forum.lex.bg

Преди осем години почина съпругата ми. Тогава дарих 1/2 идеална част от жилището си на единственото ми дете - дъщеря ми, само с условието да го ползвам докато съм жив. През април месец тази година почина и дъщеря ми. Тя бе женена 11 години за един пияница, с който нямат деца.
Разбрах, че след смъртта ми зетят ще получи жилището, тъй като нямам други наследници. Не съм съгласен с това.
Искам да разваля дарението, но доколкото разбирам това е невъзможно.
Какво мога да направя.
Благодаря ви за съветите предварително.

Съжалявам за нещастията Ви. Едно е сигурно: имате право да живеете в жилището, докато сте жив. Ако жилището Ви е придобито по време на брака със съпругата ВИ по възмезден начин и сте дарили само 1/2 от него, означава, че имате и 1/4 от дела на съпругата си-все още. Дарението наистина е малко невъзможно да го развалите-поне според мен. Не ми стана ясно дали дъщеря Ви има дете/деца-в този случай те наследяват с нейния съпруг, което означава, че ще му бъде по-трудно от обичайното да се разпореди с имота. Дайте повече информация за семейно-правното си положение-Вашето и на дъщеря Ви.

извинете ме-още съм спала явно-само за 1/4 може да е вярно-възможно е да я продадете на друго лице. но потърсете адвокат-сам няма да се справите.

Изчетох подробно чл.227 от Закона за задълженията и договорите.
Точка в) гласи: Дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
В случай, че дарената е починала необходимо ли е да каня наследниците и, в случая моя зет, да ме издържа при положение, че не съм дарил него, от една страна и че в дарението никъде не е отбелязано, че дъщеря ми е имала ангажимент да ме гледа от друга.
Дарил съм безвъзмездно жилището си с единствената уговорка да го ползвам докато съм жив.
Извинявам се ако въпросите ми ви изглеждат глупави, но тази материя ми е чужда. Питам, за да разбера има ли смисъл да наемам адвокат за разваляне на дарението. Колко време се точи тази процедура и изобщо каква е успеваемостта.

Производството е триинстанционно и ще продължи дълго.

Трябва да се нуждаеш от издръжката,т.е. да не можеш да живееш нормално без нея.Ето ти две решения за пример:

РЕШЕНИЕ № 150 ОТ 09.03.2004 Г. ПО ГР. Д. № 372/2003 Г., II Г. О. НА ВКС

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 6 от 2004 г.
ЗАДЪЛЖЕНИЕТО НА ДАРЕНИЯ ПРОИЗТИЧА ОТ ЗАКОНА И СЕ ОСНОВАВА НА ЕТИЧНА И МОРАЛНА НЕОБХОДИМОСТ.
ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ДАРЕНИЯ ДА ДАВА ИЗДРЪЖКА СЕ ВЗЕМАТ ПОД ВНИМАНИЕ САМО В ГРАНИЦИТЕ НА ПОДАРЕНОТО.
Чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД


Докладчик председател на отделение Милена Жабинска
Предявен е иск по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД за отмяна на дарението, извършено от ищеца в полза на ответника ­ жалбоподател с нотариален акт № 106, том ХХХVIII, дело № 11994/1996 г. на нотариуса при П. районен съд. Искът е уважен.
Установено е, че с договора от 07.08.1996 г. ищецът е дарил на ответника, който е негов внук 400/740 ид. части от дворно място, находящо се в с. Б., П. област, съставляващо парцел Х-306 в кв. 27 заедно с построената в него масивна жилищна сграда на 16 кв. м.
Ищецът е самотен възрастен мъж (роден е 1917 г.) с увредено общо състояние и нуждаещ се от допълнителни средства за своята издръжка. Страда от артериална хипертония III ст., диабет II тип, КДС, ретинопатия диабетика, полиневропатия диабетика, артрозна болест. Заболяванията са хронични и прогресиращи. Лечението е комплексно ­ медикаментозно и диетично. Медикаментите, които ползва са включени в списъка на НЗОК. Дневната стойност на предписаната му задължителна диета възлиза на 5,19 лева, а на средномесечния му разход без разходите за диетично хранене ­ на 111,50 лева. Жалбоподателят ­ ответник е бил канен многократно да подпомага дарителя в издръжката му. Същият обаче не се е отзовал. Твърди, че задължението му е само морално и няма възможност да го подпомага в издръжката.
Решението е обосновано и законосъобразно.
Според чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Обосновано и в съответствие с конкретните обстоятелства за индивидуалните потребности на дарителя в социалната среда, в която живее, е прието, че се нуждае от допълнителни средства за издръжката си. Обоснован е също изводът на съда, че надареният не е давал никакви средства за допълване на издръжката на дарителя и е проявявал пълна незаинтересованост към него, вкл. и след предявяване на настоящия иск.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че материалното му положение не позволява да подпомага дарителя в неговата издръжка. Възможностите на дарения се вземат под внимание само в границите на подареното. Задължението на дарения произтича от закона и се основава на етична и морална необходимост. Дарителят е проявил щедрост, но след това е изпаднал в нужда. Дареният трябва да му се притече на помощ. Тази помощ логично би трябвало да се сведе до размера на подареното, без да превръща договора за дарение в такъв за издръжка и гледане. Целта и смисъла на разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД е да се върне подареното, за да може дарителят да разполага със средства за своята издръжка. В случая жалбоподателят не е оказал помощ на дарителя в издръжката му при възникнала нужда от такава. Недаването на поискана и необходима издръжка в рамките на подареното обуславя основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД.

