Здравейте,
Имам няколко въпроса. Ситуацията е следната.
1.
Майка ми и баща ми притежаваха апартамент. След смъртта на майка ми, според нотариус разделението на апартамента е така: баща ми получава 1/2, а ние с брат ми по 1/4. С дарение получих от брат си 1/4 от апартамента.
Валиден ли е този нотариален акт за дарение?
2.
След смъртта на баща ми е необходимо да подам декларация за данък наследство. В нея трябва да посоча размера на частта от апартамента, която притежавам. Необходимо ли е да има съдебно решение за подялба (нотариален акт) или автоматично наследявам полагаемото от баща ми?
3.
Починалия ми баща е наследник (заедно с още двама роднини) на земя, която не е съдебно поделена между тях. Същевременно и тримата наследници получават рента. Трябва ли да се декларира тази земя в декларацията за данък наследство?
Надявам се да ми отговорите на въпросите. Предварително благодаря.
- Дата и час: 24 Ное 2024, 01:52 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Наследство - данъци, нот. актове и др.
|
|
3 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Наследство - данъци, нот. актове и др.
отговорям Ви в същия ред :
1. да
2. не
3.да
1. да
2. не
3.да
- pinko
- Нов потребител
- Мнения: 7
- Регистриран на: 28 Яну 2004, 16:04
Re: Наследство - данъци, нот. актове и др.
Г-н Розова Пантера, не заблуждавай човека! Не всеки може да знае всичко!:)))))))) Но това е елемнтарно!:))))))) и не се гордея, че го зная!:)))))))))
По силата на чл. 27 от СК при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. А едно от основанията за прекратяване на СИО е смъртта на единия съпруг. Следователно, приживелият съпруг получава на собствено основание 1/2 от СИО и по наследствено правоприемство участва в придобиването на имуществени права от останалата 1/2 по правилата на чл. 9 (1) ЗН, т. е. останалата 1/2 ид. част се поделя по равно между преживелия съпруг и останалите преки наследници - в случая нисходящи от първи ред (децата на починалия). да пресметнем 1/2:1/3=1/6. Следователно - децата придобиват по 1/6 идеална част от наследените имуществени права на своя наследодател, а приживелия съпруг 1/2 на собствено основание + 1/6 по наследствено правоприемство = 4/6, т. е. 2/3. Да му кажете на този нотариус да си скъса дипломата, май и той е завършил в СУ, ама нещо не е доучил.:)))))))) И между другото мнозина подценяват наследственото и семейното право, но заради това си патят, мислейки си, че щом ЗН е едва от стотина правни норми, е елементарен. Той крие обаче богата проблематика, с която до момента и ВКС не може да се справи. Ако искате да сте що-годе наясно с наследственото право, Ви препоръчвам книжнината, сътворена от бившия върховен съдия, учения Соломон Розанис, готин е!!! На останалите въпроси отговорите се подразбират от само себе си. И за да сте напълно убедени в това, което казвам, Ви предлагам, г-н ХГД, едно решение на Върховния касационен съд, избрах нещо по-новичко:
Решение № 189 от 28.03.2002 г. на ВКС по гр. д. № 580/2001 г., I г. о., докладчик съдията Пламен Стоев
Бюлетин на ВКС, бр. 4/2002 г., стр. 26
чл. 19, чл. 25, ал. 2 СК
Придобитото със заем имущество от единия съпруг по време на брака е общо на двамата съпрузи, независимо кой от тях е издължил заетите суми.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните по делото са наследници на Д. С., починал на 7.09.1998 г., като Л. С. е негова преживяла съпруга, а З. С. - негова дъщеря. С договор за покупко-продажба на недвижими имот от 1.04.1992 г., сключен по реда на НДИ, наследодателят на страните е закупил по време на брака му с ищцата процесния апартамент за сумата 8878 лв., като цената на имота е покрита изцяло със заемни средства от ДСК. При така установените факти окръжният съд е приел, че жилището е било съпружеска имуществена общност на наследодателя и ищцата и че след прекратяването й тя притежава 1/2 ид. част от него на собствено основание, а останалата 1/2 ид. части се наследява по равно от страните на основание чл. 9, ал. 1 ЗН и е допуснал делбата на имота при посочените квоти.
