forum.lex.bg

Имотът ми бе отчужден малко преди 1989. Бе ми определено парично обезщетение, но досега то не ми е изплатено. Община Варна превела сумите през 1990 г. в ДСК по сметка на общинска фирма Варна инвест, прекратена през 1994. ДСК ми даде удостоверение, че сумата по тази сметка е блокирана и досега се води на Варна инвест. Подадох молба до Община Варна за извършване на нова оценка на имота по §9, ал.1 ЗУТ във връзка с чл.102, ал.9 ЗС. Отказаха ми писмено нова оценка. Заведох дело в Окръжния съд и го загубих. Обжалвах решението във Върховния Административен съд и там отново загубих. Мотивите бяха, че отчуждителното производство било завършило. Естествено, че за мен то не е завършило, тъй като не съм получил никакво обезщетение за отчуждения си имот. Сумата в блокираната в ДСК сметка не е била олихвявана и сега е само няколко лв. Същевременно тя няма дори титуляр. Обжалвах още веднъж пред Петчленен състав на ВАС и пак загубих. Подадох жалба до Съда по правата на човека в Страсбург. Тези дни получих писмо, че жалбата ми била недопустима и че нямало налице никакво нарушение на човешките ми права. Това ме доведе до пълно отчаяние! На практика имотът ми е национализиран вече почти 20 г. и въпреки полагащото ми се по закон обезщетение не съм получил нито една стотинка. На мястото му е изграден жилищен блок. Зная добре, че по силата на §9, ал.1 ЗУТ във връзка с чл.102, ал.9 ЗС трябваше да ми бъде изготвена нова оценка на имота по сегашни пазарни цени и да ми бъде изплатено обезщетение въз основа на тази оценка. Аз съм в момента наистина в неведение как бих могъл да постъпя, за да мога да получа най-после справедливо обезщетение за отчуждения ми, но незаплатен имот. Мисля, че с решенията на нейните съдилища ми е причинена вреда от страна на държавата, равняваща се на цената на имота ми. Моля за съвет или каквато и да е помощ всички! Не зная дали мога да съдя държавата и/или Община Варна по чл. 1 от ЗОДОВ. Предварително благодаря на всички, които се отзоват на молбата ми! Без никаква моя вина изгубих имот на семейството ми от 4 поколения! Става дума за Варна - широк център... Като мен има и доста други от квартала със същия случай...

Това правило ми е много добре известно. Но въпреки това има права на човека. Едно от тях е правото на собственост. А в случая това ми право е драстично нарушено. Отнет ми е имот в центъра на Варна на значителна стойност. По вина на Община Варна не ми е бил заплатен. Доколкото ми е известно, имот се конфискува от държавата на престъпници. Аз не съм такъв! Това не може да бъде законно!... Мисля, че не може да няма правен способ да получа справедливо обезщетение за имота си. Не съм юрист. Сещам се единствено за чл. 1 от ЗОДОВ, защото смятам, че ми е причинена значителна вреда от държавата и / или от Община Варна. Разбирам, че казусът ми е много сложен, с влезли в законна сила решения на българските съдилища и на Европейския съд по правата на човека. Но не мога да се примиря, че по такъв начин ми е отнето наследството. На практика аз съм ограбен, и то не от кой да е, а от държавата и общината. Затова моля още веднъж всеки, който би могъл да ми помогне реално с някакъв полезен съвет, да се отзове на молбата ми!

lyutiyat написа:Ще Ви цитирам само една правило в правото :

220. Влязлото в сила решение е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в Републиката.

Коментара е излишен !...

Да това което пишете е така.
До това пложение се е стигнало благодарение на адвокати, на които им е плащано и то не малко. Не допускам, че делата са се водели без адвокат.

Явно питащият е ограбен от държавата поради немарливост на някой чиновник или ? ... закони. Но обезщетение трябва да има, защото има влязло в сила решение за обезщетение или горното првило в правото действа избирателно.
Казусът е доста труден и е от компетентноста на малцина. Да ли не е необходим нов закон подобен на "закона Лучников"? Когато една несправедливост не може да бъде решена трябва закон. Сезиране на првната комисия при НС.
Желая ви успех.

