forum.lex.bg

Здравейте, колеги,
През 1997 г. ПК възстановява по редовно заявление земеделски земи. Въз основа на решението, скиците и протокола за въвод във владение, човекът се снабдява с НА две години по-късно.

През 1999 г. въз основа на НА, титулярът продава част от възстановените му земи на трето лице.

През 2003 г. първият собственик се явява без адвокат и губи дело по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ / спор за материално право /, но въпреки че има изрично искане в ИМ, съдът не изменя първото решение на ПК, с което той става собственик на земеделските земи, както и не се произнася и за двата НА, които не са оспорени и са валидни и досега.

През 2006 г. ОбСЗГ постановява друго решение, с което приема, че процесните земеделски земи не са собственост на първия човек, а на наследници на лицето Х. Това решение не е съобщено на засегнатия собственик.

Тази година в първа фаза на дело за делба, съдът не признава двата НА и приема, че става въпрос за разпореждане с наследствена вещ.

Имали ли сте подобни казуси и смятате ли, че има сериозни аргументи за обжалване ?

Благодаря Ви предварително за търпението да изчетете дотук и за мнения, ако имате такива!

zelen написа:Здравейте, колеги,
През 1997 г. ПК възстановява по редовно заявление земеделски земи. Въз основа на решението, скиците и протокола за въвод във владение, човекът се снабдява с НА две години по-късно.

През 1999 г. въз основа на НА, титулярът продава част от възстановените му земи на трето лице.

През 2003 г. първият собственик се явява без адвокат и губи дело по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ / спор за материално право /, но въпреки че има изрично искане в ИМ, съдът не изменя първото решение на ПК, с което той става собственик на земеделските земи, както и не се произнася и за двата НА, които не са оспорени и са валидни и досега.

През 2006 г. ОбСЗГ постановява друго решение, с което приема, че процесните земеделски земи не са собственост на първия човек, а на наследници на лицето Х. Това решение не е съобщено на засегнатия собственик.

Тази година в първа фаза на дело за делба, съдът не признава двата НА и приема, че става въпрос за разпореждане с наследствена вещ.

Имали ли сте подобни казуси и смятате ли, че има сериозни аргументи за обжалване ?

Благодаря Ви предварително за търпението да изчетете дотук и за мнения, ако имате такива!

Имам някакв подобен хаос ,решение по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, констативки по 431 ,дарения и няква продажба ама там трето добросъвестно ....та в делбата са предевени искове за оборване на констативките ,даренията , а от продажбата искам част от парите ...
Сега съда е разпратил исковата молба ,рано е да ти кажа резултат ,абе де има някоя объркация тя се при мене идва ,никой я не иска

Колега в твоя случай май тр. да се видят книжата ,защото ОСЗГ вършат най - неимоверни и странни неща , да апзи господ. Аз за тях бих казала вс. жали , решението тр. да се връчи
отиваш връчват го с дата и жалиш

От това което сте написали оставам с впечатлението, че сте на страната на лицето, което през 1999г. е закупило от този на който първаночално е бил възстановен имота. Доколкото разбирам лицето закупило имота не е страна по съдебните спорове. Ако е така, то той може да се позове на кратката придобивна давност като добросъвестно лице. От датата на придобиване на имота 1999г. до 2008г. е изтекла придобивната давност в негова полза.

abstract написа:От това което сте написали оставам с впечатлението, че сте на страната на лицето, което през 1999г. е закупило от този на който първаночално е бил възстановен имота. Доколкото разбирам лицето закупило имота не е страна по съдебните спорове. Ако е така, то той може да се позове на кратката придобивна давност като добросъвестно лице. От датата на придобиване на имота 1999г. до 2008г. е изтекла придобивната давност в негова полза.

Прав/а сте,
На страната на третото лице съм и на баща й, който е придобил правото на собственост върху възстановените земеделски земи през 1997 г.
Да, третото лице не е страна в делбеното производство, но ако имате предвид, че е изтекла 5- годишната давност, нали съдебното решение от 2003 г. го е прекъснала, независимо, че третото лице и тогава не е било страна в производството по реда на чл.14 ЗСПЗЗ?!
А делото за делба е започнато през м. февруари 2007 г.

Щом третото лице придобило пр.на собственост е дъщеря на възстановения собственик според мен е по-добре да изчака да изтече 10 годишната давност през 2009г. Третото лице има право да встъпи в процеса до приключване на устните състезания в първата инстанция. Освен това съгласно чл. 304 от новия ГПК, съответстващ на чл. 233, ал-2 от ГПК /стар/то има право дори и да не е участвало в процеса по делбата да иска отмяна на решението по допускане на делбата. Както разбирам обаче първата фаза на делбата е приключила и третото лице не е страна по делото за делба.

