forum.lex.bg

Имотните казуси нещо не са ми тръпка, та затова ми е любопитно какво мислят колегите, които се занимават с недвижими имоти за следното:
След 1989 закриват държавна фирма. Нейните приемници са цели 5, които обаче не са изготвили разделителен протокол и не са направили постъпки за частично изменение на ЗРП, в който да се отделят имотите на всяка от новосъздадените фирми. Една от тези фирми се снабдява с констативен нотариален акт за собственост на имот, който обаче е публична държавна собственост. Впоследствие на база на тоя акт продава имота на физическо лице. Аз ли нещо не включвам не знам, обаче имотите публична държавна собственост не са ли извън гражданския оборот??? Що за продажба е това изобщо?
По - странното е, че впоследствие продавача и купувача искат имотите (продадения и още един, упоменат в акта) да бъдат деактувани като частна държавна собственост. Редът не е ли точно обратен - първо деактуването, пък после продажбата??? Тоя нотариален акт (за продажбата) не трябва ли да се обезсили? Друг е въпроса, че май докумените, приложени при съставянето на констативния акт, не доказват правото на собственост...
Направо ситуацията е шах и мат.
Надявам се някой да ме ориентира, макар че въпросит ми са по - скоро реторични. Просто искам да се уверя, че съм на прав път...

Мисля, че в общи линии сте на прав път... За да се установи фактът, че имотът е публична държавна собственост обаче, трябва все някакъв документ да има по въпроса - акт за публична държавна собственост например (а може и акт на МС за обявяване на имота за публична собственост). Той няма правопораждащо действие (демек е нещо като констативка), така че би трябвало въпросът да се реши по съдебен ред и заинтересованата страна, което следва да оспорва сделките, е държавата. Има и още някои аспекти по въпроса, но трудно могат да се засегнат тук.
Успех!

И аз разсъждавам като ykovachev. Обаче, истина е, трябва да има акт за държавна собственост, още при съставянето на констативния нот. акт. Да не се окаже, че имота е бил частна държавна собственост? Но и така да е, още при правоприемството е трябвало да се деактува, иначе как едно частно ТД се разпорежда с имоти, които са държавна /частна или публична/ собственост. Дайте повече подробности, ако е възможно.

Има акт за частна държавна собственост, в края на който е указано, че този акт следва да се счита за акт за публична държавна собственост на основание на влязла в сила разпоредба в Закона за народната просвета, по силата на която имотите на професионалните училища са публична държавна собственост... А професионалното училище е било създадено към закритата след 1989 държавна фирма, за която споменах.
Според мен нотариалния акт за продажба следва да се обезсили, преди да се предприеме каквото и да е. А както изглежда май т. нар. собственик не е собственик и ако е така той дори не е оторизиран да иска деактуване.
Известно ми е, че заинтересована страна е държавата, но за мое изумление тя, в лицето на Областна управа не възразява да се извърши деактуване, въпреки съществуването на такъв нотариален акт. Това са общо взето подробностите...

Ако собствеността е публична, то няма как фирмата да има костаттивен нотариален акт. Какво точно констатира акта? Дне може да е придобит по давност. Защо не видите първо този констативен акт? Интересно ми е как фирмата е извадила скица и данъчна оценка.
А иначи , успоредно с този акт си съществува и акт за държавна собственост. Евала и на нотариуса, и на областна управа.

Цитирам, без да споменавам имена:
"Нотариален акт за собственост (от 2004 г.)
Днес..., пред мен...., нотариус вписан....... се представиха писмени документи и доказателства, установяващи правото на собственост на недвижим имот. На база същите и постъпилата от ..., признавам ... за собственик върху следния недвижим имот... "
Акта е съставен на база акт за държавна собственост от 1983 г., извлечение от баланса на фирмата, скица от 2004 г. от кадастъра, удостоверение за данъчна оценка от 2004 г., удостоверение за регистрация на молителя.
Отново пояснявам, че акта за публична държавна собственост е от 1999г., т. е. издаден е преди цитирания констативен нотариален акт??????
Не знам какво да си мисля. Това, което си мисля, не е за пред хора.

И моите мисли не са за пред хора, но по-важното е какви са мислите на Областна управа? Там наясно ли са с цялата тази история? А иначе, стана ясно, че борбата трябва да почне още от констативния нот. акт и чак след това последващия /за прехвърлянето/. Вие, ако не е тайна, къде точно сте в схемата?

И пет нотариални акта да има, все си е тая, след като имота не е отписан като държавен.
Но при наличието на АДС да съставиш констативен нот. акт за собственост е направо....... но нотариуси, кво да ги правиш....

и мисля че просто трябва да се издаде заповед по чл.80 от ЗДС на ОУ

Къде съм в системата ли? Аз съм част от органа, който трябва да даде становище дали да има деактуване, да го предаде на съответното министерство, а то пък - на Министерство на регионално развитие и благоустройството. В случая нашето положение е много деликатно, като се има предвид непукизма на държавата в лицето на Областна управа, която вместо да си защитава имота и да действа за обезсилване на нотариалния акт, е готова на секундата да деактува и да даде имота...
Само аз ли виждам, че нещо не е наред в цялата ситуация? Някъде по веригата някой си затваря очите, а ние, облещените, се пречкаме...
Вие какво бихте направили на мое място при положение, че не представлявам орган, който е оторизиран да действа за опазване на имота, а само изразявам становище по веригата?

Ами изразете отрицателно становище за деактуването с препоръка някой да си размърда задника и да защити държавата като собственик (разбира се, в по-културен вариант)

И аз си мисля за нещо от тоя род - описваме фактическата обстановка, акцентуваме на моментите, които считаме, че не са наред и напомняме, че при това положение не можем да дадем съгласие до юридическото уреждане на спорните моменти . Така е честно, макар да се поставяме в положението на черната овца, която единствена не си затваря очите. Определено ще има недоволни и съвети как е правилно да се мисли в ситуацията.

Редът е точно този - първо деактуване и после нот. акт. Това си го пише в чл.114 ако не ме лъже памета в ППЗДС. Но това не винаги се спазва.
Вижте, ако за имота понастоящем е отпаднал публичния характер и той вече не е училище и собственика по нот. акт /първия/ако има годни документи доказващи правото му на собственост върху имота, това, че деактуването ще последва съставянето на нот. акт не е толкова фатално. В много случай това се прави, особено за имоти, които по силата на ЗМСМА и ЗОС преминаха в собственост на общините. В много случай има издедени АОС, без да е искано деактуване на имотите като държавни. Това се получи и при приватизирането на различни държавни дружества - то иначе няма как.
Но ако сградата продължава да се ползва като училище - без значение държавно,общинско, няма начин да бъде деактувано.

Ето защо толкова много се бунтувам:
Новия "собственик" е предприел действия по въвеждане във владение на имот публична държавна собственост. Намесва се Прокуратурата и засега всичко това е спряно. Едва след намесата на Прокуратурата той иска деактуването, за да си легализира действията. А част от неговата "собственост" е спортната площадка на действащо училище. На това как му се вика???
Мерси за изчерпателните съвети. Окончателно се убедих, че само държавата в лицето на Областна управа може да спре това, включително да обезсили нотариалния акт, който пряко я засяга...