gosho72 написа:monteskio написа:Придобивна давност може да тече и между съсобственици. Няма проблем в това. В този смисъл е и константната съдебна практика.
Ще представлява интерес за мен да се запозная с нея !
Решение № 70 от 3.XI.1980 г. по гр. д. № 65/80 г., ОСГК
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1980 г., С., Наука и изкуство, 1981 г.
чл. 79 ,
чл. 85 ЗС ,
чл. 136 ,
чл. 188 ГПК
Придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот може да стане само когато сънаследник промени държанието на спорния имот, като владее за себе си и против волята на другите наследници. Същото се отнася и до упражняването за себе си и против волята на другите сънаследници на вещното право на строеж. При преценката на гласни доказателства съдът е длъжен да посочи съображения защо не дава вяра на свидетелите, които приема за недостоверни. Когато свидетелите, посочени от едната страна, са в еднаква или нееднаква степен на родство с двете страни, съдът е длъжен да приложи чл. 136 ГПК, като посочи съображения за обективност на тези свидетели от аспекта и на двете страни.
----------------------------
Председателят на Върховния съд предлага да се допусне преглед и се отмени по реда на надзора влязлото в сила решение от 26.III.1979 г. по гр. д. № 1509/79 г. на Върх. съд, I г. о., като необосновано и постановено при необсъждане всички данни по делото. Подробно двете отменителни основания са развити в предложението. ОСГК на Връх. съд провери служебно всички данни по делото и намери, че предложението е основателно.
С посоченото решение съставът на Върх. съд, I г. о., е приел за установено по отношение на К. А. Н. и Н. К. Н., че ищците К.Н. К. и Ж. Н. К. са собственици на двуетажна сграда, построена в дворното място, съставляващо парцели ХIV и ХV - 334 по плана на с. Г. Ч., В. окр., и е осъдена ответницата К. Ат. Н. да предаде на ищците собствеността и владеенето на втория етаж на същата сграда. Съставът на Върховния съд е приел, че ответниците не са променили държанието, което са имали на спорния имот във владеенето, което да противопоставят на ищците, че не са упражнили за себе си и против волята на ищците право на строеж върху същия имот и следователно не са придобили по давност същия имот. До тези изводи Върх. съд, I г. о., е стигнал, като е обсъдил събраните по делото данни, свидетелски показания, писмени доказателства и експертиза.
Върховният съд е обсъдил всички данни, събрани от него, а досежно свидетелските показания е преценявал тези на свидетелите, посочени от едната и другата страна. При тази преценка обаче е допуснато неправилно обсъждане показанията на свидетелите.
Вярно е, че когато за един факт показанията на свидетелите са противоречиви, съдът може да даде вяра на едните или другите, но той е длъжен да обоснове защо не кредитира едните свидетелски показания. В случая Върх. съд, I г. о., е изложил като съображения, за да не даде вяра на това, че св. Ж. Н. е дъщеря на ответниците, но не е взел предвид, че тя е и внучка на ищците. В същото време съдът е кредитирал показанията на свидетелката Д. Н., която е сестра на ищцата, и на св. Ст. Т., който е баджанак на ищеца, както и на свидетел с име Д. Н., като е посочено, че той е разпитван по делегация от В. районен съд, без такова лице да е разпитвано като свидетел. Съдът не е преценявал показанията на свидетелите Д. Н. и Ст. Т. с оглед и на тяхната възможна заинтересуваност като роднини на ищците съгласно чл. 136 ГПК , какъвто критерий той е ползувал по отношение на свидетелката Ж. Н. - дъщеря на ответниците, и не ги е съпоставил с всички други доказателства.
По делото е била представена и декларация от 12.IV.1964 г., подписана от ищеца К. Н. К., с която последният е дал съгласие първият ответник да построи в парцела на ищците двуетажна сграда за двамата - ищеца и ответника. Върховният съд я е обсъдил, но не и в светлината на това, дали въз основа на нея ответниците не са придобили идеална част от спорното право на строеж, или да са започнали от датата, посочена в нея, упражняване право на владеене върху такова право, изразено в подготовката за самия строеж, подготовка на терена, набавяне материали за строежа и др. т., в какъвто смисъл делото също не е било достатъчно изяснено и съществуват противоречиви данни.
Върховният съд е приел, че строежът е осъществен със средства на ищците, но и в тази насока делото не е изяснено. Защото има доказателства, че ищецът К. Н. К. 4 г. преди това е изтърпял наказание в затвора и не е имал доходи през този период. Не е обсъдено и неговото признание в с. з. на 15.IV.1977 г., че същият не е подавал декларация по ЗСГ за притежавани от него две жилища.
Въз основа на всичко това Върховния съд - ОСГК, счита, че делото е решено при неизяснена фактическа обстановка и решението по него е необосновано. Налице е съществено нарушение на чл. 4 и 188 ГПК, поради което и на основание чл. 225 ГПК следва решението по него да се отмени.
УСПЕХ!
Публикувано на: 14 Сеп 2006, 13:40