forum.lex.bg

има влязло в сила решение по иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ,основано на предварителен договор от 1941 г.Договорът е с нотариална заверка на подписите.След влизането на решението в сила става известно че такъв съдия,който е направил заверките е нямало.От регистрите на съда удостовериха че номерата на заверките са недействителни.Подадохме тъжба до прокуратурата и тя отказа образуване на производство поради това,че деянието не съставлява престъпление.Заведох иск по чл. 97 ал. 3 ГПК,тъй като документа не е бил оспорен в производството по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ.И също искаме нищожност на договора.Окръжния съд ни отряза,защото само в наказателно производство следвало да се докаже неистинността на договора,като средство за отмяна на влязло в сила решение.Има ли шанс това производство по нататък?

Неистинският документ си е абсолютно основание по смисъла на ГПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение.

Anonymous написа:Окръжния съд ни отряза,защото само в наказателно производство следвало да се докаже неистинността на договора,като средство за отмяна на влязло в сила решение.Има ли шанс това производство по нататък?

Що пък за безсмислица е това???Вярно ,че е сгрешено правното основание,т.е. е трябвало не по ал.3, а по ал.4 на чл.97,но не единствено в нак.производство може да се установява престъпни обстоятелства.Как си представят да се образува нак.производство за престъпление извършено през 1941?
Този договор,въпреки че е заверен от лице,което не е съдия може и да не е подправен,т.е.възможно е и да не съществува основание за отмяна.