forum.lex.bg

Здравейте,
Имам следния въпрос :
1.Лицето Х прехвърля имот срещу гледане и издръжка на лицето Y.
2. Y продава без знанието на X имота на Z.
3.Y не изпълнява задълженията си по договора за гледане и издръжка и Х завежда дело за разваляне на договора и го печели.
4.Въпроса е какво става със собствеността на Z?

Съществува вероятност третото лице да загуби собствеността върху имота, ако бъде заведен иск по чл.135 от ЗЗД.

Говорим при условие, че имота е придобит преди вписване на искова молба и Z е трето добросъвестно лице .

Е тогава няма да я загуби.

Благодаря, май проблема идва от там, че няма еднозначна практика!

Това, че продавачът има облигационни задължения към прехвърлителя си не означава, че те не се изпълняват с факта на прехвърляне на имота. Аз мога да гледам и издържам "стареца" и след като прехвърля имота.
Тоест Купувачът няма как да знае, че неговия продавач не изпълнява.
От значение е единствено чл.88, ал.2 от ЗЗД - придобиване преди вписване на ИМ за разваляне по чл.87, ал.3 от ЗЗД.

Z е просто купувач и няма никаква връзка с X или Y.

Обърнете внимание, колега, че в чл.88, ал.2 от ЗЗД не се съдържа изискване за добросъвестност /тоест знание/ за разлика от сходни текстове като например чл.12 или 135. Аз мога да зная, че моят продавач не изпълнява договора, въз основа на който е придобил. Аз придобивам и вписвам. Едва тогава се вписва искова молба по чл.87, ал.3 от ЗЗД. Добросъвестността е ирелевантна в този случай. Тя е без значение, защото кредиторът по договор за издръжка при неизпълнение би могъл да търси реално изпълнение например, а не разваляне.
Ако се предяви иск по чл.135 от ЗЗД то тогава , понеже в казуса на автора сделката е възмездна и не е в полза на низходящ или възходящ, то добросъвестността се предполага. Наред с това трябва да има действие , което уврежда кредитора - това, че аз съм продал една своя вещ все още не означава, че увреждам кредитора си, ако имам друго имущество, с което без проблеми да изпълня. Малко се отклоняваме с Павловия иск обаче - в казуса няма такова нещо. Има едно лице, което предявава иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД след като друго лице е придобило имота - не могат да бъдат засегнати правата на купувача според мен. Ако е придобил след вписване на ИМ за разваляне - купува на свой риск.

Не мисля, че иск срещу новия преобратател, придобил вещта преди вписване на исковата молба, може да успее, пък бил той и по 135 ЗЗД. Даже не виждам правния интерес от завеждане на такъв иск.

Колеги, в чл.135 се съдържа изискване НЕ за знание за задължения, а знание за увреждане на трето лице-кредитор на прехвърлителя-длъжник. Знанието за задължения не означава непременно знание за увреждане. Очевидно е, че двете далеч не са тъждествени. Това ми беше мисълта.

Темата от "засягат ли се правата на купувач от иск по 87, ал.3 от ЗЗД" се превърна в "как би могъл кредиторът по договор за издръжка да си прибере имота от трето лице приобретател на длъжника по договора за издръжка". Съгласен съм, че средство за това принципно би могъл да бъде иска по 135 ЗЗД.

Обстоятелството за гледане и издръжка са известни- така е. Но не е така с обстоятелството дали тези задължения се изпълняват или не и към кой момент. Последното обстоятелство може да бъде установено само в исково производство, т. е. най- напред ще трябва да се установи, че е налице неизпълнение, да се развали договора и едва след това, че са налице условия за 135 ЗЗД. Ако се предяви иск по 135 ЗЗД, преди този за неизпълнението и разваляне на договора, то според мен ще липсва правен интерес.

Да, при това положение съм съгласна.
Макар, че ако разпореждането е станало преди вл. в сила на решението и дори преди вписването на исковата молба, то тогава...

И, комай, учебен казус.

hendrix написа:Благодаря, май проблема идва от там, че няма еднозначна практика!

Не може да няма еднозначна практика. Купувачът, ако е трето добросъвестно лице и не попада в хипотезите на Павловия иск, е придобил на абсолютно годно правно основание.
Правата на прехвърлителя по ДГИ за разваляне на сделката по 87 са облигационни - а оттам относителни. Те не могат да касаят вече придобитото вещно право на третото лице.
Ако, разбира се, ситуацията е "чиста" и няма основания за нищожност на първата сделка. Или недействителност на втората по 135.
Виновно неизпълнилият длъжник по ДГИ ще дължи на кредитора обезщетение за неизпълнението + сумата на продажната цена - според мен, единствено на основание неоснователно обогатяване.
Тук възниква по - интересният въпрос - дали длъжникът (по разваления ДГИ) може да противопостави на кредитора възражение за направените разноски за периода, когато е престирал редовно.
Защото, според 88, развалянето няма обратно действие при договорите за периодично и продължително изпълнение.
Дали той също може да противопостави неоснователно обогатяване на кредитора по разваления договор - ето това е един по - интересен въпрос:)

Martini_Bianco написа:Дали той също може да противопостави неоснователно обогатяване на кредитора по разваления договор - ето това е един по - интересен въпрос:)

Може, може
Практиката е константна в тази насака, макар че задължението е с продължително изпълнение иначе не би бил защитен интереса на кредитора.

В конкретния случай след като имотът е прехвърлен на ТЛ преди развалянето, то освен искът по чл. 135 ЗЗД, съществува и възможност за реална суброгация. Що се отнася до стойността на грижите и/или издръжката, то тяхната стойност се възстановява по реда на чл. 55 ЗЗД.

Казуса не е учебен а съвсем реален. Предстои ми покупка на имот в ситуация, която съм описал. Единствената разлика е, че Х все още не е разбрал за прехвърлянето и съответно не е завел нито спечелил дело. Ситуацията е хипотетична - т.е. какво рискувам купувайки такъв имот.

hendrix написа:- т.е. какво рискувам купувайки такъв имот.

Отговорът е много прост - рискуваш мангизи!!!! Колко голям е този риск? Очевидно за това ще трябва да се консултираш със Всевишния!!! Който играе пИчели и т.н.