Скоро имах подобен случай. Възстановени собственици са продали земята на трето лице. След това са завели дело за делба на възстановените им с решение на ПК ниви. При това съдът оставя без движение производството по делото, за да се уточнят точните граници на имотите. В този момент адвокатът прави грешка и описва всички имоти по решението на ПК, вкл. и имота,който третото лице е придобило с правна сделка преди завеждането на исковата молба. Съдът постановява решение за допускане на делбата и определя квотите на съделителите. След това е насрочено дело за извършване на делбата при което съдът определя депозит за вещо лице и след като никой от съделителите не е внесъл депозита съдът архивира делото. В този случай за третото лице е изтекъл срока за отмяна на съдебното решение и единствения способ за правна защита е иск за установяване спрямо съделителите, че същите не са собственици на конкретния имот, тъй като са се разпоредили в полза на третото лице още преди делбата. Казусът го изложих, тъй като смятам, че има нещо общо с Вашия казус дано Ви помогне.

През 2003 г. първият собственик се явява без адвокат и губи дело по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ / спор за материално право /, но въпреки че има изрично искане в ИМ, съдът не изменя първото решение на ПК, с което той става собственик на земеделските земи, както и не се произнася и за двата НА, които не са оспорени и са валидни и досега. /quote/

Съвсем правлино съдът не е променил решението на ПК. Спорът за метериално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ установява правата на лицата към момента на одържавяването, а не към настоящия момент. Тъй като вече има титул за собственост - решение по чл.18ж от ППЗСПЗЗ, то трябва да бъде изменено от самата ОСЗГ по реда на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ в частта за собствениците на земта. ОСЗГ вършат много безобразия и не разбират много от тези неща, но няма акто на съда или НА, който да може да замести това решение. Единствено ако откажат промяната, да обжалвате отказа. Спрете делбата като започнете административна или съдебна процедура. Ако всичко завърши добре, искайте отмяна по стария 231 на решението по допускане.
Това го пиша съвсем на "прима виста".

blossom написа:... Тъй като вече има титул за собственост - решение по чл.18ж от ППЗСПЗЗ, то трябва да бъде изменено от самата ОСЗГ по реда на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ в частта за собствениците на земта. ОСЗГ вършат много безобразия и не разбират много от тези неща, но няма акто на съда или НА, който да може да замести това решение. Единствено ако откажат промяната, да обжалвате отказа. Спрете делбата като започнете административна или съдебна процедура. Ако всичко завърши добре, искайте отмяна по стария 231 на решението по допускане.
Това го пиша съвсем на "прима виста".

Ако имате предвид решението, с което са възстановени земеделските земи на първия собственик- прехвърлител, то не е изменено, променено и пр. Стои си в правния мир като действително.
ОбСЗГ се прознася със съвсем друго ново решение, с което възстановява правото на собственост на всички наследници. Нещо много важно според мен - тя се аргументира с друга преписка, по която са заявявани други 4 земи, възстановени са и няма претенции към тях.
Аз мисля, че процесните земи трябва да са били заявявани, за да има промяна в техния собственик. А те са били заявявани само от човека, който по-късно прехвърля част от тях на дъщеря си.
Това с.р. по тази причина според мен е било недопустимо/ има и ТР /, както и че се е " доказало "правото на собственост на общия наследодател само със свидетелски показания ,но не е било обжалвано / липса на адвокат /. А и самата ОбСЗГ не се аргументира с чл.14, ал. 7 а - съдебно решение, а с чл. 27 ППЗСПЗЗ и преписката на друг заявител-наследник.
Ощетеният собственик не е уведомяван за новото решение на ОБСЗГ от 2006 г., с което е лишен от правото да го обжалва.

Както и Вие смятате, предложих в първата фаза на делбата да се спре на осн. чл14, ал.3 ЗСПЗЗ, за да се обжалва решението на ОбСЗГ, но хората се отказаха.
А сега искат да се обжалва решението по допускане на делбата.

abstract написа:... В този случай за третото лице е изтекъл срока за отмяна на съдебното решение и единствения способ за правна защита е иск за установяване спрямо съделителите, че същите не са собственици на конкретния имот, тъй като са се разпоредили в полза на третото лице още преди делбата. Казусът го изложих, тъй като смятам, че има нещо общо с Вашия казус дано Ви помогне.

Разбирам Ви - евентуално и за дъщерята в моя случай- да защити правото си на собственост с установителен иск.
Вариантът да се чака и да се помага още една година до изтичане на давностния срок, също е начин за действие...
Благодаря Ви!