Закон за собствеността
...........
Чл. 78. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по
възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.
Това е първичен способ за придобиване право на собственост - става по силата на закона! Правното основание обаче трябва да в възмездно - продажба, замяна. Ако то е безвъзмездно - напр. дарение, завещание и др., правилото на чл. 78
не намира приложение 
По отношение пък на алинея 2 от същия чл. 78: "(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собственикът на
открадната или
загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие", интерес представлява следното съдебно решение:
РЕШЕНИЕ № 1703 ОТ 04.06.1960 Г. ПО ГР. Д. № 2339/60 Г., I Г. О.
ТЕКСТЪТ НА ЧЛ. 78, АЛ. 2 ЗС НЯМА ПРИЛОЖЕНИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОБСЕБЕНИТЕ ВЕЩИ.
САМО СОБСТВЕНИКЪТ НА ЕДНА ОТКРАДНАТА ИЛИ ЗАГУБЕНА ВЕЩ МОЖЕ ДА Я РЕВАНДИКИРА ОТ ДОБРОСЪВЕСТНИЯ ВЛАДЕЛЕЦ В ТРИГОДИШЕН СРОК ОТ КРАЖБАТА ИЛИ ЗАГУБВАНЕТО НА ВЕЩТА. ЗАКОНЪТ ИЗЧЕРПАТЕЛНО ИЗБРОЯВА СЛУЧАИТЕ, ПРИ КОИТО СОБСТВЕНИКЪТ МОЖЕ ДА ИСКА ВЕЩТА ОТ ДОБРОСЪВЕСТНИЯ КУПУВАЧ, НА КОГОТО ТЯ Е БИЛА ПРОДАДЕНА.
Чл. 78, ал. 1 и 2 в чл. 108 ЗС
Ищцата, собственица на една шевна машина, чрез съпруга си я дала под наем на И. А. Последната обаче я обсебила, като я продала на ответницата, която добросъвестно е придобила вещта.
Съдът е уважил иска, като е приел, че разпоредбите на чл. 78, ал. 2 ЗС имат предвид не само откраднати и загубени, но и обсебени вещи. Този извод на съда не е съобразен с разума на цитирания текст от закона. По начало собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или я държи (чл. 108 ЗС). Изключение от това общо правило е разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗC, според която този, който добросъвестно е придобил една движима вещ по възмезден начин от несобственик, с това става собственик на вещта. В ал. 2 на същия текст обаче е предвиден срок, през който откраднатите и изгубените вещи не могат да се придобиват от добросъвестния владелец. Законът изрично разпорежда, че собственикът на откраднатата или изгубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването на вещта. Така, както е редактиран, текстът указва на изчерпателно изброяване на случаите, при които собственикът може да иска връщане на вещта от добросъвестния купувач, на когото тя е продадена. Само от този, на когото е продадена открадната или загубена вещ, собственикът на вещта може да я ревандикира в тригодишния срок. Общото правило на ал. 1 на чл. 78 ЗС законно се ограничава с изключването само на откраднатите и изгубени вещи. (С това се защищават интересите на собственика, от когото вещта е открадната или загубена.) Вещта е открадната, когато е обект на престъплението кражба - чл. 181 НК. Няма да имаме кражба, когато лицето се разпорежда с чужда вещ като със своя собствена, какъвто е настоящият случай. С такова разпореждане деецът извършва престъплението обсебване, което не се има предвид от закона. Както се каза, законът изчерпателно е изброил случаите, при които собственикът на вещта може да я ревандикира. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 е от изключителен характер и тя не може да се тълкува разширително, както е приел градският съд. Собственикът на вещта при обсебването (подобни случаи имаме при измамата, злоупотребата на доверие и др. подобни) сам е предал вещта на друго лице, което впоследствие по престъпен начин се е разпоредило с нея. Ако законодателят искаше да обхване и случаите, при които вещта по волята на собственика е преминала във владение на друго лице, което по престъпен начин я продаде и предаде на друго добросъвестно лице, щеше изрично да го изрази в закона. С оглед на това следва да се приеме, че липсва основание да се разшири приложението на чл. 78, ал. 2 ЗС и за обсебените вещи. Като е приел противното на това, градският съд е нарушил особено съществено разпоредбите на този текст от закона, поради което решението му като незаконосъобразно следва да се отмени.
Публикувано на: 23 Апр 2006, 15:31