Въпрос по ЗТСУ.

[alex4o]

Със заповед от 07.02.1990г на гл. архитект на кметството на основание чл.63, ал.1, чл.75, чл.99, ал.1 и чл.100, ал.1т.2 от ППЗТСУ е одобрен проект за КЗСП на част от квартал за п-л 1691, 1692, 1694 и 169. Със заповедта са допуснати намалени отстояния. Заповедта не е била съобщена на собствениците на п-л 1693, 1695 и 1696. На другите собственици на парцели е съобщена и те не са имали възражения.
Въпросът ми е следва ли сега да се обявява на тях/на тези на които не е обявена/ към настоящия момент?
Следва ли да се счита че тази заповед е влязла в сила?
Може ли де се издаде скица виза за проектиране при това положение, като молителят е собственик на п-л 1692
Благодаря предварително.

[Инот]

Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ - Обн., ДВ, бр.62/1973г. изм. и доп., отм. ДВ, бр.1/2001г.), заповедите за одобряване на подробни градоустройствени планове (ПГП), могат да се обжалват, относно тяхната законосъобразност, по реда на чл.138, ал.1 от Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ - Обн. ДВ, бр.29/1973г., изм. и доп. многократно, отм., ДВ, бр.1/2001г.), респективно, решенията и заповедите за одобряване на подробни устройствени планове (ПУП), подлежат на съдебен контрол по смисъла на чл.213 от Закон за устройство на територията (ЗУТ - Обн. ДВ, бр.1/2001г., последно изм. и доп., ДВ, бр.76 и бр.77 от 2005г.), вр. чл.215, ал.1 ЗУТ.
”Съобщението” по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК - Обн., Изв., бр.12/1952г.) и по чл.194 от Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ - отм.), представлява уведомяване на заинтересуваните лица за изготвени проекти, одобрени планове и други.
С него се обезпечава възможността на всяка страна да защити своите права и интереси чрез подаване на възражения, искания, съответно жалби до компетентните органи.
Проектите, плановете, оценките, заповедите и другите актове по ЗТСУ (респективно, по Закон за устройство на територията – ЗУТ - Обн. ДВ, бр.1/2001г.) и разпоредбите по неговото прилагане, се съобщават на заинтересуваните собственици, правата и интересите на които са засегнати пряко от издадените актове, на лицата, които имат ограничени вещни права върху имотите и на заинтересуваните лица (чл.195 ЗТСУ - отм., вр. чл.295 от Правилник за прилагане на ЗТСУ - отм.).
Връчването на съобщенията, съответно уведомяването на заинтересуваните, става по начало по реда на ГПК. Изключения от този ред се допускат в случаите когато за връчването не се предвижда изрично то да стане по реда на ГПК.
Видно от чл.194, ал.2 ЗТСУ (отм.), вр. чл.82, ал.3 ППЗТСУ (отм.), съобщението на заповеди за одобряване на подробни градоустройствени планове и техните изменения е предвидено изрично да става по реда на ГПК.
По смисъла на разпоредбата на чл.83, ал.1 ППЗТСУ (отм.), подробния (градо)устройствен план, влиза в сила след изтичането на 14-дневен срок за обжалване по надлежния ред, в частта която не е предмет на обжалване пред съда.
Липсата на писмени доказателства за узнаването от страна на заинтересувана страна за наличието на заповеди, не води до преклудиране на правото на възражение, предвид, че процесуалния преклузивен срок, започва да тече от датата на съобщението, вр. чл.194, ал.1 ЗТСУ (отм.), за което право е компетентен да се произнесе съответния съд.

[scribtor]

Ето едно МНОГО СТРАННО Решение, за размисъл...


Решение № 12210 от 29.12.2003 г. на ВАС по адм. д. № 1872/2003 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова

