Прехвърляне на /без/спорното право при делба

[иван]

Колеги, отварям тази тема като продължение на аналогичната такава, за да не натоварвам старата.
Сега случаят е малко по-различен:
Делбата е завършила в първата фаза. Непосредствено след нея един от тримата съделители/всеки с признати по 1/3 ид.ч./ -майката, прехвърля на друг от съделителите-дъщеря й, собствената си 1/3. За извършената сделка съда не е уведомен. Делото продължава между същите страни. Сега сме във втора фаза. Майката и дъщерята са в един отбор. Техния адвокат поиска в съдебните прения да бъде възложен в дял на майката имота-съсобствената сграда, и съответстващия й като обща част двор. Аз представлявам третия съсобственик. Въпроса ми е какво е мнението ви за това искане-допустимо ли е то, каква ще е правната последица ако бъде уважено, какво е мястото на 121 ГПК в случая. Разбира се имам мнение, но се налага да тръгвам спешно, и ми се ще като се върна да видя становищата ви /дано не звучи малко нахално, но мисля че темата е преди всичко интересна/.

[Гост]

На мен ми се струва, че по-важното е "отборната" игра на двете съделителки срещу Вашия доверител. Тъй като прехвърлителката без друго участва в производството, то делото просто следва хода си между същите страни. Не мисля обаче, че има достатъчно информация, за да се прецени доколко искането на майката за възлагане е основателно.

[enigma]

Да, делото следва хода между същите страни, след като е прехвърлена идеална част, и ако исковата молба е вписана. Ако не е вписана, майката може да се изключи от делото.

Ако имаш доказателство за прехвърлянето можеш да оспориш възлагането като безпредметно поради обстоятелства, които са настъпили след решението за установяването на дяловете и съответно необхванати от СПН.

[Иван]

Уважаеми Енигма,
Моите уважения, но ??????
1.Вписването на искова молба за делба и в момента е спорно, да не говорим за неговото действие.
2.Нашата искова молба не е вписана, но какво от това? Прехвърлянето става между самите съсобственици. То става след влизане в сила на решението, така че те са си обвързани от СПН.
3.Какво значи: "майката може да бъде изключена". Трябва ли или не да бъде изключена? Мисля, че 121 има предвид 3-то лице приобретател, което не участва в производството. В случая приобретателя е страна! Защо праводателя да продължи да участва?
4.Какво значи "участието е безпредметно". То е ясно, че е безпредметно, но въпроса е дали е законосъобразно?
В никакъв случай не искам да те обиждам или нещо от сорта, но аз съм юрист, а не клиент, и моля те ако решиш да се включиш, да отговориш като на юрист! Благодаря за проявения интерес. Бъди здрав.

[Mi-Lena]

Въпроса ми е какво е мнението ви за това искане-допустимо ли е то, каква ще е правната последица ако бъде уважено, какво е мястото на 121 ГПК в случая. Разбира се имам мнение, но се налага да тръгвам спешно, и ми се ще като се върна да видя становищата ви /дано не звучи малко нахално, но мисля че темата е преди всичко интересна/.

Иване, дано съм схванала казуса.
Всяко възлагателно искане за неподеляем имот, което е направено от съделител в преклузивния срок по чл.288 ал.5 ГПК е допустимо. Ако правилно съм разбрала - майката е прехвърлила цялата си квота на едната дъщеря?
Искането е от майката, така ли?
Дали искането е основателно съдът би трябвало да се произнесе с решението по ІІ-ра фаза. Иначе, ако откаже да го приеме, като недопустимо, тъй като тя е отчуждила материалното право - ще излезе, че произнасяйки се по процесуален въпрос се е произнесъл и по материалноправен такъв. Опитен съдия не би се вързал така.

Би било добре да посочиш дали има искане по ал.3 на чл.288 ГПК и от другата съделителка.
Ако тя има искане и редът е по ал.3 - зависи от наличието на положителните и отрицателните предпоставки на които отговаря.

В твоя случай чл.121 ГПК няма каквото и да било значение по отношение на участието на страните тъй като прехвърлянето си е в рамките на съсобствениците. Това прехвърляне има материално-правно значение, той като на едната дъщеря се увеличава делът за уравняване или обема на квотата и при евентуалната преценка на конкуренцията о по ал.3 на чл.288 ГПК.
Майката не може да бъде изключена с определение не само поради чл.121 ГПК, а поради спецификата на делбеното производство. Т.е. задължителното необходимо другарство и нищожността на делбата при неучастието на съделител.
Тъй като съществува макар и малка вероятност някоя от двете майка/дъщеря да се позове на някакъв порок на прехвърлителната сделка в рамките на производството по ІІ-ра фаза, няма читав съд, който да заличи съделител и да си отреже пътя за промени. Именно поради опасността от нищожност на делбата.

