Според мен сградата трябва да се предложи на собственика на земята. Вярно е, че във всеки един момент някои от обектите могат да бъдат прехвърлени на други лица и да възникне етажна собственост. Смятам, че етажна собственост има едва при различни СОБСТВЕНИЦИ на различните обекти, а не просто при сграда със самостоятелни обекти. Така е написано и в ЗС. Та - вярно е, че сградата би могла да стане етажна собственост в някой момент, но към момента е само сграда, притежавана изцяло от едно лице. Прекалено бихме стеснили приложението на чл. 66 от ЗС, ако приемем, че той важи само за сгради, в които няма повече от един самостоятелен обект. Та дори и в една еднофамилна къща може да има например гараж.
Но аз искам друг въпрос да задам. Прилага ли се чл. 66 при еднофамилна къща с двама съсобственици и трето лице - собственик на земята, когато единият съсобственик продава дела си, а вторият откаже да го изкупи. Ще трябва ли да го предложи и на собственика на земята?
Според мен - да. Ако целта на чл. 66 е по възможност собствеността върху подобни обекти (еднофамилна къща и дворното място под нея) да бъде съсредоточена у едно лице, то прилагането на чл. 66 и при съсобствена сграда е също стъпка към по-бързото постигане на тази цел. Няма причина да чакаме двата дяла да се "съберат" у едно лице, та чак тогава да прилагаме чл. 66.
Но възрастен колега, на когото поставих въпроса, смята, че по-скоро отговорът е не - не трябва делът да се предложи на собственика на земята.
Вашите мнения?