forum.lex.bg

Един български гражданин се намира в чужбина и е в кома.В същото време е съсобственик на идеални части в недвижим имот, който останалите съсобственици искат да продадат, но човекът не е в състояние да изрази волята си. Кой съд / по местонахождение на имота и местожителство на човека / или Софийски ... съд трябва да назначи представител, който да участва вместо него в продажбата на имота? И въобще как да постъпят съсобствениците в този случай, тъй като не се знае колко време ще продължи комата? А дали трябва да му се изпрати съобщение за тяхното решение, например чрез Държавен вестник, за да се счита въпросния човек уведомен за намеренията на останалите съсобственици? Моля ви, ако някой има отговор по този казус, ще бъда много благодарна да го сподели.

При прехвърляне на имоти, които са имуществена общност, трябва да се назначи особен представител от съда /предполагам от съда по местоживеене на болното лице - това, което е в кома/. Но ви съветвам да изчакате неговата смърт и правоотношенията да се уредят с неговите наследници. Ако съсобствениците искат да прехвърлят имота на свой роднина/близък - защо не му дарят своите идеални части? Това също е вариант. Но предполагам нотариус не би се съгласил да удостовери сделка без съгласието на 1 собственик - независимо от това, че наследниците му са съгласни. Нищо не ви остава, освен да чакате.

Много благодаря за мнението!

Дали не може да се ползва чл.8 Закона за лицата и семействата, ако вие твърдите, че лицето е изчезнало и няма сведения за него. Например знаете, че е живял на този адрес в чужбина и на този телефон, но вече не отговаря, не знаете къде е и т.н. Малко е неприятно така да се спекулира с човека, но ако се окаже, че е жив има право да си търси щетите.

Не Ви ли се струва, че трябва да бъде заведено дело за съдебна делба?

Neznaiko e прав според мен. Единствената законова възможност за съсобствениците да продадат целия имот според мен минава през процедурата за делба. Идеята за чл.8 от ЗЛС за мен е интересна, аз също мислих за подобен вариант, но все пак не бива да се забравя, че се знае много добре къде е човека. Сведения за него има, щом казвате че е в чужбина и е кома. Сигурно има поне няколко свидетели за това. Даже и настоящите писания в някаква далечна степен обективират факта, че лицето в кома не е изчезнало. Затова препоръчително е да използвате предвидения от закона ред. Подайте си иск за делба пред районния съд по местонахождението на имота.

Абе то си пише, ама кой да прочете!

Дееспособност

Чл. 50. (1) Дееспособността на лицето се урежда от неговото отечествено право. Когато приложимото право към дадено отношение установява специални условия относно дееспособността, прилага се това право.

(2) Когато договорът е сключен между лица, намиращи се в една и съща държава, лицето, което е дееспособно по правото на тази държава, не може да се позовава на недееспособността си по правото на друга държава, освен ако към момента на сключване на договора насрещната страна е знаела или не е знаела за тази недееспособност поради небрежност.

(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага за сделки в семейните и наследствените отношения, както и за сделки относно вещни права върху недвижими вещи, намиращи се в държава, различна от държавата по местоизвършването на сделката.


Придобита правоспособност и дееспособност

Чл. 51. Правоспособността и дееспособността, придобити въз основа на отечественото право, не се засягат от промяната на гражданството.

.....................................................................................................
Ограничаване и лишаване от дееспособност

Чл. 54. (1) Условията и последиците от ограничаването или лишаването от дееспособност на лицето се уреждат от неговото отечествено право. Когато лицето има обичайно местопребиваване на територията на Република България, съдът може да приложи българското право.

(2) Приложеното съгласно ал. 1 право урежда и условията за отмяна на ограничаването или лишаването от дееспособност.

Между другото, това е КМЧП.

