forum.lex.bg

Ответница съм по дело чл.97,ал.1 и чл.482 ГПК, че не съм собственик на 1/3 ид.част от съсобствен имот. Имотът владеем общо с ищците и още един съсобственик с по 1/3 ид.части общо тримата. Ищците и другият съсобственик също притежават н.актове, издадени на основание давн.владение. Моят н.акт е на същото основание. От повече от 20 години ( имаме общ наследодател, починал отдавна) владеем общо имота, имаме самостоятелни жилища в дворното място.Аз не сме била собственик, защото моят н.акт бил издаден в нарушение на ЗУТ, чл.200, ал.1 и аз не съм могла да установя фактическа власт върху идеална част от имота, която не можела да бъде реално определена? Ето това е петитумът, а в обстоятелствената част няма и дума за нарушено владение, или за липса на основанието давност. Но на първото заседание ищецът представи нови документи, с които явно ще пледира нарушено владение. Преди две години наистина направих навес, сегашният ищец се е жалвал в РДНСК, но сега има издаден акт за узаконяване на името на всички съсобственици. Нали все пак съдът е длъжен служебно да следи за относимостта на доказателствата и не е допустимо съединяването на владелчески и собственически искове в едно производство. Как да се защитя най-успешно? Моля за съвет?

Хубав казус - сериозно!
От кога ти е Н.А. , за какво част от имота и по давност ли е? А н.а. на другите двама? "Аз не сме била собственик, защото ..... не съм могла да установя фактическа власт върху идеална част от имота, която не можела да бъде реално определена?" - това само по себе си е невярно, но трябва да се прочете в контекста на цялата И.М. Виж какво, защо не напишеш тук цялата искова молба, че нещо ми се губи? Установителния иск, няма за предмет възстановяване на отнето владение, но пак се връщаме на контекста на И.М. Какви са предявените претенции предявени в първото заседание? Представянето на нови документи, които даказват определени факти, не означава изменение на иска или предявяване на нова, допълнителна претенция. Много, много въпроси... Ако искаш, пиши да се мъчим заедно...., но най добре си хвани адвокат, които разбира от вещно право.

искът е недопустим. поне засега той е установителен - иска се да се установи, че ответика не е собственик. след като този ответник владее имота, то ищеца има интерес от завеждането на ревандикационен иск, а установителния се явява недопустим поради липса на правен интерес. ако ответника не владееше имота , а само имаше нот. акт щеше да е допустим.

Благодаря за отделеното внимание и готовността за помощ. Исковата молба е дословно следната, като пропускам ненужни адресни детайли: "Собственици сме на следния недвижим имот: първия етаж от 2мж, заедно с 1/3 ид.част от дв.място, целият с площ 380 кв.м...., придобит по наследство от М., починал през 1996г. (моя забележка:Ищците представят н.акт за право на собст. на осн. давностно владение от 1988г. за 1/3 ид.част от имота и 1-ви етаж на сграда в него). По повод преписка за незаконно строителство(моя забележка: Извършено през 2001г, преписката е по жалба на настоящите ищци и е от 2003г., сега вече има акт за узаконяване през 2006г. на името на всички съсобственици -обектът е подпорна стена и навес) установихме, че отв. са се снабдили през 2003г. с н.акт по обст. проверка за 1/3 ид. част от процесния имот. Това придобиване е в противоречие на матер.закон, тъй като нот.акт на основание чл.483, ал.2 от ГПК може да бъде издаден само за реално определени части от поземлени имоти и при условие, че са спазени изискванията за мин.размери на същите имоти , съгл. чл.19 от ЗУТ. В случая въпросната ид.част съотв. на 126кв.м. без условие за лице и повърхн. Независимо от това сме изправени пред фактически и прав.абсурд как може точно да се установи факт. власт върху ид.част, която не може да бъде индивидуализирана по отн. на целия имот от 380кв.м, при положение, че ответн. не са владели имота изцяло". Следва петитумът: "....Да постановите реш., с което да признаете за установено, че ответн. не са собственици на 1/3 ид.част, на основание н.акт номер ...., тъй като същият е издаден в нарушение на Закона и че ответн. не са могли да установят факт.власт в/у идеална част от имота, която не може да бъде реално определена."
Това е. Н.акт на третите съсобственици, които не са привлечени към делото, е също издаден през 2003г. за 1/3 ид. част малко преди нашия. В разписната книга на общината имотът е записан на тримата починали вече преки наследодатели (бащи) на трите фамилии- съсобственици, а има нот.акт от 1929г. за собственост на имота на името на дядото. В имота след смърта на дядото от 1950 г. живеят и досега и владеят имота само тези три фамилии. Имало е още две деца на дядото с фамилни разклонения, но те още преди 1950 г. са напуснали имота и не са предявявали някакви претенции досега, въпреки че знаят за нотариалните ни актове. Възможно е и да е имало някакъв отказ от тяхна страна отн. правото им в/у имота, защото през 1963г. двамата братя отстъпват право на строеж на третия за 2-ри етаж, а съдът ги признава за единствени собственици на имота въз основа на същия но.акт от 1929г. и някакво удостоверение, което, естествено, не можем да намерим никъде. Нашият наследодател почива през 1964г. и оттогава няма до 1988г. никакви разпореждания със собствеността на имота. Много дълго май стана, но това е. Ще си намеря адвокат, разбира се, но хубаво би било да не съм в абсолютна тъмнина по въпроса.
Само за сведение - съдът няколко пъти им е връщал исковата молба за отстраняване на нередовности, един път делото е прекратено, поради неотстраняване на нередовностите в срок, но след частна жалба до Окр.съд е върнато за продължаване и пак е оставено без движение, докато най-сетне са донаписали исковата молаба във вида , в който ви я представям.

Това, че съдът е връщал молбата като нередовна, или, че е била оставяна без движение е без значение за Вашето право. В случая считам, че искът е недопустим поради липса на правен интерес, доколкото Вашето право на собственост от 1/3 идеална част не накърнява правото на собственост на ищеца. Освен това, не съм съгласна, че нотариалните производства по чл.483 ГПК изключват правото на собственост върху идеални части. Още повече, че собственикът на идеална част от имот е такъв по отношение не на отделна реална част от него, а по отношение на целия имот в съответните идеални части.

Благодаря за отговора. Още на първото с.з. представих искане за прекратяване точно с този аргумент, но съдът не го уважи. А ищците предствиха документи за нарушаване на владението от наша страна, т.е. че ние сме построили през 2001г. подпорна стена, поради естествена денивелация в имота, за който обект обаче имаме акт за узаконяване на името на всички съсобственици и те са изпуснали срока за предявяване на иск за нарушено владение. Предполагам, че с това искат да аргументират наличието на правен интерес. Но, от друга страна владелчески иск не може да се съединява с установителния иск, предмет на това производство. Аз просто не мога да се защитавам адекватно при това положение. Давностото си владение ли да доказвам пред съда или да представям възражения срещу все още непредявени претенции. Те естествено могат да изменят иска си, но нито в обстоятелствената част, нито в петитума има и дума за нарушено владение или за пречене да ползват собствеността си. Мисля, че е логично да защитавам в този процес давностното си владеене на 1/3 идеална част. Спред вас, каква защита е най-подходящо да предприема в случая? Благодаря Ви предварително за мнението.