forum.lex.bg

Колеги, когато Х ползва имот без да плаща наем, със знанието на собственика У, това на плоскостта на неоснователното обогатяване ли се гледа, и какъв е размерът на дължимото обезщетение? Отдавна мисля по този въпрос, а съдебната практика е противоречива. Как мислите вие?

Според мен като не изпълнение на договорните задължения! За неизплатените суми се дължи законна лихва.. Ако несвоевременното плащане е причинило вреди, то обезщетение ще се търси по общите правила.
Но не плащането на наем, недопускането на собственика до наетото помещение ще доведе до прерастване на държането във владение и наемателят може да го придобие по давност, така че пасивната позиция на наемодаля може да му изиграе лоша шега!

това е вярно, колега, ако има договор за наем. Аз имам предвид хипотезата, когато Х ползва имот на У без каквото и да било правно основание. Завладява го, ползва го, и в един момент У иска пари за това, че Х е ползвал. Какви пари и на какво основание могат да се искат?

59 ЗЗД

В такъв случай наистина е приложим чл. 59 ЗЗД

Аз си мисля, че по - правилно би било да се уведоми Х, че от датата на уведомлението дължи наем и чак след това да се търси сумата.
Представете си следния случай:
имате приятел на когото предоставяте (след устна уговорка) излишния си апартамент за да го ползва безвъзмездно. След 2 години се скарвате и вие решавате, че ви дължи наем. Смятате ли, че е правилно съда да ви присъди наема за 2-те години ?

ivan2 написа:Колеги, когато Х ползва имот без да плаща наем, със знанието на собственика У

Прилича на заем за послужване, ако е така, знаете какво следва

Защо неоснователно обогатяване? Според Вас не мога ли да пусна някой да живее в имота ми без да му искам наемна цена?

tessa написа:

ivan2 написа:Колеги, когато Х ползва имот без да плаща наем, със знанието на собственика У

Прилича на заем за послужване, ако е така, знаете какво следва

Логична хипотеза
Трябва да се изследва animusa и на двете страни, за да не стига до прибързани изводи..

Взимам повод от този казус, за да поставя и своя въпрос. Може ли въпросния натрапник / ако откаже да напусне имота и стои там въпреки несъгласието ми/да бъде изваден от моя имот по административния ред по чл. 126Ж ГПК и ако може- по коя точно хипотеза.

Верният отговор дава oncho !

aechr написа:Верният отговор дава oncho !

И на tessa

mutsa написа:Взимам повод от този казус, за да поставя и своя въпрос. Може ли въпросния натрапник / ако откаже да напусне имота и стои там въпреки несъгласието ми/да бъде изваден от моя имот по административния ред по чл. 126Ж ГПК и ако може- по коя точно хипотеза.

Имате право - владението е отнето по скрит начин! Няма значение дали сте го допуснали и той се е самонастанил. Само че има преклузивен едномесечен срок, в който да предявите иска си срещу това лице (то може и да е неизвестно).

Ако сте изпуснали този срок имате възможност да предявите посесорния иск иска по чл. 76 - в 6-месечен срок от насилственото или скрито отнемане на владението.

Пропускането и на двата срока ще ограничи правото Ви на избор за защита единствено до петиторния иск по чл. 108 - ревандикация! Тои не се погасява по давност!

Успех!!!

Всъщност обаче не е било по скрит начин. Собственикът е знаел и е допуснал този човек в имота си. Много ми се ще да е приложима ал.2, но не съм убедена.

mutsa написа:Всъщност обаче не е било по скрит начин. Собственикът е знаел и е допуснал този човек в имота си. Много ми се ще да е приложима ал.2, но не съм убедена.

Съдебната практика е противоречива. В този форум имаше няколко подобни теми и колегите изказвахме различно мнение. В конкретния случай - заем за послужване - мисля, че е приложима именно ал. 2 на чл.126ж ГПК.

УСПЕХ!