чл. 19 ЗСПЗЗ

[juri]

Според горния текст общината стопанисва зем. земи, останали след възстановяването на собствеността. След изтичане на 10г. срок от изготвяне на плана за земеразделяне или картата на възстановими в реални граници имоти общината става собственик на сезаявените имоти (или невъзстановените - съжелявам, но не мога да цитирам точно З в момента).
Как е уреден обаче въпроса със земята по чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ - т.е. бивша земеделска земя, която към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила попада в урегулираните части на селището. По общите правила на ЗСПЗЗ това не е земеделска земя. Интересувам се чия собственост е тя преди решението за възстановяване на ОСЗГ. Освен това може ли общината да се разпорежда с такава земя при положение, че е започнало производство по възстановяване, но не е завършило? Приложим ли е срока на чл. 19 в този случай?
Благодаря за всички мнения! Моля, подкрепете ги със съответните нормативни или текстове от практиката на съда!

[alex4o]

Според мен до възстановяванаето на собствеността или до изтичането на срока по чл.19 земята би следвало да се води временно общинска. Същата би следвало да подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ въз основа на скица и удостоверение от техническата служба на общината. Докато земята е временно общинска считам, че общината не може да се разпорежда с нея.

[alex4o]

РЕШЕНИЕ № 4673 ОТ 25.05.2004 Г. ПО АДМ. Д. № 378/2004 Г., ІV ОТД. НА ВАС

Материя: Земеделски земи
Чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ
Чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ
Чл. 13 от ППЗСПЗЗ


Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на седми април две хиляди и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА МАТЕЙСКА
НАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА

При секретар Илиана Илиева и с участието на прокурора Светлана Бошнакова изслуша докладваното от председателя МАРИЯ КОСТОВА по адм. д. № 378/2004 г.

