forum.lex.bg

Според Вас ,достатъчно ли е да се докаже, че владелецът(недобросъвестен) не е упражнявал фактическа власт върху недвижимият имот ( не е живял в имота и не го е отдавал под наем) за повече от 6 мес.,за да счете съдът, че е налице прекъсване на 10 годишния придобивен давностен срок?
Какво мислите по въпроса ?Ако някой е водил такова дело ,интересно ми е как е протекло и какво е решил съдът?
Темата е много актуална,тъй като има много продажби на чужд имот ,чиито собственици от години са в чужбина.

Моето мнение е - не само при съсобствеността намерението да се свои следва да бъде ясно "манифестирано" пред собственика от този, който упражнява фактическа власт с тази субективна "увереност". Както се казва - владението трябва да бъде спокойно и явно! И то по отношение на собственика. С това отговорям и на по-конкретния въпрос, дали с простото изтичане на 10 годишно упражняване на фактическа власт, ще се придобие правото на собственост върху недвижима вещ въз осонва на този придобивен способ. Т. е. дори и да са минали и 150 години "владение", ако собственикът не знае за това субективно "отношение" към неговия имот, не би следвало да се приеме, че владеещият е придобил този имот. Макар че все още много състави във ВКС имат малко по-различно схващане, опирайки се на "основния" правен принцип - правната сигурност. Какво ще стане с този имот, когато собственикът не упражнява нито едно от вещните правомощия в продължение на повече от 10 години, а друг "ги упражнява". Ами просто нищо няма да стане, той ще бъде собственикът, докато намерението за своене на "оригинерния" претендент не достигне ясно до знанието на собственика, а до неговите съседи, както често се случва. И тъй като този придобивен способ е първичен, трябва много да се внимава с него, дори и нотариусите да обичат много по чл. 483, ал. 2 ГПК да съставя нотариален акт по обстоятелствена праверка с разпита на трима "сведущи" свидетели. Поради тази причина съдилищата често прилагат разпоредбата на чл. 431, ал. 2 ГПК.

ARlet написа:Според Вас ,достатъчно ли е да се докаже, че владелецът(недобросъвестен) не е упражнявал фактическа власт върху недвижимият имот ( не е живял в имота и не го е отдавал под наем) за повече от 6 мес.,за да счете съдът, че е налице прекъсване на 10 годишния придобивен давностен срок?
Какво мислите по въпроса ?Ако някой е водил такова дело ,интересно ми е как е протекло и какво е решил съдът?
Темата е много актуална,тъй като има много продажби на чужд имот,чиито собственици от години са в чужбина.

Здравейте,

Ще си позволя да направя едно уточнение, с което съм сигурен че ще се съгласите. Основен принцип е, че могат да се установяват само положителни факти. В този ред на мисли Вие следва да установите, че някое друго лице е владяло този имот през тези 6 месеца, а не да установявате че владелецът не е владял.

Обстоятелството което твърдите, че има много продажби на чужди имоти от несобственици не прави тези сделки нищожни. Те са действителни, но без вещно-прехвърлителен ефект. Независимо от това, купувачът по такава сделка може да придобие правото на собственост, след като изтекат 5 год. от момента на сключването й.


УСПЕХ !

...

1. Чл. 83 обаче ни дава една презумпция, за оборването на която се иска доказването именно на факта "че не е владял в промеждутъка".
2. However, това, че дадено лице не е владяло може да се докаже само чрез факта на упражняването на фактическата власт (пряко или косвено като своя) от друго лице. Което е положителен факт.
3. Това се дължи на факта, че

Предимство, но не и изключителност, има телесният елемент, който се изразява във “фактическата власт върху една вещ”, ако използваме традиционния израз на ЗС. Тук, следователно, има един (два или повече) правен субект и една вещ, между които е налице връзка. Тази връзка не е на власт и подчинение, защото ако твърдим това, би означавало да приемем, че вещта също е субект на правото. Макар че последното твърдение не е “в съзвучие с общоприетото мнение”, не би и трябвало да зачеркнем простото (естествено, директно) схващане на древното право, особено на римското , че собствеността (включваща фактическото господство) е отношение между човек и вещ. Не мога да отричам липсата на двупосочност във връзката. Извън спор е, че на практика обикновено вещта не може да изразява каквато и да е воля; когато все пак такава е установима, липсва ѝ онова качество, необходимо за релевирането ѝ – признаване от правото. Действията на субекта, насочени към вещта, обаче са от значение. В противен случай, например, сам човек на огромен остров би държал или владял целия остров, независимо от възможностите си и желанието си да ги упражнява, което явно не е така. Действията, с които се установява фактическата власт, зависят от размерите и естеството на вещта. Не е във възможностите на едно човешко същество да държи в ръцете си една къща и въпреки това може да я държи по смисъла на закона. Достатъчно е да не остават съмнения, че вещта се държи от лицето . Това не означава, че фактическата власт трябва да е с такъв интензитет, че при никакви обстоятелства да не може да бъде загубена. Напротив, фактическото господство на едно лице може да бъде изместено от господството на друго, например силом, или пък вещта може да се отскубне . Всъщност необходимо е властта да е изразена чрез действие само първоначално при започване на държането и то само когато тя не е установена чрез доброволно предаване от друго лице .(лично мнение, важи и за владението)

В този смисъл, според мен, това, че лицето не е живяло в имото и не го е отдавало под наем, не означава, че не го е владяло.

Контрол, от къде взе този цитат?