Решението е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК, вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придобити, а според чл. 25, ал. 2 СК за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. В разглеждания случай по делото е установено, че процесния апартамент е закупен през време на брака между наследодателя на страните и ищцата, изцяло със заемни средства, поради което въззивният съд правилно е приел, че е придобит в режим на съпружеска имуществена общност и че след прекратяването й със смъртта на съпруга, ищцата притежава 1/2 ид. част от имота на собствено основание, съгласно чл. 27 СК, а останалата 1/2 ид. част от него се наследява по равно от страните, съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН. Ирелевантно е обстоятелството с какви средства е погасяван взетият заем от ДСК, тъй като евентуалното погасяване на заема от единия съпруг с негови лични средства, създава само облигационно отношения между съпрузите, респективно техните наследници, а не води до промяна на правата им в съсобствеността.
По силата на чл. 27 от СК при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. А едно от основанията за прекратяване на СИО е смъртта на единия съпруг. Следователно, приживелият съпруг получава на собствено основание 1/2 от СИО и по наследствено правоприемство участва в придобиването на имуществени права от останалата 1/2 по правилата на чл. 9 (1) ЗН, т. е. останалата 1/2 ид. част се поделя по равно между преживелия съпруг и останалите преки наследници - в случая нисходящи от първи ред (децата на починалия). да пресметнем 1/2:1/3=1/6. Следователно - децата придобиват по 1/6 идеална част от наследените имуществени права на своя наследодател, а приживелия съпруг 1/2 на собствено основание + 1/6 по наследствено правоприемство = 4/6, т. е. 2/3. Да му кажете на този нотариус да си скъса дипломата, май и той е завършил в СУ, ама нещо не е доучил.:)))))))) И между другото мнозина подценяват наследственото и семейното право, но заради това си патят, мислейки си, че щом ЗН е едва от стотина правни норми, е елементарен. Той крие обаче богата проблематика, с която до момента и ВКС не може да се справи. Ако искате да сте що-годе наясно с наследственото право, Ви препоръчвам книжнината, сътворена от бившия върховен съдия, учения Соломон Розанис, готин е!!! На останалите въпроси отговорите се подразбират от само себе си. И за да сте напълно убедени в това, което казвам, Ви предлагам, г-н ХГД, едно решение на Върховния касационен съд, избрах нещо по-новичко:
Решение № 189 от 28.03.2002 г. на ВКС по гр. д. № 580/2001 г., I г. о., докладчик съдията Пламен Стоев
Бюлетин на ВКС, бр. 4/2002 г., стр. 26
чл. 19, чл. 25, ал. 2 СК
Придобитото със заем имущество от единия съпруг по време на брака е общо на двамата съпрузи, независимо кой от тях е издължил заетите суми.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните по делото са наследници на Д. С., починал на 7.09.1998 г., като Л. С. е негова преживяла съпруга, а З. С. - негова дъщеря. С договор за покупко-продажба на недвижими имот от 1.04.1992 г., сключен по реда на НДИ, наследодателят на страните е закупил по време на брака му с ищцата процесния апартамент за сумата 8878 лв., като цената на имота е покрита изцяло със заемни средства от ДСК. При така установените факти окръжният съд е приел, че жилището е било съпружеска имуществена общност на наследодателя и ищцата и че след прекратяването й тя притежава 1/2 ид. част от него на собствено основание, а останалата 1/2 ид. части се наследява по равно от страните на основание чл. 9, ал. 1 ЗН и е допуснал делбата на имота при посочените квоти.
Решението е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК, вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придобити, а според чл. 25, ал. 2 СК за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. В разглеждания случай по делото е установено, че процесния апартамент е закупен през време на брака между наследодателя на страните и ищцата, изцяло със заемни средства, поради което въззивният съд правилно е приел, че е придобит в режим на съпружеска имуществена общност и че след прекратяването й със смъртта на съпруга, ищцата притежава 1/2 ид. част от имота на собствено основание, съгласно чл. 27 СК, а останалата 1/2 ид. част от него се наследява по равно от страните, съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН. Ирелевантно е обстоятелството с какви средства е погасяван взетият заем от ДСК, тъй като евентуалното погасяване на заема от единия съпруг с негови лични средства, създава само облигационно отношения между съпрузите, респективно техните наследници, а не води до промяна на правата им в съсобствеността.
- karo
- Потребител
- Мнения: 166
- Регистриран на: 28 Яну 2004, 15:34
3 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 63 госта