forum.lex.bg

Моля за вашето мнение по следния казус,
2000 г. едно лице е преупълномощено от упълномощен съсобственик на недвижим имот за всякакви действия на управление и разпореждане с този имот. 2004 г. съсобственикът придобива целия имот. Сега преупълномощеното лице иска да се разпореди с идеална част от имота въз основа на пълномощното от 2000 г. Ново не може да бъде издадено. Няма и нотариално заверени декларации, така че идеята е да се сключи предварителен договор, който да бъде обявен за окончателен по съдебен ред. Според вас при съдебно производство Купувачът 6те може ли да придобие имота и годно ли е все още преупълномощаването?

Кой съсобственик е придобил целия имот? Този, който е дал пълномощно на другия съсобственик или този, който е извършил преупълномощаването?

Този, който е извършил преупълномощаването.

Интересен казус, съдържащ индиции за измама. Аз лично мисля, че преупълномощаването е действително все още. Друг е въпросът дали имотът ще може да се продаде от преупълномощеното лице по този начин-колебая се за отговора, но като зная къде живеем...

Горе-долу разбрах идеята. На първо място трябва внимателно да се прочете какво пише в първото пълномощно. Също така ако има начин рябва да се установи дали пълномощното / първо и второ/не е оттеглено. Вярно е, че упълномощения, респективно преупълномощения трябва да бъде уведомен за това с оглед препятстване на действия от негова страна. Но съществува хипотеза, при която той да не е известен за оттеглянето.
От друга страна ако пълномощникът действа пряко интереси на упълномощителя е възможно да стане лошо..///Чл. 217. НК (1) Който съзнателно ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.
(2) Със същото наказание се наказва представител или пълномощник, който съзнателно действа против законните интереси на представлявания.///.
На трето място, евентуалното сключване на предварителен договор за продажба на ид.част е малко чудновато предвид разпоредбата на /чл.33 ал. 1 ЗС/. В тази връзка вече не е налице съсобствен имот, а правото на собственст принадлежи на един и същи човек..
Според мен целта на упълномощителя е била да се дадат права за управление и разпореждане докато той е собственик на ид.част. След придобиването на останалата ид.част от имота, според мен интересът му от пълномощното би следвало да е отпаднал. В тази връзка може да се приеме и че липсва ВЕЧЕ ИМОТ с който да се разпорежда упълномощителя / ид.част по повод на която е било направено пълномощното/. Този извод може да се изведе от факта, че упълномощителя вече притежава единица от правото на собственост а не идеална част от него.
Ето защо, дори е възможно да се получи иделана съвкупност от престъпления / измама и злоупотреба на доверие/.

В крайна сметка важното е как е формулирана волята на упълномощителя.

УСПЕХ!

Наистина единственият начин да се заобиколи липсата на декларации за гражданство, семейно положение и т.н. по ЗННД и за липса на публични задължения по ДОПК е производство по чл.19, ал.3 от ЗЗД.
В една по-стара редакция на ДПК (отм.) се изискваше при сделка, извършвана от пълномощник , да се представи удостоверение за липса на публични задължения, но после отпадна и на практика липсата на декларации е абсолютн апречка за изповядване на сделка ред нотариус и (според повечето нотариуси) не може да се замести с никакви други документи, въпреки, че тяхната доказателствена стойност е много по-голяма (теоретичен пример - представям удостоверение от МП, че лицето е бълг. гражданин; удост. за постоянен адрес; удост. от НАП, че не дължи; удост. от общината за гражданското му състояние... - не ставало (?!)). в Съдебното производство, възоснова на съдебни удостоверения, тази информация се събира и липсата на декларация (каквато ответникът по иска естествено не би направил) се замества.

Мисля си, че схемата е много хиртичка. Напомня ми за един случай, при който собственикът, уж изгубил документа си за собественост, се снабдява с нотариален акт по обстоятелствена проверка и след това продава имота два пъти.
Оттеглянето на пълномощното става с отнемането му, така че човекът си разполага с него.Ако има и акт за собственост, чиста работа.

Значи с пълномощното ,за което става дума,съсобственикът-пълномощник упълномощава последния пълномощник за неговата си идеална част и го преупълномощава за останалите части.След като съсобствеността се е прекратила,съсобствениците,които не притежават част от имота,вече нямат права върху него,съотвено пълномощникът за тази част няма представителна власт. Формално,обаче остава в сила за другата част,но както написа Монтьоскьо,повод за пълномощаването е отпаднал и то не би трявало да важи.