forum.lex.bg

Моля за Вашето мнение по един въпрос
Представлява ли удостоверението по пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ според АПК индивидуален административен акт по смисъла на чл. 23, ал.3 от АПК , поне така гласи едно указателно писмо на МРРБ.
До влизането на АПК в сила само отказът на главния архитект за издаването подлежеше на обжалване пред съда и то без да участват трети лица, въпреки че по моето скромно мнение в съсобственост се засягат и правните интереси на съсобствениците, когато става въпрос за незаконни строежи в съсобствен имот. Почти винаги се касае не до прехвърлителна сделка, както се пише в заявленията, а за да се спре изпълнението на премахването им като незаконни такива.
А сега има ли промяна в правния характер на удостоверението за търпимост?
Благодаря Ви предварително.

Определение № 11992 от 29.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 11654/2007 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова

§ 16, ал. 1 ЗУТ,

чл. 230 АПК

-------------------------

Производството е образувано по подадена частна жалба от Тодор Игнатов Костов от гр. София срещу определението от 23.04.2007 г. постановено по адм. д. № 43/2007 г. на Софийски градски съд, административна колегия III "а" състав, с което е прекратено производството по делото.

Ответниците не изразяват становище.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да прекрати производството по делото съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима, поради липса на предмет.

Изводът е законосъобразен.

Жалбата е била процесуално недопустима, поради наличието на позитивния характер за жалбодателя на издадения административен акт - у-ние по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Липсата на правен интерес, какъвто е конкретният случай е абсолютна процесуална предпоставка за обжалване на акта, поради което законосъобразно е прието, че жалбата е недопустима, а производството по делото е недопустимо и правилно е било прекратено. А доколкото жалбоподателят е загубил интерес от прилагането му, е факт, ирелевантен за делото.

Обжалваното определение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.,

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя в сила определението от 23.04.2007 г. постановено по ад. д. № 43 от 2007 г. на Софийски градски съд, административна колегия, III " а" състав.

Определението не подлежи на обжалване.



Определение № 12717 от 14.12.2007 г. на ВАС по адм. д. № 10169/2007 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева

чл. 37, ал. 2 ЗАОФЮЛ,

чл. 21,

чл. 229 АПК


Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК.

Образувано е по частна жалба на Петър Кривенчев срещу определение от 15.06.2007 г., постановено по адм. дело № 1177/2006 г. по описа на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на него. В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му.

В срока по чл. 232 АПК не са постъпили възражения по частната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Петър Кривенчев и Тодорка Кривенчева срещу отказ от започване на процедура по премахване на забранен за ползване строеж: "преустройство на избено помещение в гараж", обективиран в писмо на главния архитект на район "Централен" при община Пловдив. За да постанови този правен резултат окръжният съд е приел, че жалбата е недопустима, тъй като липсва годен за обжалване административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Така постановеното определение е правилно.

С цитираното писмо изх. № 9400-11552 от 10.05.2006 г. на главния архитект на район "Централен" при община Пловдив, адресирано до община Пловдив и до Георги Кривенчев по повод негова молба вх. № 9400-11552(2) от 10.04.2006 г. се съобщава, че въпросният строеж (преустройство) попада в хипотезата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и е налице търпим строеж, който не подлежи на премахване и забрана за ползване.

Процесното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като с него не се създават права или задължения и не се засягат права или законни интереси на жалбоподателя, както правилно е приел и окръжният съд.

Също така не е налице и хипотезата на чл. 37, ал. 1 от ЗАОФЮЛ (отм.), - действащ към момента на издаване на обжалваното писмо, тъй като липсва отказ за извършване на административна услуга или на решение за издаване на документ, което удостоверява факти с правно значение или в което се признава или отрича съществуването на права и задължения, като съгласно забраната на чл. 37, ал. 2 от ЗАОФЮЛ (отм.) съдържанието на документ не може да бъде обжалвано пред съд.

С оглед на изложеното като е приел, че жалбата е недопустима, поради липса на годен за обжалване административен акт, окръжният съд е постановил едно правилно определение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното Върховният административен съд - II отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя в сила определение от 15.06.2007 г., постановено по адм. дело № 1177/2006 г. на Пловдивски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Благодаря за отговора.
И все пак няма ли някакъв начин да се отмени такова удостоверение?
В решението, което бяхте така любезен да ми изпратите, се твърди, че :
„Процесното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като с него не се създават права или задължения и не се засягат права или законни интереси на жалбоподателя, както правилно е приел и окръжният съд.”

Но моят въпрос беше за обжалване на самото удостоверение за търпимост, а не на писмото на гл.архитект, което наистина не е индивидуален административен акт.

Все пак удостоверението е предназначено да удостоверява факти с правно значение, но ако главният архитект си е „затворил очите” за явни нарушения на правилата, действащи и тогава и сега. Нали са необходими две кумулативни предпоставки, за да се издаде такова удостоверение – строежът да е извършен преди 7 април 1987г. и да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон?!
Ами ако това не е вярно?! Кой и как ще упражни контрол върху неговите действия?!

Излиза, че това удостоверение, може да засегне все пак права на трето лице, а това лице е лишено от самите съдии от възможност да защити правата си.
Смятам, че е незаконосъобразно незаконен строеж да се узаконява само с едно удостоверение, и то да не може да бъде обжалвано от трета страна, засегната от узаконяване на строежа – например съсобственик, който не е собственик на строежа, но който не е отстъпил право на строеж на лицето, ползващо се от това удостоверение.

Вижте първото определение - съдът приема, че жалбоподателят няма правен интерес, но не отрича, че е налице административен акт, който се оспорва.