forum.lex.bg

Лице А - обработва двора , живее в имота, адресно се е регистрироло в имота, не е уведомило лице Б , че свои имота.
Лице Б - има документ за собственост, плаща данъци, няма възможност да ходи в имота, поради факта , че е в чужбина.
Лице А претендира право на собственост, придобито по давност - има ли това право ?

Ми владее ли - владее.
Аз не мисля, че собственикът трябва на всяка цена да знае. Естествено, няма владение и когато не си показал по никакъв начин обективно на света, че владееш за себе си. Но междинни варианти много - като този. Знанието на собственика не е задължителен елемент. Собственика като го няма, какво - да не би да не можеш да придобиеш по давност... Вкл. според мен при съсобственост (лично мнение).

portokal написа:Вкл. според мен при съсобственост (лично мнение).

И моето мнение е такова, макар ВКС да мисли друго при съсобствеността.
Съвсем практически. Института на придобиването по давностно владение е възприет с цел да се избегне, доколкото е възможно, проблемът с безстопанствеността. Очевидно, плащането на данъци от страна на Б, който е в чужбина, не гледат и не поддържат имот. Плащането на данъци е публично задължение, което няма пряка връзка с владението на един имот. Ако ги беше заплащало лицето А, то тогава щеше тези негови действия да са допълнителна индиция за своене на имота. Друг е въпросът дали А действително е упражнявал владение, а не държане. Трябва да са налице 6 признака на владението: постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя собствена.

В ЗС определено не се говори за отблъскване на собственика. Нали?
Той изобщо не поставя различни условия при придобиване на изцяло чужд имот и на идеалната част на съсобственик.
А корпусът не включва непременно "отблъскване" - собственика може да го няма, може да не е известен на владелеца, може и той самият да не знае, че е собственик.
При съсобственост естествено, че трудно ще се докаже намерението, ако не е имало "отблъскване", но едва ли е съвсем невъзможно. В посочените от мен 2-3 случая например. Практика аз поне съм срещала само за типичните случаи на "отблъскване".
Ако е ясно, че аз мисля, че съм собственик на цялата вещ, и съсобственикът също така мисли (по някаква причина) и не владее, какво има да му отблъсквам?
Ако той е заминал преди двайсет години вдън гори тилилейски, а аз демонстрирам на целия останал свят, че считам общия имот за свой и изобщо не държа неговата идеална част за него? Кво, като онзи не е разбрал и не е физически "отблъснат"?

То на така зададения въпрос може с еднаква сила да се аргументират и двата вида становища.Без допълнително инфо няма как да се отговори.Например как кандидатвладелеца се е сдобил с фактическата власт , така ли собственика не може да разбере , че в къщата му има чужд човек , в днешно време ми се вижда невъзможно , как демонстрира кандидатвладелеца отношението си към имота сред съседите и т.н

Уточнение в казуса: А си мисли, че собственик е съсобственика В, който е живеел в имота и който е допуснал А, за да живее в имота.
Б знае за това. В междувременно почива без да остави наследници.
От смъртта на В са изминали 6 месеца.

Да знае, е едно, да е получил имота от Б с уговорка да го държи за него, е друго.

Още един послепис: по-горе преди половин час уточнението беше по-друго.

tomi_1 написа:Уточнение в казуса: А много добре знае, че имотът е на Б и не може според мен да се счита, че има анимус да го владее като свой собствен.

Това няма значение.

REVOLUTION написа:

tomi_1 написа:Уточнение в казуса: А много добре знае, че имотът е на Б и не може според мен да се счита, че има анимус да го владее като свой собствен.

Това няма значение.

Защо да няма значение ? Мисля, че след като А знае, че имотът е на Б то той е държател, не владелец .

tomi_1 написа:

REVOLUTION написа:

tomi_1 написа:Уточнение в казуса: А много добре знае, че имотът е на Б и не може според мен да се счита, че има анимус да го владее като свой собствен.

Това няма значение.

Защо да няма значение ? Мисля, че след като А знае, че имотът е на Б то той е държател, не владелец .

Не е така! След като знае е НЕдобросъвестен владелец, но не и НЕвладелец (разбира се ако са налице останалите предпоставки на владението). Не незнанието, че имота е чужд прави владелеца такъв, а НАМЕРЕНИЕТО ... Знанието/незнанието има значение само за не/добросъвестността

Добре де , г-н Инспектор: Вие живеете в града - адресно сте регистриран там, пускате в къщата си на село наемател Н, с който се уговаряте наемът да се изразява в пазенето на имота и поддръжката му докато вие сте в чужбина. Минават 10 г. вие се прибирате, искате да си влезете в имота, а Н казва - опааа, вече аз съм собственик, а как ви се струва ?!

commander написа:

portokal написа:Ми владее ли - владее. .

Някой май трябва да прочете "Владение"- то на Таджер...

