forum.lex.bg

Касае се за следното:
аз и брат ми сме собственици на имот, продобит чрез покупко-продажба към нас от страна на майка ни. Тя си запази правото на ползване върху имота. Това стана през 1999г. През 2007 година беше поставена под пълно запрещение и аз съм настойникът.
Тъй като къщата е много стара и не се използва от никого, искаме да я продадем, но срещаме проблем с вещното право, което остава като тежест върху имота.
Поради факта, че е намесен имот на лице под запрещение, ни казаха да искаме разрешение от Районен съд по местоживеене за разрешение за отказ от това вещно право.
Правилно ли е това и какъв съвет бихте ми дали, за да реша този проблем, около който се въртим вече повече от година?
Благодаря предварително за отделеното време

Трябва да направя едно уточнение за тези, които четейки темата, си мислят, че тя е в графата "Муфтаджия, искащ да мине тънко".
Имам си адвокат, с който работим по този случай вече близо година и половина и на който съвестно си плащам за услугите.
Искам само неангажирано мнение дали се движим в правилната посока.

щом за година и половина се чудите още какво да правите , явно трябва да смените адвоката си. Не е сигурно, че съдът ще даде такова разрешение. Но това трябва да се обсъди с адвокат.

sunrise написа:щом за година и половина се чудите още какво да правите , явно трябва да смените адвоката си. Не е сигурно, че съдът ще даде такова разрешение. Но това трябва да се обсъди с адвокат.

Благодаря Ви за съвета!
Вече изчетох почти целият Семеен кодекс, Закон за собствеността и всичко, което би ми помогнало по този случай, за да съм сигурна, че наетият от мен адвокат прави точно това, което трябва.
Той, обаче, не можа да ми отговори на един съществен въпрос: дали с направените досега процедури наистина ще имам желания резултат.

Благодаря Ви за загрижеността и човещината.
Сега ми предстои да продължа битката в съдебната система, поради което съм решила да сменя адвоката си, защото не ми се иска това продължение да трае колкото първото - над година.

Как може охранително производство да трае 1г.?

n_ikito написа:Как може охранително производство да трае 1г.?

Една година трае ходенето по съдебни инстанции, за да се получи разрешение за отказ /което по принцип се взема от Районен съд/ от вещно право на ползване, касаещо лице, поставено под пълно запрещение.
И понеже за съдиите тук - в град Х. - това явно е казус, с който не се занимават всеки ден (такова беше обяснението), ние - аз и адвокатът ми - подаваме молба след молба на основание на законовите разпоредби на СК, ЗС и НПК и сега чакам да излезе решението по последната молба, за което изобщо не съм сигурна, обаче, че ще сложи край на нашите митарства.

Търсейки информация по подобен случай попаднах в тази тема.

Интересува ме следното -- лице е поставено под пълно запрещение през 1968 г., а през 2005 г. му е учредено право на ползване при прехвърляне на имот към настойника. Правомерно ли е учредяване на такова право на ползване след като лицето вече е поставено под пълно запрещение (за разлика от разглеждания случай)?

Правомерно е. Какво Ви притеснява?

Тоест лицето е прехвърлило имот на настойника и си е запазило правото на ползване ,така ли ?

sunrise написа:Тоест лицето е прехвърлило имот на настойника и си е запазило правото на ползване ,така ли ?

Izvinyavam se za latinicata.

Liceto ne bi moglo da prehvyrli imota si samo, zashtoto e pod pylno zapreshtenie. Advokatyt, koyto se e yavil kato negov predstavitel e zapazil tova pravo.

Ако дадете малко хронология, вероятно ще ни улесните.

На мен ми е ясна порцедурата, просто попитах това ли имате пред вид. защото принципно са доста ограничени хипотезите в които съдът ще даде съгласието си. Още повече , в полза на настойника. Дайте повече информация.

ch3oh написа:Ако дадете малко хронология, вероятно ще ни улесните.

Liceto e postaveno pod pylno zapreshtenie prez 1968 g. Bed nyakogo tova pylno zapreshtenie da e otmenyano, advokat syvetva prez 2005 g nastoynika da prehvyrli imota na imeto na nastoynika, za da mozhe nastoynikyt da e po- gyvkav, kogato se nalozhi da se prodava apartanenta, za da se posreshtnat nuzhdite na postaveniya pod zapreshtenie v bolnica, hospis i t.n. Momentyt idva, a s tova i spomenatiya problem poroden, kakto izglezhda, ot nedoglrzhdaneto na advokata.

Problemyt e i po princip. Izliza, che nyakoy ok svoe usmotrenie mozhe da predostavya prava na lice, postaveno pod pylno zpreshtenie, koeto ne my pozvolyava nito da priema, nito da otkazva kakvoto i da bilo

пиши на кирилица !

Вие или изобщо не сте наясно за какво става въпрос, или сте настойникът , дето сега се е сетил ,че така трудно ще продаден жилището. Първо , какво означава "прехвърлен"? Дарен ли е , срещу договор за издръжка и гледане ли е , продаден ли е?
Второ, не настойника е дал правото на ползване на запретения, а той,чрез своя представител си го е запазил. така,че струва ми се , въпросът при Вас не е принципен , а ми си е направо ребром.

sunrise написа:Вие или изобщо не сте наясно за какво става въпрос, или сте настойникът , дето сега се е сетил ,че така трудно ще хпосасе жирището. Първо , какво означава "прехвърлен"? Дарен ли е , срещу договор за издръжка и гледане ли е , продаден ли е?
Второ, не настойника е дал правото на ползване на запретения, а той,чрез своя представител си го е запазил. така,че струва ми се , въпросът при Вас не е принципен , а ми си е направо ребром.

