forum.lex.bg

Наложена е възбрана върху имот по искане на кредитор А и след нея длъжникът е учредил ипотека в полза на кредитор Б. Образувано е изпълнително дело по молба на кредитор А и изпълнението се насочва върху имота.
Присъединен взискател ли е Б по право?

Първото мнение е, че да, като всеки кредитор с ипотека или възбрана, защото чл. 459 от ГПК не прави разлика по отношение на момента на възникване на тежестта, независимо, че ипотеката (като привилегия по чл. 136 от ЗЗД) няма да може да се противопостави на кредитор А.
Другото мнение - че не, защото след като разпореждане, извършено след възбраната, е недействително по отношение на А, значи за него все едно няма ипотека и затова по "неговото" изпълнително дело няма присъединен взискател.
Има и подвариант на мнение "да" - с аргумент, че ипотеката не е разпореждане (което според мен твърдо не е вярно).

Вашите мнения? Аз поне за момента съм съгласна с първото.

Споделям мнението ти. Кредитор Б ще е присъединен взискател, но няма да е привилегирован спрямо А въпреки ипотеката (т.е., ще е хирографарен спрямо А, но с привилегии пред евентуалните В, Г и следващи). При разпределението, на А ще се изплати сумата, която да покрие цялото му вземане, а ако остане нещо - отива при Б.

И аз мисля така.Ипотекарния кредитор , според мен, трябва да бъде присъединен по право, но при разпределението ще учавства само само след като бъде удовлетворен кредитора с възбраната(ако не е съразмерно ако и двамата са хирографарни) , тъй като не може да противопостави привилегията си спрямо първия кредитор.Иначе обаче тази ипотека е само относително недействителна.Непротивопоставима е на А , СИ обаче трябва да я зачете и да изпълни процесуалните норми при наличието й.

yank написа:Споделям мнението ти. Кредитор Б ще е присъединен взискател, но няма да е привилегирован спрямо А въпреки ипотеката (т.е., ще е хирографарен спрямо А, но с привилегии пред евентуалните В, Г и следващи). При разпределението, на А ще се изплати сумата, която да покрие цялото му вземане, а ако остане нещо - отива при Б.

Това не е съвсем точно , виж 457.Тоест ако един взискател е наложил възбрана , това ползва всички присъединени взискатели и ипотеката ще е непротивопоставима и спрямо тях.Тука единственото благо , което ще има ипотекарния кредитор ще са процесуалните му права , вследствие на ипотеката.

Не съм съгласен. Виж 459 (2) и 460. А и къде е логиката тогава кредиторът да полага усилия и да получи по-висока степен на защита на вземането си, като го обезпечава с ипотека, която в последствие да не му върши никаква работа, защото трето лице преди него е насочило изпълнение към предмета на обезпечението и (естествено) е наложило възбрана. Спрямо това трето лице - да, но спрямо всяко друго?