forum.lex.bg

Според мен е деривативен.Не може да е другоядче.Приобритателят не придобива някакво ново право , а точно правото на продавача по предварителния договор.Тоест налице е транслативна суkцесия па макар и следствие на конститутивно съдебно решение.Доказателство за това е и чл.298 ГПК , който постановява съдът да провери дали отчуждителят е собственик.Ако последният не притежава собствеността , съдът ще отхвърли иска.

Колеги, ТОВА АКО НЕ Е НАЙ - ТЪПИЯ ВЪПРОС НА СВЕТА! Абе колега, ти като четеш практика на ВКС, нещо разбираш ли от това, което четеш? Знаеш ли колко юридически постулата си сринал само с въпроса си? Боже господи, за какво се мъчим, като има такива типчета...

Конститутивното съдебно решение, с което предварителният договор се превръща в окончателен, има вещноправни последици, които настъпват по силата на една законна фикция, че съд.решение замества липсващия договор, но не покриващ напълно фактическия му състав. Затова се смята в правната теория, че е особен самостоятелен придобивен способ-нито е оригинерен, нито дериватен. Но лично аз смятам, че такова придобиване на собственост трябва да се смята дериватно, защото съд.решение е само ЮФ, който замества елемент от ФС на договора за покупко-продажба, в резултат на което се стига до желаната пр.последица, а именно прехвърляне право на собственост от съществуващ праводател. Освен това преди да постанови решение съдът проверява дали праводателят е собственик и щом има предишен собственик би трябвало придобиването да е дериватно.

Колега - "да провери дали подавачът е собственик" сам сте си отговорил. Не задавайте такива въпроси повече, моля.
Щом има праводател, значи има транслативен ефект, значи се прехвърля собственост, значи е деривативен. Ако бяхте практик, този въпрос нямаше да Ви тревожи, надявам се да сте студент, който си задава въпросчета. А всъщност, за да запълните дупката, върнете се на Римско право и там ще разберете най - добре разликите между двата способа.

Цитат от учебника по Вещно право на проф. Георги В това се състои и конститутивното действие на съдебното решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Затова то е и самостоятелен способ за придобиване на вещни права."

Обаче това не значи , че това е оригинерен способ за придобиване на права.Разликата между двете основания , е че при оригинерните за придобиването на субективното не е необходимо , освен осъществяването на юридическия факт или състав , друго лице да е притежавало определено субективно право , докато при деривативните това е задължително.Освен това не всички деривативни правни основания са сделки.Например наследяването по закон също е деривативно придобивно основание , въпреки , че не е вследствие на сделка.След като , за да се уважи иска по чл.19(3) е от значение дали продавача по предварителния договор е собственик , това сочи ,че способа е деривативен.Съдебното решениe ще прехвърли неговото право , а няма да създаде ново.Освен това знаем , че приобритателят на оригинерно основание , придобива правото си чисто от тежести.А за при уважаването на 19(3) не е така.Ищецът по иска ще придобие собствеността с евентуалните тежести , с които е обременено-например ипотека.

постановлението за възлагане на публичния изпълнител деривативен или оригинерен способ е

Колега, изключете емоциите и помислете!

Е, деривативен е, нали?!

Много интересен въпрос.Според мен е налице деривативен способ , като е предвиден 1 год. преклузивен срок , който прекратява възможността на собственика да си върне имота.Сравнението между ал.1 и ал.2 на 239 мисля сочи този характер.Придобитите движими вещи са чрез оригинерен способ(така и по гпк).Възможността обаче собственика да си върне недвижимия имот , макар и под срок , мисля ,че е “железен” аргумент за деривативния характер на това основание.

Браво

радвам се, че познахте цитираното от мен, зашото е очевидно, че сте чели тази книга, и не случайно Ви споделих собственото си мнение за придобивния способ. Разбира се, Вие нямате нужда от него, но сам казахте, че сте се натъкнали на противоречива съд.практика. В този случай трябва да проявяваме собствено мислене чрез тълкуване на правните норми и да достигаме до аргументиран извод. Целта на този форум за мен е да обменяме равностойни по аргументация мнения, дори и различни. Можем да спорим, но не и обиждайки се. Бих искала да се впечатляваме взаимно със знания, а не с лошо възпитание.

Явно се получи дискусия, признавам, че бях малко остър за което се извинявам. Но, както и другите колеги казаха тук, такива свободни тълкувания могат да доведат до абсурдни ситуации. Колега, защо не изложите казуса тук подробно, за да помислим. Можем да Ви дадем някоя добра идея, пък и отдавна не се е завързвала интересна дискусия тук. И аз затова понякога давам такива отговори.
Извинявам се отново на колегата, за тона!