Производството е образувано по касационна жалба от Елена Красни Джарова, Донка Савова Спиридонова и Нели Красни Спиридонова, всички от гр. Пловдив, като наследници на Марко Иванов Крусев, чрез пълномощника си - адвокат Красимир Михайлов, против решението от 05.11.2003 г., постановено от Пловдивския окръжен съд, по адм. д. № 230/2002 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, окръжният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата им против отказа на кмета на Община Карлово да издаде скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, обективиран в писмо изх. № АБ-94-Д-165/21.11.2001 г.и удостоверение изх. № АБ-94-Д-165/26.11.2001 г., издадени от кмета на Община Карлово.
За да постанови решението си съдът е приел, че жалбоподателите се легитимират като наследници на Марко Иванов Крусев и на същите е признато правото на възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи с план за земеразделяне -с решение по протокол № 0124/380 от 14-09.1993 г.на ПК, гр. Карлово. Впоследствие е постановено ново решение № 0119/22.12.1993 г., с което ПК отказва да възстанови правото на собственост върху същите имоти в съществуващи реални граници. Със съдебно решение от 06.02.1996 г., постановено по гр. д. № 1046/95 г., е прогласена нищожността на решението от 22.12.93 г. и е обявено за влязло в сила първото. Впоследствие по преписката са постановени и други решения, първото от които - за определяне правото на обезщетение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, върху което е нанесена забележка "преписката е анулирана" и съответно - последното решение - за възстановяване на имота в стари реални граници. От горното било видно, че ПК е постановила поредица взаимно изключващи се решения, а тезата на жалбоподателя, че при постановяване на първото решение е допусната фактическа грешка, е неприемлива. При така възприетата фактическа обстановка е направил извода, че не е налице постановено по надлежния ред решение на ПК, с което да се признава правото на възстановяване на процесните зем. земи, тъй като последното също следва да се приравни на нищожен административен акт. Освен това от заключението на вещото лице е установено, че имота е застроен в неговата цялост, има статут на публична общинска собственост, с оглед на което отказът на кмета за издаване на скица и удостоверение е законосъобразен.
В касационната жалба се правят доводи за неправилност на постановеното решение поради допуснати процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, направените от него изводи не съответствуват на данните по делото и противоречат на закона.
Ответната страна, Кмета на Община Карлово, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Решението на окръжния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Както административният орган, така и съдът са изместили предмета на искането и правния спор, и са се произнесли по въпрос, с който не са били сезирани, вместо да определят размера на застроената и свободна площ, каквито са изискванията на чл. 11 от ППЗСПЗЗ.
Дали имота подлежи на реално възстановяване по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ или на обезщетяване по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ, респективно части от него, е въпрос, който подлежи на разрешаване от ПК, респективно от РС в производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Производството по чл. 11 от ППЗСПЗЗ е междинно производство, развиващо се ПРЕДИ произнасянето на ПК по искането за признаване правото на възстановяване на собствеността върху зем. земи по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, ПК постановява РЕШЕНИЕ за възстановяване на правото на собственост върху имоти в строителните граници на населените места, определени със застроителния и регулационен план или с околовръстен полигон, въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. А за да се издадат удостоверението и скицата, следва да се определи свободната и застроената площ с влязла в сила заповед по чл. 11, ал. 4, тъй като съгласно посочените разпоредби, те следва да съдържат сведения за необходимите площи за функциониране на сградите, за които се дължи обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, както и размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване, информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ, в случаите по ал. 1 се възстановят правата на собствениците върху незастроени имоти или незастроени части от имоти в границите на парцели и терени, предвидени за обществени мероприятия и комплексно жилищно, вилно и курортно строителство.
В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определят застроените площи и прилежащия им терен, както и свободните площи, а дали имота подлежи на възстановяване по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ се решава от ПК в това производство или от съда при обжалване на решението на ПК по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Съдът вместо да се произнесе по правния спор с който е сезиран, се е произнасял относно постановените от ПК решения, при което направените от него изводи са неправилни. Бившите зем. земи, които се намират в строителните граници на населените места, се възстановяват на собствениците или техните наследници по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ - с решение по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а не чрез план за земеразделяне. Вярно е, че второто решение на ПК е прогласено за нищожно от РС, в производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Последното решение обаче, с което е признато правото на възстановяване на собствеността в реални граници не е прогласено за такова и окръжният съд е следвало да се произнесе по правния спор, с който е сезиран - отказа на кмета да се произнесе по искане по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, респективно - по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. Поради изместването на предмета на правния спор не е налице произнасяне по жалбата съобразно относимите към спора факти.
Жалбоподателите легитимират правния си интерес от обжалване отказа на кмета с представеното решение на ПК, с което е признато правото им на възстановяване на собствеността върху имота в съществуващи реални граници, а процедурата по възстановяването на собствеността им ще приключи след издаване на необходимите им документи-заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и съответните удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. Дали ще се върне реално имота или части от него, или ще се признае правото им на обезщетяване по чл. 10б - изцяло или частично, ще прецени Поземлената комисия, която е компетентния орган да се произнесе. А за да се произнесе тя, е необходимо предшествуващо установяване на горните обстоятелства с исканите заповед, удостоверение и скица.
По изложените съображения, решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за произнасяне съобразно предмета на спора.
Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 2 от ЗВАС, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV АО

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решението от 5.11.2003 г., постановено от Пловдивския окръжен съд, по адм. д. № 230/2002 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.

[alex4o]

РЕШЕНИЕ № 2590 ОТ 18.04.2001 Г. ПО АДМ. Д. № 7677/2000 Г., IV ОТД.