"Някой" го е чел.
И е наясно с нещата.
А Вие? За отблъскването Ви разбрахме. Нещо друго?

П.П. Никой не е казвал А да е бил наемател или да са се разбрали да пази имота. Според първия пост излиза, че А си е влязъл в имота, заживял е там и е започнал да го обработва.
Послеписът е към Томи и останалите и не е за оправдание пред някой.

tomi_1 написа:Добре де , г-н Инспектор: Вие живеете в града - адресно сте регистриран там, пускате в къщата си на село наемател Н, с който се уговаряте наемът да се изразява в пазенето на имота и поддръжката му докато вие сте в чужбина. Минават 10 г. вие се прибирате, искате да си влезете в имота, а Н казва - опааа, вече аз съм собственик, а как ви се струва ?!

Господин Томи, с този си пример показахте, че сте мнооого далеч от истината ... нямам намерение да Ви "светвам" по въпроса "що е то владение и има ли то почва у нас" ... Има толкова много изписано по въпроса ...
И все пак - къде видяхте намерението на Н да свои? Нали си плаща наем - значи мисли за къщата за чужда - това е А Б на вещното право ... !

Колеги, всички сте прави - зависи от конкретиката на случая. Тъй като ви се задава очевидно учебникарски казус, просто не се връзвайте.

Казусът ако беше учебникарски, щеше да е ясно изложен наведнъж, без допълнения, мисля.

tomi_1 написа:А си мисли, че собственик е съсобственика В, който е живеел в имота и който е допуснал А, за да живее в имота.

В го е пуснал само да живее - е ми начи А не е бил владелец през тези години, независимо кой го е допуснал - дали В, или Б. Информацията ти беше друга първоначално. Или поне се разбираше другояче.

Междувременно не съм чела Таджер, за да си променя мнението, имам си друга работа, а и както казах, Таджер съм го чела и разбрала отлично навремето.

Вижте , въпросът е в това кое в крайна сметка има предимство - документът за собственост или владението. Доста често за "владелци" се пишат разни дебеловрати и на обикновения собственик му е все по-трудно да си отстоява правото на собственост. Е, нотариусът или съдът в крайна сметка се произнасят кой е собственик, а всички тези екшъни с разни "владелци" се дължат именно на твърде свободното тълкуване на факта владение. Мисля, че все пак, ако човек има документ за собственост на имот не е длъжен да стои постоянно в него или пък да не допуска наематели и ползватели според него, които в един момент демонстрират своене на имота.
Все още вярвам, че сме правова, а не анархична държава.
Благодаря за мненията и се надявам да дискутираме и други казуси.

tomi_1 написа:Вижте , въпросът е в това кое в крайна сметка има предимство - документът за собственост или владението.

ВЛАДЕЕНЕТО

Мисля, че все пак, ако човек има документ за собственост на имот не е длъжен да стои постоянно в него или пък да не допуска наематели и ползватели ...

правилно

... които в един момент демонстрират своене на имота ...

ами от този момент започва да си защитава собствеността - законът му предоставя цели 10 години да го направи

Правото не защитава интересите на "спящи" и незаинтересовани от собствените си неща хора!
Щом сам не си се погрижил за собствените си неща ... то тогава кой?
"Скапаната държава" вече спря да "командва, разпределя и преразпределя", както и да "се грижи за всички, които сами не могат да се грижат за себе си" ...
(спирам поста до тук, че не съм пил кафе ... и почвам да образувам нерви ...)

inspectora написа:

tomi_1 написа:Вижте , въпросът е в това кое в крайна сметка има предимство - документът за собственост или владението.

ВЛАДЕЕНЕТО

Мисля, че все пак, ако човек има документ за собственост на имот не е длъжен да стои постоянно в него или пък да не допуска наематели и ползватели ...

правилно

... които в един момент демонстрират своене на имота ...

ами от този момент започва да си защитава собствеността - законът му предоставя цели 10 години да го направи

Правото не защитава интересите на "спящи" и незаинтересовани от собствените си неща хора!
Щом сам не си се погрижил за собствените си неща ... то тогава кой?
"Скапаната държава" вече спря да "командва, разпределя и преразпределя", както и да "се грижи за всички, които сами не могат да се грижат за себе си" ...
(спирам поста до тук, че не съм пил кафе ... и почвам да образувам нерви ...)

Съгласен, но своенето все пак трябва да е явно изразено и то пред СОБСТВЕНИКА на имота, а не пред комшиите, нали ?

Ако прочетете Таджер и вземете, та направите минимално усилие да вникнете в смисъла на владението- що е то и кога е налице, ще си отговорите на въпросите Венедиков също разглежда проблемът със съсобствеността и придобиването по давност. Мисля, че се казваше "Проблеми на съсобствеността", но не съм сигурна, че книгата не е сега пред мене.

Коригирам се. Венедиков- "Съсобственост. Правни въпроси"