РЕШЕНИЕ № 407 ОТ 26.07.2004 Г. ПО ГР. Д. № 403/2003 Г., II Г. О. НА ВКС

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 5 от 2004 г.
НЕДАВАНЕТО НА ПОИСКАНА И НЕОБХОДИМА ИЗДРЪЖКА В РАМКИТЕ НА ПОДАРЕНОТО ОБУСЛАВЯ ОСНОВАНИЕ ЗА ОТМЯНА НА ДАРЕНИЕТО ПО ЧЛ. 227, АЛ. 1, Б. "В" ЗЗД.
ЩОМ ДАРЕНИЯТ Е ПОЧИНАЛ, ТО НАСЛЕДНИЦИТЕ ВСТЪПВАТ В ПРАВАТА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА МУ И СЛЕДВА ДА ОТГОВАРЯТ ПО ИСКА ЗА ОТМЯНА НА ДАРЕНИЕТО.
Чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД


Докладчик председател на отделение Милена Жабинска
Предявен е иск по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД за отмяна на дарението, извършено в полза на наследодателя на ответницата Г. Ц. на 20.12.1997 г. с нотариален акт № 61, том VIII, дело № 3026/1997 г. на нотариуса при Б. районен съд. Искът е отхвърлен.
Установено е, че с договора от 20.12.1997 г. ищците са дарили на своя син Г. Ц. 1/2 ид. част от право на собственост върху недвижим имот, находящ се в с. В., С. област. Един месец по-късно на 27.01.1998 г. дареният е починал. Шест месеца след това на 10.07.1998 г. е починал неговият син, внук на дарителите. Ответницата е съпруга на дарения и единствена негова наследница.
Изяснено е, че дарителите са възрастни съпрузи, родени съответно през 1928 и 1929 година, с увредено общо състояние и нуждаещи се от допълнителни средства за своята издръжка. В течение на процеса е починала и дарителката.
Докато е бил жив дареният е подпомагал своите родители в издръжката им. След смъртта му ответницата е прекъснала контактите с тях. Въпреки отправената й покана да ги подпомогне със средства за лекарства и издръжка, такава не е престирала. В процеса поддържа, че не дължи такава, защото няма качество на дарено лице по смисъла на закона.
Искът е отхвърлен по съображения, че задължението на наследодателя на ответницата не се включва в наследствената маса. Освен това нуждата на дарителите от средства за издръжка е възникнала след смъртта на дарения. Тези изводи на съда са незаконосъобразни и направени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1 ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Анализът на разпоредбата сочи, че поначало дарението не създава на дарения задължение да издържа или да помага дарителите си. Такова задължение обаче възниква, ако дарителят изпадне в нужда и доколкото поиска от дарения издръжка. Това означава, че задължението на дарения не е само морално, но и правно задължение. Щом дареният е починал, то наследниците встъпват в правата и задълженията му и следва да отговарят по иска за отмяна на дарението. В случая са установени както нуждата от издръжка на дарителите, така и фактическия отказ да се престира такава от наследницата на дарения.

Не мисля, че тук трябва да намесваме недостойнството да се наследява. Както е видно от второто цитирано решение на ВС, въпроса се поставя принципно-наследява ли се задължението за подпомагане на дарителя на наследодателя, или не. Отговора е положителен. Макар за мен лично той да е по-скоро неприемлив от гл.т. на относително неоснователното натоварване на наследника на надарения с едно негово задължение, все пак съда е приел разширително тълкуване в полза на дарителя, прилагайки принципа за справедливостта и вероятно с оглед на типичния случай в който дарители са именно възрастни хора, които в един момент се оказват в нужда, и няма кой да им помогне. ВС приема, че задължението за подпомагане е не само морално-нравствено, но и законово, и като такова се наследява.
Следователно шансовете на Тодор са много големи, ако успее да докаже, че се нуждае от издръжката.
Тодор, вие случайно да сте от с.Белозем, Пловдивско?