приложение на чл. 89 ЗНасл. и по чл. 292 ГПК

При определяне на наследствен дял от наследства, открити след 16.X.1944 г., т. е. след изравняване на правата на лицата от различен пол, се прилагат разпоредбите на сегашния ЗНасл., макар да е в сила от 1.III.1949 г., тъй като този закон определя наследствения дял без оглед на пола на наследника. Член 89 ЗНасл. няма обратно действие по други въпроси, като размери на запазена част и др.


Делбата може да се извърши по реда на чл. 292 ГПК само ако за всеки наследник може да се отдели реален дял от наследствените имоти. Необходимо е освен това съставянето на дялове и тегленето на жребий да е невъзможно или много неудобно. Недопустимо е съдът да извърши делбата по чл. 292 ГПК, като дела на някой наследник уравни само с пари, а не с реален дял от наследствен имот.


По отношение давността за погасяване на вземането на съделителя за извършено подобрение, както и за вземането си от съделителите, произхождащо от доходи, събрани от съсобствен имот, важат общите правила за давността при такива облигационни отношения.


------------


*(1) Срв. чл. 29 ЗТСУ *(2) Срв. чл. 58 ЗТСУ *(3) Срв. чл. 241 ППЗТСУ *(4) Точка 9 е отменена с постановление № 1/89 г., Пленум на ВС, раздел I, т. 2. С раздел II на същото постановление е допълнено постановление № 4/64 г., както следва "Наредбата за цените на недвижимите имоти при дела, в които участват български и чужди граждани, установили се постоянно да живеят в чужбина, или когато притежаван от съделителя имот е в повече от нормите по ЗСГ и не е прехвърлен в двегодишен срок, който е изтекъл до 12 ноември 1979 г., не се прилага". Както първоначалния текст, така и отменяването му, а също и допълнението следва да се съпоставят с отменяването на гл. I и II ЗСГ (ДВ, бр. 21/90 г.) и отпадането от действие на НЦНИ. *(5) Постановлението в тази част е обявено за загубило сила с постановление № 7/73 г., Пленум на ВС, т. 6. Следва обаче да се съобрази отменяването на гл. I и II ЗСГ (ДВ, бр. 21/90 г.). *(6) Отм. (Дв, бр. 27/73 г.). Срв. чл. 46, ал. 2 ЗНА. *(7) Срв. сега чл. 288, ал. 7 ГПК (ДВ, бр. 31/90 г.). *(8) Отм. с постановление № 6/74 г., Пленум на ВС, т. 14.