Аз имах същия проблем само че в София. Имотът ми беше отчужден през 1988 и на негово място се построи част от блока, но не и онзи вход в който трябваше да бъде жилището с което сме обещетени. То така и не се построи. Заведохме дело срещу общината по ЗЗД и след 7 години мотане го спечелихме на първа и втора инстанция. Сега общината обжалва на трета. България е осъдена в Страсбург по подобни дела. В нашия случай става въпрос за непредадено жилище за което ние имаме заповед 100, а във вашия за пари. не би трябвало да е голяма разликата защото и в двата случая става въпрос за обещетение. Ама наистина може би Ви трябва добър адвокат. Мисля че ние дължиме постигнатото дотука на компетентността на нашата адвокатка.

Благодаря Ви искрено за мненията дотук! В писмото от Страсбург се казва, че решението за недопустимост не подлежи на обжалване. Аз не зная дали все пак не е възможно въпреки всичко това решението, чиито мотиви не са ми изпратени, да бъде обжалвано. Няма ли начин да осъдя държавата или Община Варна по чл. 1 от ЗОДОВ? Вярно е, че наистина ми трябва далеч по-добър и компетентен адвокат. Дали metachrom би могъл да ме свърже със своята адвокатка, която явно е компетентна по тази материя? Моля Ви, ако не Ви затруднявам!

На какво основание водихте делото?Защо парите са преведени на това дружество? Нещо сбъркано ми се вижда в казуса Ви?

Отговарям на въпроса Ви: Отчуждаването бе през 1988. По това време съществуваше Дирекция ИСС - Изграждане на селищните системи. Тя се занимаваше с отчуждаванията. Впоследствие ИСС бе преобразувана във Варна Инвест ООД със същата цел. Затова от Община Варна са превели парите през 1990, предназначени за отчуждаване не само на моя, а и на други имоти, по специална сметка в ДСК на фирма Варна инвест, за да извърши тя разплащанията. Сметката обаче оттогава е била блокирана и никой не си е направил труда да я отблокира и до днес. Имотът ми беше завзет през 1991. Никой никога не ни е канил да си получим парите. Междувременно те се обезцениха 1000 пъти. През 1994 Варна инвест ООД е било закрито, и то без никакъв правоприемник. Оттогава тази сметка си стои и без титуляр. Всичко това успях да науча чак след завеждане на делото. Делото заведохме на основание §9, ал.1 ЗУТ във връзка с чл.102, ал.9 ЗС. Тази правна възможност се появи доста късно, чак след промяната на Закона за устройство на територията през 2001. Дотогава нямах никаква правна възможност да водя дело. Съгласно ЗУТ § 9. (1) За отчуждителните производства, започнали при действието на отменените (ДВ, бр. 124 от 1998 г.) разпоредби на глава пета, раздел I от Закона за териториално и селищно устройство, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30 октомври 1998 г., се прилагат отменените разпоредби на Закона за териториално и селищно устройство и отмененият чл. 102 от Закона за собствеността. Чл. 102, ал. 9 от ЗС /отменен/ дава право на собственика на отчуждения, но незаплатен имот да поиска алтернативно отмяна на отчуждаването или нова оценка на отчуждения имот по пазарни цени. Тъй като на мястото на имота ми беше построен блок, то не можех да искам отмяна на отчуждаването, а само нова оценка. Във Варненския Окръжен съд и във Върховния Административен съд така и не пожелаха да разберат, че имотът не ми е заплатен. Преводът на пари по сметка на общинското дружество Варна инвест не е равнозначен на плащане към мен, защото аз реално не съм получил нищо. Те решиха, че с този превод отчуждаването всъщност било приключило, което е очевидно несправедливо. Ето така всъщност поради виновното безхаберие на Община Варна аз бях лишен и от имот и от обезщетението за него... Убеден съм, че тази несправедливост трябва да бъде поправена и съм готов да се боря докрай за това. Вече обаче дори не знам как...

Няма ли да се намери някой, който да ми даде поне някакъв съвет как бих могъл да действам оттук нататък? Ако има добър адвокат, който би се ангажирал със случая, моля да ми се обади на e-mail: laval@laval.bg. Просто трябва да си получа обезщетението за имота! Не мога да го оставя така на държавата, това си е грабеж от нейна страна. Надявам се на съпричастност! Благодаря Ви предварително!