Наистина лицето в кома не може да изрази волята си и това е реалниа проблем. Но как ще приложиш цитираните норми, към настоящия казус? Ако трябва да съставиш някакъв юридически акт, какъв ще бъде той? Представи си, че пишеш договор - кои ще са страните и кой ще го подпише? Или си представи, че пишеш молба - на коя разпореба ще се позовеш и до кого ще я напишеш?
Мисля, че налице празнота в закона относно настоящия казус. Според мен най близката норма е чл.5 от ЗЛС
"5. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.
Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4,ал 2. "

Обаче в случая лицето е пълнолетно и не страда от душевна болест или слабоумие, на което много се набляга в тоя институт. Лично аз мисля, че случаят на лице в кома е аналогичен на лице, което страда от душевна болест или слабоумие, що се касае до способността му да се грижи за своите работи. Теоретично мисля, че празнотата в закона би могла да се попълни, чрез прилагане по аналогия нормите за лицата под пълно запрещение и назначаването на настойник на лицето. Това обаче, ми се струва прекалено сложно за нашата правна система и затова колегите предлагат по-реалистични способи за излизане от ситуацията! Не е лошо да чуем мението на някой съдия по въпроса, мисля. [/quote]

Временната невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното или да контролира действията си също е гражданско-правна недееспособност. Не е необходимо да има слабоумие, душевна болест и пр.
Идеята за делба е брилянтна, ако искате да "прецакате" човека в кома и бъде укрито по делото това обстоятелство (че е в кома), а стане ясно само, че е в чужбина. Иначе производството би трябвало да се спре (чл.182, ал.1 б. "в" ГПК) и ако не се учреди настойничество, да се прекрати (чл.25, ал.2 ГПК).

Явно не си се занимавал с поставяне под запрещение, както и си позабравил общата част на ГП от следването - там за "медицинския" и "юридическия" критерии за недееспособността. ЗЛС отдавна търпи корективно тълкуване в тази му част, в случая леко разширително и такава е практиката. Естествено е, че лице в продължаващо безсъзнание не е непременно болно от душевна болест, нито е слабоумно (медицински критерий), но очевидно не може да изразява валидна воля (юридически критерий), достатъчно е вторият да е налице. Никой, освен може би някой от "новото поколение гении в тоги" няма да заяви, че лице в кома не е недееспособно. Има процесуален проблем - с личното изслушване на лицето в производството по поставяне под запрещение, тук това не може да стане, но предвид обстоятелствата, ще бъде пренебрегнато това изискване, стига да има безспорни доказателства, че лицето е в кома, вкл. освидетелстване от вещо лице втори проблем - по делегация ли ще се прави в чужбина или как...?).

Ако по отношение на медицинския критерий има разширително тълкуване, би било добре. Лично аз не мога цитирам такава практика, тъй като наистина не съм си имал работа с производство за поставяне под запрещение и не ми се търси сега практика по въпроса. Който е сигурен, нека каже. Теоретично би следвало да се приеме наистина, че има недееспособност, но все пак и малко нормативна прецизност не е излишна.

Виж например Стоименов, Рачев "Съдебна психиатрия", С.1988 г., стр.84 и сл. (малко е стар, може да има нещо по-добро издадено наскоро) - медицинският критерий различава два вида недеесп. -"физиологична недееспособност" и "психопатологична" такава.
Там се прави и сравнение на непълната уредба на дееспособността по ЗЛС за разлика от по-добрата на вменяемостта по НК, който изрично предвижда три показателя, а не два, както е по ЗЛС, освен това е абстрактен и поради това - по-прецизен (говори по принцип за "разстройство на съзнанието", а не само за "слабоумие" или "душевна болест"). Тъй като съм се занимавал със запрещения, мога да те успокоя, че съдилищата много рядко дръзват да не се съобразят със заключението на вещо лице. Имал съм само един случай, в който съдът прие, в разрез с мнението на експертизата, че е достатъчно само ограничено, а не пълно запрещение. В случая експертизата не може да заяви, че лице в безсъзнание е способно да изразява воля. В заключението не е необходимо да се подвежда състоянието на лицето под конкретна форма на слабоумие или конкретна психиатрична диагноза. Има сложни заболявания, смесени диагнози със симптоми едновременно на няколко "класически" заболявания, които "тепърва трябва да се диагностицират и да се подбере подходящо лечение", както пишат експертите, за да се измъкнат от конкретна диагноза, с която утре рискуват да станат смешни.
Аргумент (ама не се същам къде го видях), че недееспособността не е само резултат на "слабоумие или душевна болест", се извлича и от чл.31 от ЗЗД.

Ето една добра информация! В такъв случай, най-добре е да се назначи настойник на човека в кома. Дано да успеят роднините!

И комата може да послужи като основание за наличието на "нужда или очевидна полза" за да се разреши от РС разпореждането с имота - лекува се в чужбина, трябват средства...

Благодаря на всички за изказаните мнения!