[Иван]

Милена, очаквах да се включиш. Ще се поровя още.
В момента знаеш ли от какво съм впечатлен-69 посещения по този казус във форума, и само три включвания!
И според теб какво излиза-че наличието на съдебно производство обезсмисля на практика прехвърлителната сделка? Или не-по делото ще остане като страна майката, но тя няма да получи дял? И то само поради опасността от оспорване на прехвърлителната сделка? Защо ли започвам да се съгласявам с теорията за нормативния характер на съдебното решение?

[Mi-Lena]

Делбеното производство не е модерно, Иване, затова липсва интерес . А според мен (и не само) това е висшият пилотаж на гражданското материално право и процес. Особено І-ва фаза на делба на наследство.
Порови се. Почети С.Розанис

P.S. Нали производството е още висящо? Не е приключила ІІ-та фаза?

[stavrev]

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 04.01.2001
При прехвърлянето на спорно право при висящ процес, делото продължава между първоначалните страни. Процесуалната легитимация на прехвърлилия не е вече принадлежността на спорното право, а произтичащото от закона право да води процес относно чуждо право, т. е. той е придобил качеството на процесуален субституент като е изключено правото на участието на приобретателя, който може да стане главна страна само по съгласие на двете страни по делото.

Правото по чл.288,ал.3 е от личен характер-то осигурява привилегия на сънаследникът, който е живял в жилището запазването на последното. Личният характер се вижда много добре и от изискването съделителят да няма друго жилище.Според мен, майката като процесуален субституент не може да предевява вече такива нейни лични права, които ще удолетворят друго лице.Съдът трябва да се съобрази с чл.188,ал.3 и отхвърли като неоснователно искането за възлагане.

Но пък има едно друго решение на въпроса,което не ми се вижда много справедливо:
РЕШЕНИЕ № 827 ОТ 5.IV.1977 Г. ПО ГР. Д. № 340/77 Г., I Г. О.

ЩОМ КАТО ПРИОБРЕТАТЕЛЯТ НЕ Е ВСТЪПИЛ В ПРОЦЕСА КАТО СТРАНА НА МЯСТОТО НА НЕГОВИТЕ ПРАВОДАТЕЛИ - ОТВЕТНИЦИТЕ ПО ДЕЛОТО, ТЪЙ КАТО НЕ Е БИЛА ИЗПЪЛНЕНА РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 121, АЛ. 2 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 117, АЛ. 1 ГПК, ТО СЪЩИЯТ С ОГЛЕД НА ПРОЦЕСУАЛНОТО СИ ПОЛОЖЕНИЕ НА ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ НЕ БИ МОГЪЛ ДА УЧАСТВУВА ПРЯКО В ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБАТА НА СЪСОБСТВЕНИЯ ИМОТ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДА ПРЕДЯВЯВА ИСКАНИЯ ПО ЧЛ. 288, АЛ. 2 ГПК
ГПКЧл. 121, 117
ГПКЧл. 288, ал. 2


По молба на Вл. Д. С., който се е позовавал на правото си на собственост върху 1/2 ид. ч. от спорния апартамент (спр. н. акт 13 от 16.VI.1975 г. и нот. акт 45 от 1.VII.1975 г.), е бил допуснат като трето лице-помагач на страната на ответниците по делбения процес -чл. 174 ГПК (спр. протокола от с. з. от 25.IX.1976 г.)
При положение, че приобретателят С. не е встъпил в процеса като страна на мястото на неговите праводатели - ответниците по делото, тъй като не е била изпълнена разпоредбата на чл. 121,ал. 2, във вр. с чл. 117, ал. 1 ГПК, то същият с оглед процесуалното си положение на трето лице-помагач не би могъл да участвува пряко в извършването на делбата на съсобствения имот, вкл. и да предявява претенции по чл. 288, ал. 2 ГПК. Той би могъл единствено да съдействува за поставяне на спорния апартамент в дял на някой от неговите праводатели с цел впоследствие да реализира правата си по двете прехвърлителни сделки.

[enigma]

До Иван,

да решението е влязло с сила и има правоприемство.

Делото обаче си продължава между първоначалнилните страни, ако не я изключите - чл. 121 ГПК.

Поради факта на правоприемството тя обаче вече не е легитимирана страна в производството по определяне на дяловете /това е нов факт след влизане на решението в сила и се удостоверява от комбинирания фактически състав на самото решение и НА/ - тоест възможно е искане за прекратяването му по отношение на нея.

[младежа]

Няма никакъв проблем от процесуална гледна точка в исканията им/ това сериозно/, а на майтап-: " От съд и жена искай всичко , па какво то ти даде , все е келепир "!!!