forum.lex.bg

Невъзможността да се създаде реална съдебна практика води до много противоречия в прилагането на законовите норми при изпълнителното производство. Окръжният съд е решаваща инстанция при спор по действията на съдебните изпълнители и често се случват коренно противоречиви тълкувания и прилагания на закона.
Преди година-две направих искане до един държавен съдебен изпълнител за възлагане вместо плащане на един недвижим имот след втора нестанала продан. Той отказа и отказът му се потвърди от окръжния съд.
Сега аз се позовах на тази практика, като обжалвах възлагането вместо плащане след втора нестанала публична продан и поисках да се вдигне възбраната върху имота, както е по закон, но този път същият съдебен изпълнител - сега ЧСИ изготви постановление за възлагане на взискателя вместо плащане и същите съдии потвърдиха действията му. Интересното беше, че между тях е имало противопоставяне на становищата и накрая цялата гражданска колегия на окръжен съд е провела гласуване, при което "се е решило" с мнозинство /пет на четири гласа/ да се потвърдят действията на ЧСИ. Аз мисля да направя молба до ВКС за тълкувателно решение поради невъзможността да се позовем на някаква практика и поради противоречиви решения, но предлагам на всички колеги цивилисти /вкл. теоретици и дори студента от Германия, с когото обсъждахме запора върху надгробната плоча /, да обсъдим въпроса, защото такива противоречия, особено в изпълнителното производство, могот до доведат до изопачено правораздаване.
Аз лично считам, че в случая законът се прилага строго формално, текстът е императивен и гласи, че след втора публична продан имотът се освобождава от изпълнение и се вдига наложената възбрана. Вярно е, че има едно изречение, според което втората продан се извършва по правилата на първата, но считам, че тази разпоредба се разпростира до момента преди приключванетхо на проданта и изготвянето на протокола, с който се обявява купувач или се прогласява, че проданта е нестанала.
Ако се извърши по аналогия като след първата продан, когато имотът може да се иска за възлагане вместо плащане по оценката, то при втората продан имотът не се продава по оценката, а при цена равна на 80% от оценката.
Моля, споделете мнението си, ако материята ви интересува!

Определено това е една от нормите в изпълнителното производство, която ще доведе до разнобой в практиката.
Аз мисля, че приложението й зависи най вече от схващането за момента, в който приключва проданта по принцип.
Интересно ..... трябва да помисля малко. Ще пиша по-късно.
Поздрави!!!

Ivailo5rov, интересна тема поставяте. Ето и моето мнение:
Целта на закона в изп. производство е да се удовлетвори кредитора. Ето защо е предвидена възможността след неуспешно проведена първа продан, да се обяви следваща при спазване на съответните условия и ред. Ако приемем, че след неуспешната първа продан е възможно да се възложи недв. имот, и ако кредитора не се възползва от това си право, се обявява втора, то следва, че втората ще завърши не просто с нереализирана продан, а с възможността на кредитора да се удовлетвори чрез възлагане. Още веднъж- целта на закона- да се удовлетвори вземането на кредитора! Дано да съм разбрана правилно, писах набързо.

наистина е трудно да се отгоори на този въпрос, който е чисто практически,тъй като според мен теорията мълчи по въпроса. Въпреки,че чл.382 ал.2,изр.2 казва:
Ако и при тази продан имотът не бъде продаден, той се освобождава от изпълнение, като възбраната се заличава по искане на държавния или частния съдебен изпълнител.
обаче съм съгласна с горепосоченото от вас, че е въпрос на тълкувание.

И по тази тема моля колегите студенти да поставят въпроса пред преподавателите си /бих се радвал на мнение от Огнян Стамболиев/. Не съм оптимист, че ВКС изобщо ще отговорят.
Правото ни е уникално. Според момента... Преди три години, когато аз поисках възлагане, СИ каза, че не може и ОС го потвърди. Сега аз оспорвам възлагането от същия СИ и ОС този път казва, че може. Кокво е нашето право, като се мислим за нещо повече от Либия и Авганистан например? Никаква стабилност. Когато отсега насетне клиент ме попита дали може или не може, аз какво да му кажа? Веднъж може, друг път не може. Според човека и според интереса. Или направо да му кажа да се внесе, за да решат в зависимост от неговия интерес?

Здравейте,

Аз също не веднъж съм имал спорове с колеги от чисто теоритична гледна точка, така и реални примери от обективната действителност при изпълнителното производство в ДизСл.

Според мен спазвайки буквата на закона се налага изводът, че след втората нестанала публична продан ИМОТЪТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВЪЗЛОЖИ на взискателя. Мотивите ми за това са следните:

Предлагам да разгледаме следния пример:

Взискателят има вземане в размер на 80000 лв.
Насочава се изпълнение върху недвижим имот собственост на длъжника - апартамент. Оценката на този апартамент е 85000 лв.

Според мен това е моментът, в който взискателят следва да си отговори на поне два въпроса:

1. Изготвената оценка реална ли е? / дали цената е завишена, занижена или отговаря на действителните пазарни цени, с оглед на състоянието на имота/

2. Би ли приел, ако тази първа продан не се извърши да му се възложи имотът, срещу вземането което има към длъжника?


От съществено знаение е последователността на задаваните въпросите. От една страна, ако взискателят прецени, че тази оценка не ереална - а е завишена, той може да я оспори. По този начин ще се изготви друга експертиза и така ще се установи цената на имота.
От друга страна след като е известна окончателната цена / която съответства на вземането му/, тогава кредиторът ще може да си отговори въпроса - били приел възлагане на този имот, вместо плащане. Ако отговори положително - това според мен е вариантът, при който и двете страни - взискател и длъжник ще бъдат еднакво защитени и спрямо тях ще е осъществен справедлив изпълнителен процес.


Ако взискателят прецени, че не иска този имот да му бъде възложен, с цел удовлетворяване на вземането му, то след нестаналата публична продан може да поиска нова с оценка на имота 80% от първоначалната оценка. Ако приемем, хипотезата, че след тази втора нестанала продан взивскателя отново може да поиска да му бъде възложен имотът при цена 80 % то какво се получава: Взискателя получава имот вместо плащане, имот с цена 80 %, но длъжникът остава даму бъде длъжник до разликата от 20 %. В тази връзка за кредоторът ще бъед налице открита правната възможност отново да насочи изпълнителни действия срещу длъжника си. Считам че това разрешение не е правилно с оглед принципа на равенство на страните. В този случай в неизгодна позиция е длъжникът.

В крайна сметка, моето становище е, че след втората нестанала публична продан евентуално може да се говори за възлагане на имота, но при цена на първоначалната оценка, а не при цена 80 %. Този извод се подкрепя от няколко съд.изпълнители с които съм разговарял. Само по този начин длъжникът ще бъде защитен от гледна точка на справедливостта и морално-етичните норми, които са източник на правните норми.


УСПЕХ !