forum.lex.bg

hasplu написа:Наистина е важно кога е станало и какво е вписано, но не виждам без отказ за наследство от втория наследник (а тогава как си е изкарал НА?) да стане нещо...

iwanow написа:И кога стана тази работа, и нещо вписване имали?

bebitor написа:

hasplu написа:Наистина е важно кога е станало и какво е вписано, но не виждам без отказ за наследство от втория наследник (а тогава как си е изкарал НА?) да стане нещо...

Може въз основа на завещанието на се сдобие с НА, защото претенцията на наследника за накърнена запазена част е правна възможност. Освен това не знаем дали наследникът е заветник или е универсален правоприемник, дали наследствената маса се състои само от този имот? А и не видях да пише, че наследниците са от кръга лица, имащи запазена част. Наследодателя може да е някой чичо, например. Щом втория наследник е извадил НА по обстоятелствена проверка, това ми говори, че съответно са минали 5/10 години от датата на откираване на наследство и правото му да търси запазена част е погасено по давност.
Ако 1 наследник владее 1/2 ид. част, за която 2 насл. се е сдобил с НА, искът е по чл.97, ал.1 от ГПК, ако не владее- 108 от ЗС. И двата са във връзка с чл.431, ал.2 от ГПК- отмяна на втория НА.
Практиката по поставените въпроси е обширна, ако ми остане време, ще изпратя нещо.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 178 ОТ 30.06.1986 Г., ОСГК

Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1991, стр. 191, пор. № 66

СОБСТВЕНИКЪТ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ МОЖЕ ДА ПРЕДЯВИ ИСК ЗА ЗАЩИТА ПРАВОТО СИ НА СОБСТВЕНОСТ ПРОТИВ ЛИЦЕТО, НА КОЕТО Е ИЗДАДЕН ПО ОБСТОЯТЕЛСТВЕНА ПРОВЕРКА НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА СОБСТВЕНОСТ НА СЪЩИЯ ИМОТ.
ПРИ УВАЖАВАНЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК НОТАРИАЛНИЯТ АКТ СЕ ОТМЕНЯВА
Чл. 97 ГПК
Чл. 431 ГПК


Председателят на Върховния съд на основание чл. 212 ГПК е направил предложение Върховният съд, ОСГК да издаде тълкувателно решение по въпроса:
Какъв иск може да предяви собственикът на недвижим имот против лицето, на което е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка - иск по чл. 108 ЗС или иск по чл. 431, ал. 2 ГПК.
По този въпрос имало противоречива съдебна практика. С едни решения се приемало, че собственикът на недвижимия имот не може да предявява иск за отменяване на издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на имота на друго лице поради липса на правен интерес, тъй като нотариалният акт не засяга правата му. С други решения се приемало, че такъв иск е допустим и правното му основание е чл. 431, ал. 2 ГПК.
Върховният съд, ОСГК, за да се произнесе по поставения въпрос, взе предвид:
Защитата на правото на собственост на вещи е една от важните задачи на държавата. Тя се изразява в осигуряване на собственика възможността да упражнява своите правомощия на владение, ползуване и разпореждане с вещите - обект на неговото право на собственост. Тази възможност се осигурява като се задължават всички лица да съобразяват своето поведение с правото на собственост. Поведението на всички лица трябва да бъде такова, че да не лишава или да не пречи на собственика да упражнява правомощията си върху вещите, негова собственост.
Един от начините на защита на правото на собственост е гражданскоправният. Той се изразява във възможността на собственика да прибегне към използуването на гражданскоправните искове за защита на правото на собственост. Тези искове по действуващото право са: ревандикационният по чл. 108 ЗС, негаторният по чл. 109 ЗС и установителният по чл. 97, ал. 1 ГПК. Собственикът прибягва към всеки от тях в зависимост от характера на породения спор за правото му на собственост и от това кой владее вещта, предмет на това право по време на спора.
С издаването на нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка на лице, което не е собственик на имота, се поражда спор за правото на собственост между това лице и собственика. Нотариалният акт се издава от нотариуса въз основа на мотивирано постановление по извършена от него обстоятелствена проверка за придобиването на собствеността по давност - чл. 483, ал. 2 ГПК. Обстоятелствената проверка е охранително производство. Нотариалният акт е удостоверяващ официален документ и има посочена с чл. 143 ГПК доказателствена сила. Тежестта за доказване на неговата неистинност пада върху този, който го оспорва, съгласно чл. 153, ал. 3 ГПК. С него се създава несигурност за правото на собственост на собственика на имота. Нарушава се неговото право пълноценно да упражнява правомощията си на собственик. Лицето, посочено в нотариалния акт за собственик на имота, може да се разпореди с него.
При посочените обстоятелства собственикът на недвижимия имот има правен интерес да търси защита на правото си на собственост и да иска владеещият имота несобственик да му го предаде. С разпоредбата на чл. 431, ал. 2 ГПК е посочен редът, по който в тези случаи собственикът може да защити правото си. Според същата разпоредба породеният спор за правото на собственост следва да се разреши по исков ред, като заинтересованият предяви характера на засегнатото материално право и обстоятелството, че ползуващото нотариалния акт лице владее имота - предмет на това право, собственикът, за да защити правото си на собственост, следва да предяви ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. При уважаването на този иск издаденият нотариален акт по обстоятелствена проверка следва да бъде отменен съгласно изричната разпоредба на чл. 431, ал. 2 ГПК. Предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищеца, а не на нотариалния акт. Отменяването на последния е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право.
Предвид изложеното Върховния съд, ОСГК намира, че на поставения въпрос с предложението на председателя на Върховния съд следва да се отговори, че собственикът на недвижим имот може да предяви иск за собственост против лицето, на което е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на същия имот. При уважаването на предявения иск нотариалният акт се отменява, даже и да не е направено изрично искане за това.