forum.lex.bg

Натъкнах се на доктринерен спор относно правната природа на задължението на съсобствениците за участие в разноските и задълженията свързани с поддръжката и ползването на съсобствената вещ.

Според едно становище ЗС не познава "вещни задължения", а отношенията, които възникват по чл. 30, ал. 3 имат облигационен характер - основани са на гестия или неоснователно обогатяване.

Вие виждате ли основания да се говори за задължения с вещно-правен характер по чл. 30, ал. 3 ЗС?

И къде е този доктринерен спор? И какво означава "вещно задължение " ?

В едно помагало по вещно право за студенти с автори Владимир Петров и Методи Марков е казано точно така, че "нашият закон не познава "вещни" задължения". Според Боянов, задължението по чл. 30, ал. 3 е с вещно-правен характер, /което като терминология звучи смислено, но друг е въпросът, че не е безспорно/.

Според мен, смисълът, който авторите на книжката влагат в изказа "вещни задължения" има предвид задължения, които възникват по повод на вещ. Това, обаче, е само моя догадка.

Мислех си, че някой от Вас е срещал в теорията термина "вещно задължение" и би споделил какво се има предвид.

някакво практическо значение има ли изясняването на този въпрос или просто теоретично се интересувате от характера на задължението уредено в чл. 30, ал. 3 ЗС за поемане на тежестите?

liolio написа:някакво практическо значение има ли изясняването на този въпрос или просто теоретично се интересувате от характера на задължението уредено в чл. 30, ал. 3 ЗС за поемане на тежестите?

Съвсем теоретично се интересувам.

Първо , трябва да сме наясно какво означава вещно задължение,защото е безсмислено да се дискутира, ако всеки влага различен смисъл в него.
Според мен , по-скоро при неучастие на съсобственик, останалите ще си търсят платеното на основание неоснователно обогатяване. Това съвсем на пръв поглед. Защото така или иначе , неплащащия запазва собствеността си и по -никакъв начин това не касае вещните им права върху вещта.

liolio написа:някакво практическо значение има ли изясняването на този въпрос или просто теоретично се интересувате от характера на задължението уредено в чл. 30, ал. 3 ЗС за поемане на тежестите?

Мисля, че въпросът има и практическо значение. Не ми стана ясно какво точно е "вещно задължение" , но това трябва да са права и задължения, които си вървят с веща.

Например :

1/ Има ли право приобретателя на дял от съсобствен имот да претендира увеличената стойност на имота, в резултат от подобренията , извършени от неговия праводател, ако другият съсобственик не е участвал в тях ?

2/ отговаря ли приобретателя на дял от съсобствен имот за задълженията на неговия праводател за поддържането на общата вещ ?

milisto.jur написа:Натъкнах се на доктринерен спор относно правната природа на задължението на съсобствениците за участие в разноските и задълженията свързани с поддръжката и ползването на съсобствената вещ.

Според едно становище ЗС не познава "вещни задължения", а отношенията, които възникват по чл. 30, ал. 3 имат облигационен характер - основани са на гестия или неоснователно обогатяване.

Вие виждате ли основания да се говори за задължения с вещно-правен характер по чл. 30, ал. 3 ЗС?

ЗС е закон за собствеността, т.е част от разпоредбите му уреждат абсолютни субективни права по повод на една вещ с правомощията владение, ползване и разпореждане. Всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си. Според мен под тежести се разбира задължението на всеки от тях съразмерно на частта си да участва в разноските по подържането й, защото това отношение ще бъде породено между конкретни субекти и ще има облигационен характер, докато ако вещта бъде отчуждена, всеки ще получи съразмерно част от цената й (полза). Актът на разпореждане в изискуемата форма ще породи транслативен ефект. Само абсолютните права имат вещноправен характер.

Melly написа:

milisto.jur написа: Само абсолютните права имат вещноправен характер.

Това е...........това е нещо много ново за българската правна доктрина, си мисля

tatkobarba написа:

Melly написа:

milisto.jur написа: Само абсолютните права имат вещноправен характер.

Това е...........това е нещо много ново за българската правна доктрина, си мисля

Прав сте, но темата е в контекста на правото на собственост, та това имах предвид.