чл. 27, чл. 29, чл. 194, ал. 1 ЗТСУ, чл. 84, чл. 111 ППЗТСУ

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Производството по делото е образувано по реда на чл. 33 и сл. ЗВАС по касационна жалба на Илия Чонев, лично и като управител на "Инвестпроект-90" ЕООД, гр. София срещу решение от 03.08.2001 г. по адм. д. № 3693/1999 г. на Софийски градски съд, АК, III"г" състав. В жалбата се сочат конкретни касационни основания за отмяна на решението, като се излагат и доводи по съществото на спора. Твърди се, че неправилно е възприето нарушението на чл. 194, ал. 1 ЗТСУ (отм.) като съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на обжалваната заповед и не е съобразен кръга на заинтересованите собственици към момента на издаване на обжалвания адм. акт. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество с потвърждаване на заповед № РД-50-1196/20.12.95 г. на гл. архитект на гр. София.
Ответниците Владимир Петков, Елена Шивачева, Александър Шивачев, Антоанета Волман, Георги Балсамов, Георги Стефанов, Владимир Червенка и Мирада Червенкова, чрез процесуалният си представите адв. Карадиамандиева оспорват касационната жалба като неоснователна, като подробни доводи за обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение излагат в писмени възражения и защита.
Ответникът Владимир Стоянов, чрез пълномощник адв. Илиев излага становище за неоснователност на касационната жалба.
Ответницата Мария Тошева моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано.
Ответниците СО, р-н "Витоша" и "УАГ" вземат становище за основателност на касационната жалба.
Останалите ответници не ангажират становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и се явява процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:
С решението, предмет на касационното обжалване, Софийски градски съд е отменил заповед № РД-50-1196/20.12.1995 г. на главния архитект на София, с която на основание чл. 6 т. 6 и чл. 27 от ЗТСУ (отм.), е одобрен протокол на СТСУСА от 10.10.1995 год., статия 16, проект за частичен застроителен и регулационен план за кв. 1 и 2 м. "Манастирски ливади" и проект за частичен регулационен план за същите квартали, в частта за кв. 1 изцяло и в частта за парцел V-721, 721а, 722, 723, 724, 725, 726 и 727, кв. 2, като незаконосъобразна. Прието е, че в административното производство е допуснато съществено нарушение на процедурата по уведомяване на заинтересованите собственици в обхвата на разработката, заповедта не е мотивирана със съответните правни основания на чл. 23, чл. 29 ЗТСУ (отм.) и чл. 84, чл. 110 и чл. 111 ППЗТСУ (отм.) в частта за кв. 1, а досежно кв. 2 е налице нарушение на изискванията по чл. 29, ал. 1 и 2 ЗТСУ (отм.)
Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. При спазване на разпоредбата на чл. 41 ал. 3 ЗАП, съдът е обследвал законосъобразността на обжалвания акт, досежно спазване на административната процедура по неговото издаване и приложимия правен режим. В настоящето производство е представена извадка от Д. В., бр. 78/2003 г., с публикувано решение № 85/06.08.2003 г. на СОС, с което е потвърдена изрично процесната заповед по реда на § 187 ЗИД на ЗУТ от което следва, че е налице валиден административен акт.
Неоснователно е възражението по касационната жалба, че не е допуснато нарушение на процедурата по чл. 194, ал. 1 ЗТСУ (отм.) и че същото не води до незаконосъобразност на заповедта. Дори и да се приеме, че не се касае за съществено нарушение на процедурата, то заповедта се явява незаконосъобразна на останалите две основания, изложени в обжалваното решение - немотивираност с правните основания (за кв. 1) и противоречие с действащата норма на чл. 29 ЗТСУ (отм.) за кв. 2. Изложените в тази насока мотиви от СГС се споделят изцяло от настоящата инстанция и кореспондират на заключението на приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза, която е кредитирана от съда по реда на чл. 157, ал. 3 ГПК. Безспорно е установено по делото, че в кв. 1 е предвидено комплексно застрояване в общ парцел със седеметажни сгради, а в кв. 2-с пететажни сгради, т. е. средноетажно застрояване.
От друга страна приетото от СГС съществено нарушение на процедурата по уведомяване за заинтересованите собственици не е мотивирано единствено с липса на данни за "отсъстващи" собственици и изрично изпратени съобщения до собствениците, а с невписване на собствениците в разписния лист, както и несъобразяване кръга на собствениците с тези на новонанесените към датата на издаване на заповедта имоти. Съгласно чл. 17, ал. 2 ЗАП съобщаването за издаден административен акт може да се извърши устно чрез уведомяване на съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис или чрез отделно съобщение. Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗТСУ (отм.) във връзка с чл. 82, ал. 3 ППЗТСУ (отм.), които са специални разпоредби, заповедите за одобряване на ЗРП или изменението им се съобщават по реда на ГПК. Този ред предвижда връчване на съобщението на лицето лично срещу подпис или на други определени в закона лица при спазване на изискванията му - чл. 46 и сл. ГПК. Регламентираното в чл. 194 ЗТСУ (отм.) изключение за уведомяване чрез залепване на съобщение е приложимо само при наличие на "отсъстващи" собственици, което предполага точно очертан кръг на собствениците, какъвто в случая не е налице и удостоверяване на данните, че част от тях попадат във визираното изключение. Нарушението на посочените правила води до незаконосъобразност на постановения индивидуален административен акт и е достатъчно основание той да бъде отменен, като същото не може да бъде валидизирано с факта, че съобщението е изготвено по надлежния ред.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК, поради което решението следва да се остави в сила. Жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 40 ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд, второ отделение
РЕШИ:
Оставя в сила решение от 03.08.2001 г. по адм. д. № 3693/1999 г. на Софийски градски съд, АК, III"г" състав. Решението е окончателно.

[Инот]

М, да - браво! Ако всички гледаха по този начин делата си и наблягаха и на процесуалната страна в производствата по ЗТСУ, респективно ЗУТ- обществото щеше да спечели и интереса на отделния гражданин щеше да е по-добре защитен, но това е проформа. Очевидно има едно друго Решение - това на СОС, което потвърждава заповедта с друг акт, подлежащ на самостоятелно обжалване (гражданите пак пият студена вода...) .