forum.lex.bg

Моля за съвет по следния въпрос:
Искам да закупя имот, който да не е СИО (средствата са ми лични - от спечелено дело за даден преди брака заем). Предпочитам, вместо да нося доказателствената тежест, да закупя имота на името на майка си, която е в брак с баща ми. След сделката имотът да ми бъде дарен. Усложнението идва от факта, че баща ми има още две деца от първия си брак и те имат право на запазена част, т.е. биха могли да атакуват дарението. Дали би било удачно да се състави документ (напр. договор), подкрепен от запис на заповед или разписка, за предоставен заем за част от стойността на имота с цел закупуването му? Или споразумение за едностранно направени и дължими разходи във връзка с подобрения на имота или режийни? Въобще, необходимо ли е документираното задължение да бъде свързано с конкретния имот? Има ли по-лесно решение за избягване на СИО (напр. вариант с ЕТ - имам такава регистрация, но от няколко години не извършвам дейност, което е декларирано пред данъчните власти.)
Бих бил благодарен да получа компетентното мнение на участниците във форума.

Според мен, ако тези пари от спечеленото дело Ви стигнат да закупите имота, без да се налага да доплащате, то това ще бъде Ваше лично имущество и няма да стане СИО.
Идеята за ЕТ-то няма да стане, защото съвместния принос се изключва, когато придобитото е в резултат на упражняваната търговска дейност, а Вие нямате декларирана дейност.

Парите от спечеленото дело са малко по-малко. Трябва да се добавят още 4 хил. лв, които са от продажба на лично притежавани ценни книжа (акции на публични дружества на Българска фондова борса). Би следвало те също да са лично имущество. Целта ми, обаче, е да не се налага да доказвам личната собственост на средствата, с които е закупен имотът (малко е сложно - източникът не е един, парите са били на влог, открит по време на брака, движенията по сметката са многобройни и не винаги чрез банкови преводи и т.н.). Много по-категоричен е вариантът "дарение" на самия имот, към който е ориентиран и въпросът ми. Затова и решението, което търся, е свързано с преодоляване на запазените части чрез документиране на някакво задължение на дарителите.

mihatanasov написа:Моля за съвет по следния въпрос:
Искам да закупя имот, който да не е СИО (средствата са ми лични - от спечелено дело за даден преди брака заем). Предпочитам, вместо да нося доказателствената тежест, да закупя имота на името на майка си, която е в брак с баща ми. След сделката имотът да ми бъде дарен. Усложнението идва от факта, че баща ми има още две деца от първия си брак и те имат право на запазена част, т.е. биха могли да атакуват дарението. Дали би било удачно да се състави документ (напр. договор), подкрепен от запис на заповед или разписка, за предоставен заем за част от стойността на имота с цел закупуването му? Или споразумение за едностранно направени и дължими разходи във връзка с подобрения на имота или режийни? Въобще, необходимо ли е документираното задължение да бъде свързано с конкретния имот? Има ли по-лесно решение за избягване на СИО (напр. вариант с ЕТ - имам такава регистрация, но от няколко години не извършвам дейност, което е декларирано пред данъчните власти.)
Бих бил благодарен да получа компетентното мнение на участниците във форума.

Щом се притеснявате от запазените части при евентуално дарение, то тогава / ако имате възможност извършете две сделки но с трети / познати вам / лица. В тази връзка намирате ваш приятел или роднина, който купува имота и след това Ви го дарява. Вярно е, че ще имате малко повече разноски, но така пък нещата ще са по-изчистени. При първата сделка може да запишете като продажна цена - данъчната оценка, а останалата сума - на разписка. Така ще спестите малко такси. След като Ви се дари имотът, няма да има проблеми и няма да е СИО.

УСПЕХ!

monteskio написа:

mihatanasov написа:Моля за съвет по следния въпрос:
Искам да закупя имот, който да не е СИО (средствата са ми лични - от спечелено дело за даден преди брака заем). Предпочитам, вместо да нося доказателствената тежест, да закупя имота на името на майка си, която е в брак с баща ми. След сделката имотът да ми бъде дарен. Усложнението идва от факта, че баща ми има още две деца от първия си брак и те имат право на запазена част, т.е. биха могли да атакуват дарението. Дали би било удачно да се състави документ (напр. договор), подкрепен от запис на заповед или разписка, за предоставен заем за част от стойността на имота с цел закупуването му? Или споразумение за едностранно направени и дължими разходи във връзка с подобрения на имота или режийни? Въобще, необходимо ли е документираното задължение да бъде свързано с конкретния имот? Има ли по-лесно решение за избягване на СИО (напр. вариант с ЕТ - имам такава регистрация, но от няколко години не извършвам дейност, което е декларирано пред данъчните власти.)
Бих бил благодарен да получа компетентното мнение на участниците във форума.

Щом се притеснявате от запазените части при евентуално дарение, то тогава / ако имате възможност извършете две сделки но с трети / познати вам / лица. В тази връзка намирате ваш приятел или роднина, който купува имота и след това Ви го дарява. Вярно е, че ще имате малко повече разноски, но така пък нещата ще са по-изчистени. При първата сделка може да запишете като продажна цена - данъчната оценка, а останалата сума - на разписка. Така ще спестите малко такси. След като Ви се дари имотът, няма да има проблеми и няма да е СИО.

УСПЕХ!

Аз си мислех за договор в полза на трето лице. Също е удачен вариант!

monteskio написа:Щом се притеснявате от запазените части при евентуално дарение, то тогава / ако имате възможност извършете две сделки но с трети / познати вам / лица. В тази връзка намирате ваш приятел или роднина, който купува имота и след това Ви го дарява. Вярно е, че ще имате малко повече разноски, но така пък нещата ще са по-изчистени. При първата сделка може да запишете като продажна цена - данъчната оценка, а останалата сума - на разписка. Така ще спестите малко такси. След като Ви се дари имотът, няма да има проблеми и няма да е СИО.

УСПЕХ!

Благодаря за идеята, която е наистина добра. Затруднява ме изборът на подходящ дарител, но ще помисля. Освен всичко друго, ако той има (или ще има) наследници проблемът със запазените части май си остава.

gery написа:Аз си мислех за договор в полза на трето лице. Също е удачен вариант!

Оценявам този вариант като много интересен. Имам следните неясноти по него:
1. Дали договорът в полза на трето лице не е дарение от гледна точка на закона за наследството.
2. Ако не е, то следва да се доказва отсъствието на съвместен принос. Приема ли се в съдебната практика, че липсата изобщо на принос от страна на съпрузите изключва и съвместен такъв по смисъла на СК? Логично е да бъде така.
3. Ако в нотариалния акт или друг документ няма заявление на третото лице, че иска да се възползва от предоставената му полза, съществува възможност (която може да се окаже полезна) за отмяна на договора само от страна на уговарящия (майката). Така ли е? При такава отмяна собствеността на имота се прехвърля на уговарящия (майката – или двамата родители в СИО? От какво зависи и кой момент е определящ – този на сключването на договора или този на отмяната му? При отмяната може, например, да е жива само майката.).
Моля за мненията ви.