forum.lex.bg

Колеги, как считате, дали практиката на съда при възлагане на неподеляемо жилище следва йотата на закона или може да се отклони от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 288, ал. 3 от ГПК -
примерно биха ли представлявали пречки за възлагането на имота на единия от сънаследниците следните две обстоятелства:

1./ наследникът живее в жилището от скоро, направил си е ремонт и си го помещава, като няма друго жилище... НО! - към момента на откриване на наследството не е живял в него;-нито той -нито някой друг ....
2./ собствеността му не е възникнала изцяло в резултат на наследяване ...
имаме смесен състав, като определена част е получил в резултат на наследяване, но друга му е прехвърлена от трети сънаследник/в случая сестрата/ чрез дарение - с цел да придобие по-голям дял и да има преимущество пред третия сънаследник при възлагането на жилището ...

мислите ли, че би му било възложено жилището ...

Законът се прилага такъв ,какъвто е и практиката е много стриктна.

колко е стрикнта практиката .... зависи от конкретния съдия ...
мога да кажа , че има съдии в провинцията, които изобщо не са толкова стриктни ...
представете си хипотеза в която наследодателят е починал преди половин век ... от над десетина години живее в жилището само единия сънаследник, а другия е в чужбина ..
пак ли ще изнасят жилището на търг ...

или пък - интересува ме това специално -смятате ли , че клаузата на 288, 3 не може да се приложи, защото собствеността не възниква изцяло от наследяване, а имаме и прехвърлителна сделка от единия сънаследник на другия ...

jenny_m написа:колко е стрикнта практиката .... зависи от конкретния съдия ...
мога да кажа , че има съдии в провинцията, които изобщо не са толкова стриктни ...
представете си хипотеза в която наследодателят е починал преди половин век ... от над десетина години живее в жилището само единия сънаследник, а другия е в чужбина ..
пак ли ще изнасят жилището на търг ...

или пък - интересува ме това специално -смятате ли , че клаузата на 288, 3 не може да се приложи, защото собствеността не възниква изцяло от наследяване, а имаме и прехвърлителна сделка от единия сънаследник на другия ...

Всякаква глупост може да влезе в сила ако другата страна не обжалва. Едва ли това може да е тема за дискусия.

Мисля , че в дълбокота провинция съдиите са дори по-стриктни .

оф
ма .. ако законът е недомислен и пълен с косури ... вие не бихте ли го нарушили ..

Аз не бих го "нарушил" - бих използвал друг вариант.

Допустимо е в първо съдебно заседание след допускане на делбата всеки сънаследник да поиска "Право на изкупуване".това е нещо съвсем различно от възлаганията по чл.288 - ал.2 и ал.3 от ГПК.Този въпрос е подробно разработен в "тухлето" на проф.Сталев.Ако съда Ви се опъне на искането ,позовете се на него.

Особеното е,че следва да изплатите изкупуването в 6 месечен срок след постановяване на решението.Не спазите ли срока имота отива автоматично на продан.

Пфу,тия делби....

колеги, не мога да разбера нещо, за мен това е една и съща процедура ... ако отговаряш на изискванията на чл. 288, 2 или 3 - имаш право да изкупиш жилището ?
ако не отговаряш и никой не отговаря - отива на търг ?
греша ли ...
как така просто да кандидатства да изкупи жилището ...

Колега, както най-вероятно са Ви учили в университета, пропуските, неяснотите, както и голяма част от останалите "кУсури" в закона, ВКС попълва, изяснява и "коригира" с тълкувателни решения и съдебна практика по конкретни дела. Далеч съм от мисълта, че по Вашия казус няма такава и че не можете да откриете подобни хипотези, чрез които бихте могла да се насочите към решаването му.
Успех!

ако Вие не бяхте ме подсетили, едва ли щях да се сетя да видя практиката по въпроса ...

хораааааааааааа
намерих изход ...........................
БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИИИ

Решение № 1 от 7.02.2001 г. на ВКС по гр. д. № 393/2000 г., I г. о.,
------------------------

В касационната жалба се въвежда довода, че с посоченото разпределение на имотите, предмет на касационното обжалване, е нарушената разпоредба на чл. 292 и чл. 4 ГПК, като съдът не е взел предвид, че касаторът няма жилище, докато ответниците не отговарят на изискванията да получават възлагане на жилищен имот, защото са със задоволена жилищна нужда.

Жалбата е неоснователна.

Съдът, който е счел, че тегленето на жребий е неудобно, поради различните дялове на страните в жилищния имот, предмет на касационната жалба в с. Б., за касатора Я. Н. 19%, а за ответниците Р. Н. и Л. Н. 81% и различието в обема на дяловете, законосъобразно е възприел способа на чл. 292 ГПК . Както е разяснено в мотивите на ППВС 7/73 г., разпределението на посоченото основание се извършва, за да се избегне съделител, който има по-малък дял, да получи по-голям дял. При извършване на разпределението по чл. 292 ГПК, съдът изхожда от принципа на чл. 69, ал. 2 ЗН, който в случая е спазен. Съдът е обезпечил на съделителите реален дял, съобразно квотите им в жилищния имот в с. Б. Законът не задължава съда да игнорира принципите за справедливост и съразмерност при разпределение на дяловете по чл. 69, ал. 2 ЗН, по съображения за по-остра жилищна нужда. Последната беше критерий при приложението на чл. 288, ал. 2 ГПК, преди изменението му със ЗИДГПК (ДВ, бр. 124/97 г.) с предпочитанието по ал. 3 на тази разпоредба, която беше изключение от основния принцип - при неподеляемост, имотът да се изнася на публична продан. След изменението на чл. 288, ал. 2 ГПК от 1.04.1997 г., въпросът дали съделителят има жилище или не, е относим само при делба на неподеляем имот - съпружеска имуществена общност или сънаследствен имот, с оглед разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК (с изм., ДВ, бр. 64/99 г.). В разглеждания спор, обаче не са налице хипотезите на чл. 288, ал. 2 и 3 ГПК след 1.04.1998 г.

добре че изникна още едно имотче и сега трябва да се спази принципът да се даде на всеки дял в натура

jenny_m написа:ако Вие не бяхте ме подсетили, едва ли щях да се сетя да видя практиката по въпроса ...

Надявам се, че горното не е иронична забележка и се радвам, че сте успяла да намерите подходящата за Вас хипотеза в практиката на ВКС.
Желая ви успех!