kpavlova написа:Управителят е ОРГАНЕН представител.Всички сделки, извършени от него като волеизявяващ орган, следва да обвързват дружеството.Подчинеността на управителя спрямо ОС е във вътрешните отношения.Да , това е така.Но ОС е волеобразуващият орган.А управителят представлява и управлява в съответствие с решенията на ОС, каквото няма.Сделката ще е относително недействителна по правилата на чл 42 на ЗЗД, респ.абсол.недействителна - ако не се потвърди.
.Има практика в този смисъл на ВКС за ЕАД ,ЕООД с държавно имущество, когато принципал е държавата.РЕШЕНИЕ № 415 ОТ 1.09.1997 Г. ПО ГР. Д. № 175/1997 Г., 5 ЧЛ. С-В НА ВКС, т.е. имала съм казус.
Аз не споделям тази практика и мисля , че е неправилна.За разлика от гражданското право , където разпоредбите са изградени върху принципа за по засилена защита на длъжника , търговското право е изграден върху обратната постановка , а именно засилена защита на кредиторите , защита на стабилността и спокойствието на търговския оборот.Тези принципи са дали отражение и върху уредбата и на института на търговското представителство , както органното така и при деривативното представителство.Затова посочените норми почиват върху следните основни правила:
1.И органното и деривативното представителство се вписват в търговския регистър , представителите имат право да извършват всякакви сделки и действия от името на представлявания , с изключение на предвидените ограничения в закона или изрично вписаните в ТР.Така-чл.22(2) , 26(2) , 89(2) , 99(2) , 141(2)ТЗ и т.н.
2.Извършените от представителя сделки и действия , които макар и в отношенията търговец-представител са забранени на последния , но непопадащи в законовите ограничения или не са вписани в ТЗ , пораждат действие за представлявания.
3.Дори и сделки извършени без представителна власт(съобразно горните постановки) , се подчиняват на друг режим , различен от този в ГП-42 , а именно чл.301ТЗ.
4.Не съм съгласен , че ОС е волеобразуващ орган , а управителя е волеизявяващ орган.Налице са две отделни сделки.Решението на ОС е отделна многостранна сделка , подчиняваща се на специални правила.Решението може да има различен ефект , в разглеждания случай тя има като действие , овластяване и задължаване на управителя да сключи разпоредителна сделка с НИ.Самата разпоредителна сделка се сключва от управителя , тоест той е и волеобразуващ и волеизявяващ орган и спрямо неговата воля ще се преценяват дали съществуват пороци и т.н.Спрямо третите лица е важна единствено волята на управителя , тъй като с него сключват сделката , той е представител на ТД и съгласно чл.141(2) има абсолютна представителна власт.Не можем да стоварим върху 3л. тежестта да изследват дали има и решение на ОС.Този въпрос е проблем на ТД.Следователно една такава сделка си е напълно валидна и обвързва ТД , а управителя отговаря спрямо дружеството за действията си.
Това разбиране е проведено и изрично в закона-в разпоредбите на АД.Така в чл.236(2) и (3) е предвидено , че “(2) Само по решение на общото събрание на акционерите могат да се сключват следните сделки:
1. прехвърляне или предоставяне ползването на цялото търговско предприятие;
2. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2005 г.) разпореждане с активи, чиято обща стойност през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет;
3. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2005 г.) поемане на задължения или предоставяне на обезпечения към едно лице или към свързани лица, чийто размер през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет.
(3) Уставът на дружеството може изрично да предвиди сделките по ал. 2 да се извършват по решение на съвета на директорите, съответно на управителния съвет. В този случай е необходимо единодушно решение на съвета на директорите, съответно предварително разрешение на надзорния съвет.
А в алинея (4) е предвидено изрично как се разрешава въпросът, ако са предприети действия , сключени сделки, в противоречие с тази разпоредба:” (4) Сделка, сключена в нарушение на ал. 1 - 3 е действителна, а лицето, което я е сключило, отговаря пред дружеството за причинените вреди.”