jei1 написа:Значи ще поясня малко в завещанието пише че се завещава пристройка състояща се от две стаи и вход заедно със 50кв.м. от дворното място в което е построена пристройката. На сестра ми са дарени 258кв.м. от дворното място, а на мен 207кв.м. пак чрез дарение. Всичко е в идеални части. Обаче в момента двора е разделен с мрежа на две равни части. За мен едната половина(257кв.м.) и за сестра ми другата. Няма спор за границите. Въпросът е че сега въпросното лице ме изнудва. И друго нещо ме притеснява. За да ми издадат нотариален акт по давност ми искат скица и данъчна оценка. Оценката вече извадих, но скицата ще се забави. Притеснява ме дали докато чакам скицата въпросното лице може да предприеме някакви стъпки с които да спре това което искам да направя. Отново благодаря за съветите, много ми помагате.
Ако са дарени съответно 207 и 258 кв. и са завещани 50 кв. м от дворното място, аз съм категоричен, че както даренията, така и завещанията са нищожни в тези им части, защото имат невъзможен предмет. Не могат да се извършват правни сделки с реални части от имоти, които реални части не са обособени като самостоятелни обекти по предвидения в закона ред. По същия начин не може да се завладява по давност реална част от недвижим имот, която реална част не е обособена като самостоятелен обект. Друг е въпросът, ако в нотариалните актове и в завещанието пише съответно 207/515 ид. части, 258/515 ид. части и 50/515 ид. части от дворното място, цялото от 515 кв. м.
При изваждане на нотариален акт по обстоятелствена проверка и при водене на евентуално дело за спорните 50 кв. м едва ли обаче някой ще обърне внимание на тези обстоятелства. За да не си създавате проблеми в бъдеще обаче Ви препоръчвам нотариалният акт по обстоятелствена проверка да не бъде за 50 кв. м от дворното място, а за 50/515 ид. части.
За скицата - издаването й едва ли ще отнеме чак толкова време и не мисля, че третото лице може да ви създаде някави проблеми. Каквото и да направи, Вие винаги можете да се позовете на придобивна давност. Третото лице не може да спре издаването на скица, тъй като същата се издава за целия имот, а не само за 50 кв. м. Най-много да тръгне да ги продава, но едва ли ще има някой луд да купи 50 кв. м от дворно място в съсобственост с други две лица. Все пак при някаква опасност има възможности за предявите установителен иск за собственост върху 50/515 ид. части и да поискате обезпечение, или пък да поискате обезпечение на бъдещ иск с посочения предмет, а след това да си прецените с оглед обстоятелствата дали да продължите делото. В контретния случай обаче ми се струва, че това ще бъде излишно. Единствената опасност, който ви грози, е да участвате в бъдеще в съдебни дела, което не е от най-приятните изживявания. Дори може да ви излезе по-изгодно като средства, време и нерви да дадете някой лев на въпросното трето лице, за да кротне.
И още нещо. Възможно е третото лице да заяви, че с подаването на данъчната декларация през 1998 г. (общонародната психоза) сте направили признание, че не сте собственик на 50 кв. м, тъй като сте заявили само 207 кв. м. Това възражение ще бъде неоснователно, защото към 1998 г. не е била изтекла придобивната 10-годишна давност и просто не е имало как да заявите собственост върху 50 кв. м. Освен това ВКС излезе с решение, че признанието, че не сте собственик на недвижим имот, с което действие по принцип се прекъсва придобивната давност, трябва да бъде направено пред другата страна (тоест пред третото лице с 50-те кв. м), но не и пред държавен орган (напр. данъчната администрация).
Успех!