forum.lex.bg

Здравейте, искам да попитам има ли закон ,който забранява малолетни да продават недвижимо имущество чрез настойника си?Така ми казаха, ама не ми се вярва. Настойникът е майка им.Вярно ли е, че докато не навършат 18г. майка им не може да продава нищо от тяхно име?
Благодаря.

Може, но при условие, че Районният съд издаде разрешение, съгл. чл.73 от СК, май беше...Следва да се мотивира нужда от това, както и че прехвърлителната сделка ще бъде в очевидна полза на малолетния..

Мерси за бързото включване. А тази процедура с Районния съд колко време приблизително отнема?
И в какъв смисъл очевидна изгода?Да нямате предвид по-висока цена от реалната?

Районния съд ще ви поиска становище от агенцията за закрила на детето или както там се казваше институцията, която може да ви позабави една седмица. Иначе самото разрешение на съдията може да стане и веднага.

Очевидна полза може да има ако докажете примерно, че сделката е супер изгодна, или ако е необходима за образованието на детето, за лечението му, за закупуване на друго жилище на негово име и т.н.

Благодаря на sluncho и kpy.

Имайте пред вид,че не е толкова лесно доказването на ползата за детето и тя най-често касае не много приятни случаи-лечение , операции или пък образование и др. А не защото др. квартал е по-баровски да речем.

здравейте, това може да бъде интересно за вас!
Първият въпрос, който се поставя при извършване на разпоредителни сделки с вещни права на малолетни и непълнолетни деца, е как и от кого се представляват те при извършване на разпоредителни сделки с вещни права.
Малолетното дете съгласно чл. 4 ЗЛС се представлява от своите родители. Правните последици на всички разпоредителни действия, извършени от родителите, рефлектират направо в правната сфера на представляваното дете. Достатъчно е само един от родителите да представлява детето - не е необходимо двамата заедно да го представляват, когато то е страна по разпоредителната сделка. Не е необходимо и съгласие на единия от тях за извършване на сделките на разпореждане от името на детето от другия родител. Още по-малко е необходимо писмено изразено и нотариално заверено съгласие.
Децата, навършили четиринадесет години, действат лично и със съгласието на родителите си при извършване на разпоредителни сделки с вещни права върху движими вещи и недвижими имоти - тяхна собственост. И тук е достатъчно попечителското съдействие да бъде оказано само от единия родител, а не от двамата едновременно.
Допустимо ли е и доколко родителят като законен представител на детето да упълномощи трето лице да представлява детето при осъществяване на сделката, отнасяща се до право на собственост на непълнолетното или малолетното дете?
Това е възможно с оглед на обстоятелството, че за осъществяването на подобни разпоредителни действия с права върху вещи на малолетни и непълнолетни винаги и във всички случаи е необходимо съгласно чл. 73 СК разрешението на районния съдия. Изхождайки от презумпцията, че това разрешение следва да бъде максимално подробно и изчерпателно и в него да са обсъдени и решени всички възможни рискови моменти, касаещи интересите на малолетния, респективно непълнолетния, считаме, че конкретното представителство при осъществяване на самата сделка е възможно да бъде възложено от родителя на трето лице, но, разбира се, при изрично упълномощаване и при спазване на границата, изискванията и условията, посочени от съда в съдебния акт, разрешаващ извършването на конкретната разпоредителна сделка.
Основание за горното дава уредбата на охранителните производства, каквото е нотариалното, и препратките на чл. 434 ГПК, уреждащ тези производства, към общите правила на исковото производство, включително по въпросите за представителството (чл. 16 ГПК). Така например възможно е делбеното производство, уредено в ГПК, да се развие с участието на малолетен или непълнолетен като съсобственик и страна, като последният бъде представляван от адвокат, упълномощен от неговия законен представител.
Не на последно място детето, осъществяващо разпоредителни действия със свои вещни права, може да бъде представлявано и от особен представител при наличие на конфликт на неговите интереси и тези на представляващия го родител. Искането за назначаване на особен представител може да бъде отправено едновременно с искането за разрешение за разпоредителното действие или след издаването на такова, но преди осъществяването на самото действие. То може да бъде поискано от детето, от другия родител, от органите по закрила на детето, участващи в производството по издаване на разрешение, или по инициатива на самия съд, ако при разглеждане на искането за даване на разрешение съдът е констатирал наличие на реално или възможно противоречие в интересите на детето и представляващия го родител. Няма ограничения кой може да бъде назначен за особен представител от съда. Не е задължително това да е родственик на детето или пък другият родител - възможно е особеният представител да бъде адвокат или овластен служител на съответните социални служби. Той ще черпи представителната си власт от акта на съда, поради което в този акт ясно и подробно трябва да са описани неговите представителни права. Очевидно е, че след осъществяване на действията, за които е овластен от съда, неговата представителна власт ще бъде изчерпана.
Следва да се посочи изрично във връзка с института на приемното семейство и приемните родители, че съгласно чл. 31, ал. 5 от Закона за защита на детето, те не са носители на родителски права и задължения и не могат да заместят родителите нито в производството по сключване на разпоредителната сделка, нито в производството по издаване на разрешение от съда за сключване на такава. Те могат само да бъдат изслушани от съда, ако той прецени това за необходимо.