forum.lex.bg

Добър ден на всички участници във форума.
Много ще съм ви благодарен ако ми разясните един казус:
Собственици сме на 1 парцел в гр. София. Наскоро се споразумяхме с 1 строителна фирма да й отстъпим право на строеж в нашия имот срещу обезщетение с апартаменти от новопостроената от тях сграда.
Юристите на строителната фирма настояват, че следва да се отиде при нотариус и в нотариална форма (с нотариален акт) да се оформи отстъпването на правото на строеж от нас (собствениците на парцела) на строителната фирма.
Истина ли е това, че ако не се отстъпи правото на строеж пред нотариус - с нотариален акт, сделката щяла да бъде нищожна? Няма ли начин отстъпването на правото на строеж да стане само с договор или по някакъв друг начин!?
Наистина ли има такова изискване на законите за нотариален акт при отстъпване право на строеж?

Благодаря ви предварително.

Наистина има такова изискване. Юристите на стрителната фирма имат право.
Правото на строеж (суперфицията) е ограничено абсолютно вещно право, по силата на което едно лице може да построи и да държи собствена сграда в чужда земя. Суперфицията е самостоятелна спрямо правото на собственост и другите oграничени вещни права – на ползване, сервитути. След като е учредена тя следва обременения поземлен имот при прехвърлянето му върху нов притежател. Чл. 182 във връзка с чл. 148 ЗУТ определя кой има право да извършва строеж. Суперфиция може да учредява само собственика на поземления имот, ако желае това и с акта определя обема на отстъпеното право. Собственикът на земята е ограничен в определяне максималния обем на отстъпеното право на строеж. Той трябва да се съобрази с подробния устройствен план, който определя застроената площ и височината на бъдещата сграда. Императивното правило на чл. 180 ЗУТ гласи, че правото на строеж се учредява след влязъл в сила градоустройствен план или скица – виза, издадена от главния архитект на общината или района.
По силата на чл. 18 ЗЗД сделките, с които се учредява, прехвърля, изменя или прекратява правото на строеж се удостоверяват с нотариален акт за сделки относно вещни права върху недвижими имоти, уреден в чл. 482 ГПК. Това е условие за тяхната валидност, а според чл. 8, ал. 1 от Правилника за вписванията вписването им е задължително в книгите за вписвания – чл. 7 от Правилника за вписванията.

Много Ви благодаря за крайно изчерпателния и навременен отговор.
Желая Ви от сърце много успехи!