Нашият случай пък е точно обратен. Майка ни даде имота години преди да бъде поставена под пълно запрещение и сега, когато искаме да го продадем (собствения си имот!), трябва отново да искаме разрешение от съда заради вещното и право на ползване все едно, че това не е наш, а неин имот.
А аз си мислех, че нашият случай е най-заплетен в тази сфера, а то какви още имало освен него.
P.S. Последното ,което ни отговориха от съда вчера е, че трябва да си прецизираме петитума, за да докажем, че това ще е изцяло от полза на майка ми. Което мен много ме озадачи, защото, когато се занимавах с имотите, които бяха изцяло на нейно име, не срещнах никакви затруднения в съда, а сега - коато става въпрос за мой имот, а тя е само ползвател, все едно искам да я ограбя. А иначе, ако съдията види как изглежда въпросния имот, ще успее да възкликне само едно (моля за извинение): "Жална му майка!"

Съдията е абсолютно прав. Неговата цел е защитата на интересите на майка Ви. Да имота е Ваш, но по всяка вероятност е придобит чрез дарение ,като си е запазила правото на ползване. Явно или колегата не Ви е обяснил , както трябва или и той не е наясно. Случаят Ви не е сложен, напротив , държавата брани преди всичко интересите на гражданите, които не могат сами да ги защитят.

Абсолютно съм съгласна с Вас.
Ние точно това се опитваме да докажем - че тази сделка в никакъв случай няма да е в нейна вреда. Защото средствата са ми по-нужни, за да се грижа за нея, отколкото да се плащат данъци на рушащ се имот.
Иначе - така ми казаха - другият начин бил да се заведе исково дело срещу нея за отнемане правото на ползване поради неползване на имота (повече) от 5 години и поради неизпълнение на правата и задъленията на ползвател. Но на мен ми е съвестно да действам така към собствената си майка, макар че, ако се наложи, бих го направила, за да не ме накарат след някоя и друга година да приложа новия закон срещу старите и опасни сгради.

Вие или изобщо не сте наясно за какво става въпрос, или сте настойникът , дето сега се е сетил ,че така трудно ще продаден жилището. Първо , какво означава "прехвърлен"? Дарен ли е , срещу договор за издръжка и гледане ли е , продаден ли е?
Второ, не настойника е дал правото на ползване на запретения, а той,чрез своя представител си го е запазил. така,че струва ми се , въпросът при Вас не е принципен , а ми си е направо ребром.

Наистина, запретеният си го е запазил, но не сам, а както се каза, чрез свой представител, който никак не изглежда да е сторил това в негов, на запретения, интерес. Така ми изглежда на мен, без да съм предполагаемият настойник. В случая, мотивацията на въпросния представител ми изглежда да е породена от недостатъчна компетентност, но не изключвам в други случаи подобна възможност за “защита” да се използва и с користни цели, фактически нарушавайки правата на запретения въпреки привидността за тяхното запазване.

Фактът, че може така фриволно да се подценява императивното решение на съда от случайни “доброжелатели” явяващи се като представители на запретения, действащи фактически в негов ущърб е смущаващ.

В конкретния случай, настойникът изпълнява и винаги ще изпълнява всичките си задължения за гледане и издръжка на запретения, съгласно договора, най-добросъвестно. Така че за нарушаване на правата на запретения от страна на настойника в конкретния случай и дума не може да става.

Как обаче биха се запазили правата на запретения при един хипотетичен случай, при който настойникът, въпреки цялата си добросъвестност, няма фактическата възможност поради липса на средства да издържа запретения? Нима обструкции при напълно възможната продажбата на недвижимия имот на запретения ще улеснят настойника и наистина ще са в полза на запретения?

nkmivanovi написа:Абсолютно съм съгласна с Вас.
Ние точно това се опитваме да докажем - че тази сделка в никакъв случай няма да е в нейна вреда. Защото средствата са ми по-нужни, за да се грижа за нея, отколкото да се плащат данъци на рушащ се имот.
Иначе - така ми казаха - другият начин бил да се заведе исково дело срещу нея за отнемане правото на ползване поради неползване на имота (повече) от 5 години и поради неизпълнение на правата и задъленията на ползвател. Но на мен ми е съвестно да действам така към собствената си майка, макар че, ако се наложи, бих го направила, за да не ме накарат след някоя и друга година да приложа новия закон срещу старите и опасни сгради.

И това няма да мине ,бъдете сигурен , ще заведете дело срещу нея/него ,та вие сте му настойник ...замислете си защо не може да се упражни парвото на ползване ...Съгласно Чл. 120. (1) СК Поставеният под настойничество живее при настойника освен ако важни причини налагат да живее другаде
Може да звуча гадно ,но опитайте от общината да се снабдите с документ ,че сградата се руши и е опасна и тогава опитайте пак с охранителното производство .
Ама като настойник БИ СЛЕДВАЛО ДА СЕ СЪОБРАЗИТЕ И С ТОВА

Чл. 118. (1) При разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилага съответно чл. 73, ал. 2 и 3. Разрешение от районния съд се изисква и за теглене на суми от влоговете на лицето.

(2) Към молбата за разрешение настойникът прилага и мнението на настойническия съвет.Задължение за внасяне на паричните средстваЧл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Настойникът е длъжен да внася паричните средства на лицето под настойничество на негово име в банка. За несвоевременно внесени суми той дължи законна лихва.