Страница 1 от 1
Необходими разноски
Публикувано на:
09 Дек 2006, 18:46
от GG_BG
Колеги, моля за мнение по следния въпрос-
Допустимо ли в дело по иск по 108 ЗС ответника да предяви чрез възражение (без насрещен иск) претенция за необходими разноски за запазване на вещта?
Чл.221 ГПК говори само за подобрения, не и за необходими разноски. Но пък, ако полезните разноски могат да се предявяват чрез възражение на още по силно основание би трябвало да могат по този ред да се предявят и необходимите разноски. ..
Публикувано на:
09 Дек 2006, 19:58
от gega
Да, възможно е, чрез възражение за задържане, но само за добросъвестния владелец
чл. 72, ал. 3 ЗС - До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта.
В този случай се постановява условен диспозитив.
Публикувано на:
09 Дек 2006, 20:13
от GG_BG
221 ал.2 от ГПК говори само за възражения за подобрения и прихващания, не и за право на задържане.
А в конкретния случай владелеца е недобросъвестен ,направил е необходими разноски да запази вещта и ги предявява чрез възражение. Не е в хипотезата на чл. 74 ал.2 от ЗС и няма право на задържане. И са му казали- не може с възражение, трябва с насрещен иск... А дали трябва...?
Публикувано на:
09 Дек 2006, 20:17
от gega
Тази "привилегия" е предоставена само на добросъвестния владелец, респ. добросъвестния кредитор. Чл. 72 ЗС е частно проявление на общото правило, уреждащо правото на задължане, уредено в чл. 91, ал. 1 ЗЗД -
91. Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.
Така че правилно съдът ти е казал, трябва повече да му вярваш:))))))))
А и чл. 221 ГПК говори за подобрения, т. е. за полезни разноски.
Публикувано на:
10 Дек 2006, 14:52
от GG_BG
Благодаря за мнението
Аз също считам, че в конкретният случай необходимите разноски трябва да се предявят с насрещен иск, мотивите ми съвпадат донякъде със твоите и са различни от тези на съда. И въпросът който ми остава е принципно къде минава границата за допустимост да се предяви правото чрез възражение-
а/- с възражение се предявяват само подобрения- независимо от това дали владелеца е добросъвестен или не и има ли той право на задържане- аргумент- 221 ГПК
б/ с възражения се предявяват и необходими и полезни разноски но само от добросъвестен владелец
в/ с възражение се предявяват само подобрения (не и необходими разноски) и то само от добросъвестен владелец (кумулативно а/ и б/)
Та понеже не намерих съдебна практика по въпроса исках да чуя и други мнения. Моето мнение по въпроса е най близко до б/ но със някои уточнения
Считам, че с възражение може да предяви правата си само лице което има право на задържане, (добросъвестния владелец и приравнения на него недобросъвестен по чл. 74 ал.2 от ЗС.), като може да предяви както подобрения така и необходими разноски.
Аргумента ми за това е следния- има смисъл едно насрещно право да се допусне да бъде предявено с възражение, ако уважаването на главният иск е обусловено от насрещното право. Ако владелецът има право на задържане независимо дали за необходими или полезни разноски, това право следва да бъде отчетено от съда, който постановява решение срещу него и не може да бъде игнорирано защото не е предявил насрещен иск. Ако владелецът няма право на задържане (безусловно това е само недобросъвестния владелец) въобще не е наложително в същото производство да се разглежда възражението му за каквито и да е разноски. Той може и да си има насрещно вземане но не е наложително то да се разглежда в същото производство защото уважаването на главният иск срещу него не зависи от това насрещно вземане. Аналогично е положението с другото възражение- за прихващане- и там уважаването на главният иск е обусловен от правото да се прихване.