Мнение по имотен казус

[slavov_tanimir]

Привет
от 1986 година сме във владение на имот на територията на град Варна . През 2001 започнахме процедура по издаване на нотариален акт на база обстоятелствена проверка . Бяха направени всички нужни проверки дали е държавна земя , дали е актувано като общинска зема , дали има реституционни претенции . Отговора на Община Варна беше , че имота е в процедура по актуване като общински , което реално не беше така . В последствие водихме дело срещу Община Варна на 3 инстанции като делото приключи в наша полза .
2005 година ни беше издаден нотариален акт за имота с обща площ 1 дка .

През 2006 година , срещу нас беше заведено дело от частни лица на базата , че имат нотариален акт с дата по-стара от нашата - 2002 година . Тоест през времето , през което ние сме водили дела срещу Община Варна , въпросните лица са си извадили нотариален акт за имота или е издаден по-късно но със стара дата ....
Към 2001 година , няма никакви данни за частни претенции към имота .
Техните доводи са следните :
- в държавен архив има списък с имена на хора , на които са дадени места по постановление по чл.21 през 1967 г. и в него фигурира името на баща им .
- оценителен протокол от 1993 г. за имота от частна фирма към кметство Простор , архив на тази документация няма , представено е само копие .
- платежни документи , че имота е платен в банка през 1993 г.
- Според свидетелски показания , след 1988г. имота е отдаден под наем на второ лице на база устна уговорка , което в последствие го отдава на нас под наем , също на база устна уговорка - реално няма такова нещо .
Нашите доводи са следните :
- Към 2001 година , към момента на нашите проверки за издаване на нотариален акт , те не фигурират никъде в документацията на Община Варна .
- В стария и новия разсписен лист в кметството , фигурираме ние .
- Имаме отговор от ВИК-ВАРНА , че 1974г. са прекарани тръби на ВИК в местността и местата са отнети .
- В списъка в държавния архив няма нито скица , нито номер на парцел , само имена и заповед за раздаване на места , но кое място на кого не пише .
- Техния оценителния протокол е от 1993 г , като в него е сложен номер на имота , като този номер за първи път фигурира в кадастралния план от 1999г , тоест от 1999г имота е с този номер , а фигурира в техния протокол от 1993 г - 6 години по-рано . За това имаме документи от кметството , представени пред съда .
- Според препис-извлечението им е дадено 800кв.м. , а според оценителния протокол местото им е 600 кв.м.
- В оценителния протокол фигурират подобрения и насаждения но не и постройка , а за да имаш правото да закупиш имота , трябва да има минимум 12кв.м. постройка с бетонов фондамент каквато реално никога не е имало .
- При първата експертиза от вещи лица , беше установено , че става дума за съвсем друга местност , от другата страна на пътя делящ двете местности .
- При тройната експертиза от вещи лица , беше установено , че има барака от фазер с площ 9 кв.м. , без прозорци и без бетонна основа , а не полумасивна с бетонна основа както твърдят ищците .
- Свидетелски показания , че имота е наше владение от 1986 , бил е хавра до тогава , без никаква полумасивна постройка , с обща площ 1дка , а не по-малко както твърдят те , и с граници каквито са и в момента .
- Според техните претенции парцелът им граничи с горния парцел и е с площ 600 кв.м , но по този начин постройката ( бараката ) ,която би трябвало да е в местото им остава извън този парцел от 600 кв.м , тоест пада се в останалите 400 кв.м

На първа инстанция беше отсъдено 600 кв.м на тях и 400 кв.м на нас , като никой не указва коя част на кого е ...

На втора инстанция обжалвахме това решение , но Варненски окръжен съд сметна , че решението е правилно .
Към този момент ние издирихме , наследник на човека на когото е дадено по постановление местото което ние сега притежаваме . Той фигурира в списъка от държавния архив от 1967 г. , Има родствени снимки в имота . Има препис - извлечение , че имота му е 1 дка. и граничи с лицето с което водим съдебен спор , тоест имотътна ищците е съседен . По негови думи местата са били отнети няколко години по-късно ( след 1967г . ) и в местността около нашия имот никой не е успял да си извади документи за собственост според постановлението по чл.21 .
Тези нови доказателства не бяха допуснати на втора инстанция , защото делото ни се гледа по стария ГПК .

Делото не беше допуснато на трета инстанция поради това , че няма нужните мотиви и решението на окръжния съд е правилно .

Моля за вашето мнение по следния казус .

[slavov_tanimir]

Идеята ми не е да получа безплатна консултация , а съвет от по-вещи от мен ,
съвет , който евентуално би ме насочил какво да правя занапред . Имаме ли право
да оспорваме това , че не сме допуснати до върховен съд , ако да какъв е реда . Правомерно ли ни е отказано допускането на новите доказателства пред окръжния съд или не ....

[sunrise]

[quote="slavov_tanimir"]Идеята ми не е да получа безплатна консултация , а съвет от по-вещи от мен ,
съвет , който евентуално би ме насочил какво да правя занапред . Имаме ли право
да оспорваме това , че не сме допуснати до върховен съд , ако да какъв е реда . Правомерно ли ни е отказано допускането на новите доказателства пред окръжния съд или не ....[/quote
Нямате право да оспорвате недопускането пред ВКС. Остава единствено възобновяването, но то е ограничено и като основания , и като време.
Не може по преразказ да се разбере правилно ли е постъпил ОС.

[ivan_lawyer]

Проверете си внимателно делото. Според мен има възможност за дублиране на производството, поради липса на упълномощаване.