forum.lex.bg

Колеги, казусът е следният: Седем от съсобствениците (от общо девет) на УПИ сключват предварителен договор за учредяване право на строеж в полза на трето лице срещу построяване на жилищна сграда и запазване за учредителите 25 % от правото на строеж и съответно от обектите в бъдещата сграда. Договорът е с нотариално удостоверени подписи на подписалите учредители и приемателя. Двама съсобственика обаче не са подписали договора, въпреки че са договаряли и приели условията. По отношение на тях нещата са ясни. Въпросът е в следното: Действителен ли е предварителният договор по отношение на подписалите го съсобственици за техните идеални части? Преди време имах подобно решение на ВКС, но в момента не го откривам. В сегашното издание на Сиела не намерих такова решение. Попадам на решения, с които е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба по отношение на част от съсобственици за идеалните им части, но не и за суперфиция. Ще съм Ви благодарна, ако ме насочите към съдебна практика (или собствена). Личното ми становище е, че задълженията са валидно поети и подлежат на изпълнение, евентуално неизпълнението е основание за носене на договорна отговорност спрямо приемателя.

Зависи как е сключен договора. Може да е с част от съсобствениците , но те да са обещали действие от останалите т.е. от всички . Тогава договорът е действителен и се дължи неустойка. Имал съм такъв казус и мина в този смисъл през ВКС.

Впрочем , и продажбата на чужда вещ е действителна, значи - и предварителен договор защо да не е действителен ?

Прехвърлянето на правото е друг въпрос. Иск по чл.19 ал.3 ЗЗД според мен не може да се води успешно от бъдещия приобретател на правото на строеж. Въпреки , че се сещам и за решения за частично уважаване на иск по чл.19 ал.3 ЗЗД , но те не са правилни...

Благодаря, колега, за бързия и изчерпателен отговор! Договорът е проектиран за сключване от всички съсобственици и за целия имот. За обявяване на окончателен - не мисля, че ще стане. Липсват предпоставките и ... не искам да ви обременявам с излишни факти. Практиката, която събрах, се отнася за покупко-продажба на съсобствен имот или СИО - поето задължение от един съсобственик за целия имот с оглед изповядването на сделката да се извърши от останалите съсобственици, което не е станало. Съдът е прогласил действителност на задължението за съответната идеална част. В случая приложих аналогия към суперфицията. Не мисля, че има разлика. По отношение на чл.19, ал.3 е по-сложно.

РЕШЕНИЕ ПО Т. Д. № 179/2005 Г., ТК, І ОТД. НА ВКС

Вижте това решение, ако не го намерите, пишете ще Ви го пратя.

Благодаря и на Cleo! И го имам, и колега ми го изпрати. Надявам се, когато Вие имате нужда от съдействие, да съм в състояние да ви го окажа също така отзивчиво! Приятна вечер на всички!