РЕШЕНИЕТО НА ТЕХНИЧЕСКАТА СЛУЖБА ПРИ ОБЩИНАТА НЕ Е ИНДИВИДУАЛЕН АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ И НЕ ПОДЛЕЖИ НА КОНТРОЛ ПО РЕДА НА ЗАП, ЗАЩОТО ТЕХНИЧЕСКАТА СЛУЖБА Е ПОМОЩЕН ОРГАН, КОЙТО ПОДГОТВЯ ИЗДАВАНЕТО НА ЗАПОВЕДТА ОТ КМЕТА ПО РЕДА НА ЧЛ. 11, АЛ. 4 ПП ЗСПЗЗ.
ЗАПОВЕДТА НА КМЕТА НА ОБЩИНАТА, С КОЯТО СЕ ВЪЗПРИЕМА ИЛИ НЕ РЕШЕНИЕТО НА ТЕХНИЧЕСКАТА СЛУЖБА, Е ИНДИВИДУАЛЕН АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 2 ЗАП И ПОДЛЕЖИ НА КОНТРОЛ, ЗАЩОТО С НЕЯ СЕ ЗАСЯГАТ ПРАВА. ЗАСТРОЕНАТА ЧАСТ ОТ ИМОТА, ОПРЕДЕЛЕНА СЪС ЗАПОВЕДТА НА КМЕТА, Е ПРЕЧКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ БИВШИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ ИМОТ В СЪЩЕСТВУВАЩИ СТАРИ РЕАЛНИ ГРАНИЦИ.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА ЗАПОВЕДТА ПО РЕДА НА ЧЛ. 11, АЛ. 4 ППЗСПЗЗ ПОЗЕМЛЕНАТА КОМИСИЯ, КАТО ОРГАН НА ПОЗЕМЛЕНАТА СОБСТВЕНОСТ, ЩЕ ИЗДАДЕ РЕШЕНИЕ, С КОЕТО ЩЕ ПРИЗНАЕ ИЛИ НЕ ПРАВОТО НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТ ПО РЕДА НА ЧЛ. 11, АЛ. 1 ППЗСПЗЗ.
Чл. 11, ал. 1 и 4 ППЗСПЗЗ
Чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ
§ 1в, ал. 1 ДР ППЗСПЗЗ
Чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ
Чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ

Докладчик Н. Докторова.
Производството е по реда на чл. 33 - 40 във връзка с чл. 5, т. 4 ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "С." в С. община, с делегирани права на основание § 11 ДР ЗИДЗСПЗЗ, чл. 44, ал. 1, т. 8 и ал. 2 ЗМСМА със заповед на кмета на СО, срещу решение по адм. д. № 2257/99 г. на СГС, с което издадената от него заповед е обезсилена като недопустима и е постановено решение по съществото на спора, с което съдът е определил застроената от незастроената част от имот с пл. № 944 по кадастрален лист № 6 по плана на гр. С. от 1939 г.
Поддържаните в касационната жалба оплаквания срещу решението са за недопустимост, неправилност, поради допуснато нарушение на съществени процесуални правила и нарушение на материалния закон, касационни основания за отмяна съобразно чл. 11 ЗВАС, във връзка с чл. 218б, ал. 1, б. "б" и "в" ГПК. В писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателя са изложени подробни твърдения за обосноваване на релевираните доводи.
Настоящият състав на ВАС намира следното:
Касационната жалба е неоснователна.
За да мотивира акта си, съставът на СГС е приел за предмет на жалбата заповед № РД-64-7/19.03.1999 г. на кмета на район "С." и е упражнил контрол за законосъобразност върху нея. С тази заповед на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е одобрено решение № 4 по протокол № 3/25.02.1999 г. на комисията, назначена с негова заповед № РД-09-168/8.12.1998 г. относно имот с пл. № 944, кадастрален лист № 6 по плана на гр. С. от 1939 г. С нея за частта от имота в размер на 1100 кв. м е отказано възстановяване на правото на собственост, тъй като за нея са проведени мероприятия - асфалтов път и подземна инфраструктура, които не позволяват възстановяване на собствеността. Чрез заключение на вещо лице - специалист, съдът е проверил констатациите, отразени в удостоверението, издадено с правно основание в чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ от 21.10.1997 г. на комисията, назначена със заповедта на кмета. От неоспореното заключение, обсъдено ведно с приложените писмени доказателства, съдът е установил, че застроената част от имота е 400 кв. м, а незастроената - 1860 кв. м, заключена между буквеното означение по приложената скица, подписана от състава на съда и представляваща неразделна част от решението.
Освен това съдът е приел, че заповедта на кмета е издадена по искане с правно основание в чл. 13 ППЗСПЗЗ. С издадената заповед кметът е определил площта от имота, подлежаща на възстановяване, а за застроената площ е отказал възстановяване на правото на собственост върху земеделската земя, притежавана преди образуването на ТКЗС и ДЗС. По този начин той се е произнесъл по непредявено искане, като е съдът е направил извод, че заповедта като недопустима следва да бъде обезсилена. Ето защо съдът е обезсилил заповедта и е решил спора по същество.
Обезсилването като термин е приложимо за съдебни решения. В ЗАП терминът, който законодателят използва, е "отменя". Използването на неправилна терминология не е касационно основание за отмяна на решението само на това основание.
Твърденията в касационната жалба, че съдът е превишил правата си, като е излязъл извън пределите на правораздавателната си власт, с което е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, са неоснователни. Те са мотивирани с твърдения, че техническата служба с решение определя застроената част от имота, което може да се обжалва по реда на ЗАП. Като не е обжалвано, то е влязло в сила, а кметът със своя заповед го е одобрил. Недопустимо било в производството по обжалване заповедта на кмета да се отменя влязло в сила решение на техническата служба.
Тези твърдения са в противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Назначената техническа комисия е помощен орган. Нейното решение може да бъде одобрено или не от кмета. Когато той го одобрява със заповедта си го възприема изцяло. Предмет на съдебен контрол е тъкмо заповедта на кмета, който по закон е компетентният административен орган да издаде тази заповед, която е и била предмет на жалбата. Тъй като с нея решението на техническата комисия не е променено, а е възприето изцяло - предмет на контрола по същество ще бъде решението на техническата служба, материализирано в съответно издаденото удостоверение по реда на чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ и приложената скица към него.
Със заповедта кметът определя застроената част от имота. Застроената част от имота е пречка за възстановяване на собствеността върху бившите земеделски земи, а понастоящем в регулация. В този смисъл заповедта има вещноправни последици, защото с нея се засяга възможността за възстановяване на правото на собственост върху бивша земеделска земя. Ето защо законодателят е предвидил контрол върху тази заповед чрез обжалването й по реда на ЗАП.
С тази заповед кметът не се произнася по искане за възстановяване право на собственост, като отказва или не, а само определя застроената част от имота. Поземлената комисия, като орган на поземлената собственост, е оправомощена по закон да издаде решение, с което да признае възстановяване на право на собственост, респективно да откаже.
Със заповедта, предмет на жалбата, кметът, като е възприел решението на комисията, е отказал възстановяване на собствеността върху застроената част от имота, като по този начин се е произнесъл по ненаправено искане. Ето защо заповедта му е отменена.
Твърдението, че съдът няма правомощие да решава спора по същество в това производство, а то е в изключителната компетентност на кмета на общината, е също неоснователно. В чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ законодателят не е определил специални правомощия на кмета, защото той се произнася по решение на помощен орган, какъвто е назначената техническа комисия. Това решение на техническата комисия може да бъде проверено в съдебното производство само чрез лица, притежаващи специални познания, каквито са и членовете на назначената техническа комисия.
Освен това издаденото удостоверение и скица, одобрени със заповедта на кмета, са задължително необходима, съставна част от решението на поземлената комисия, което също може да бъде предмет на проверка от съда, който в производството решава спора по същество, като с решението си замества решението на поземлената комисия.
Неоснователно е твърдението и за нарушение на § 1в, ал. 1 ДР ППЗСПЗЗ. С този параграф законодателят е дал определение на понятието "строителни дейности". Този термин не се използва в текстовете нито в ЗСПЗЗ, нито в ППЗСПЗЗ.
От чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ се установява какво трябва да е съдържанието на издаваното от техническата служба удостоверение. А в т. 3 и 4 на същия член има препращане към хипотезите на чл. 10б, ал. 1 и чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Конкретният казус не касае хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ законодателят е визирал "застроени имоти" или "проведени мероприятия върху тях", които са пречка за възстановяване на собствеността върху бившите земеделски земи, намиращи се в регулация. Точно тези данни трябва да се съдържат и в удостоверението при положение, че има застрояване или проведено мероприятие.
След като терминът "строителна дейност" не е използван в текстовете на ППЗСПЗЗ, то изградената подземна инфраструктура не може да се подведе под него или произволно, по волята на административния орган да се включва в съдържанието на текста, определящ съдържанието на удостоверението. Ето защо твърдението, че решението е неправилно, защото е нарушен § 1в ДР ППЗСПЗЗ, е неоснователно.
Изградената подземна инфраструктура не е и мероприятие, проведено върху имота, което да не позволява възстановяване на собствеността, защото това са мероприятията, визирани в чл. 24, ал. 2, 3 и 4 ЗСПЗЗ, при които държавата запазва собствеността си върху земята.
Решението е правилно. Съдът не е допуснал нарушенията, за които се твърди в жалбата, по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "б" и "в" ГПК, поради което то следва да бъде оставено в сила.