forum.lex.bg

Имам бебе на 20 дена, разделих се с бащата, след като той прояви изключителна агресивност към мен, близките ми и дори в присъствие на бебето крещеше, тряскаше врати и заплашваше всички, които му се изпречиха на пътя. Преди да забременея имахме връзка три години, знаех, че има труден характер, но никога не е бил агресивен спрямо мен, имали сме проблеми и скандали, но след като от октомври миналата година остана без работа изпадна в криза и депресия. Мислех да се разделим, защото стана нетърпим с поведението си, но януари месец забременях и решихме да оставим детето. Неговите родители с готовност даваха пари, за да живеем в София на квартира, да си поемаме разходите, аз си имам работа, излязох в болниче и имам право на майчинство. Той тка и не си намери работа и техните плащаха, за да ни издържат, майка му дори го навиваше да не си търси, за да бъдел до мен при раждането. Детето се роди, майка ми дойде да ми помага, но той изпадна в някаква дупка, че не е готов да стане родител и не можеше да се справи с бебето, не можеше да го приспи, озлоби се срещу майка ми, че била подреждала навсякъде, че успокоявала бебето, на пръв поглед дребни неща, но той разнищваше всяка стъпка на мен на майка ми, на брат ми, с когото също делим квартира. Обърнах се за подкрепа към неговото семейство, казах им, че имаме проблем, те не ми обърнаха внимание. Стигна се дотам, че майка му разбра за отношението му към мен и се скараха, а той превъртя, в 12 вечерта запона да крещи в стаята на бебето, че сме щели да уморим майка му и че ако тя умре, ще ни убие мен и цялото ми семейство. Каза още, че детето си било негово и ако иска, ще го хвърли в реката. Обадих се на сестра му и заплаших, че ако не дойдат да го изкарат от квартирата, ще го изкарам аз с полиция. Все едно получи нервна криза и някакво психическо разстройство след раждането на бебето. реших, че си взимам багажа и си заминавам още на следващия ден.
Сега съм в родния си град на постоянния си адрес, БНД заплаши, че съм отвлякла бебто, че му дължа обяснение и ще подаде жалба за отвличане. Няма да го лиша от детето, но съм безкрайно огорчена и не желая в момента да го видя. Дори не съм се възстановила от раждането. Всичките ми близки не доумяват какво се случи. Адвокат, който е познат твърди, че имам всички права понеже нямаме брак, но дали е така? Наистина ли допуснах грешка, че се изнесох, докато го нямаше, сестра му ми крещя, че съм избягала и не иска да разбере, че ме беше страх от него и му спестих разходка до районното, а сега ме е яд, защото ме тормозят по телефона, че съм отвлякла детето и ще ме съдят и ще ми го вземат. Стана много дълго, но моля ви, кажете ми какви са ми правата?

Сълалявам да чуя за драмата ви.
Бебето припознато ли е от бащата?
Спокойно, не сте го "отвлякла".

Да, детето е припознато, за което в момента много съжалявам самата аз.

Успокойте се, в момента сте под влиятние на емоциите. Сигурна съм, че таткото също обича и иска малкото същество, така че не говорете "колко съжалявате за това". Не може да съжалявате, че детето ви си има родител. С времето всичко ще си дойде на място. Явно на партньорът ви липсата на работа и стресът около новата отговорност - родителството, му е дошъл вповече. Може би нещата ще се наредят. Защо не се изясните само двамата, без детето наоколо? Така ще бъдете по-спокойна и вие, а и той, сигурна съм, вече съжалява за постъпката си.
Знам, че започвам да звуча като в един друг форум, (започващ с "Бе-ге... и завършващ на "мама"), но повярвайте ми, в момента стресът, който сама си причинявате, е много по-травмиращ от всичко оостанало.
Успокойте се, гледайте си бебето и ако има някакви нови проблеми от страна на таткото, винаги може да се обърнете за закрила по Закона за домашното насилие.

Адвокат, който е познат твърди, че имам всички права понеже нямаме брак, но дали е така? Наистина ли допуснах грешка, че се изнесох, докато го нямаше, сестра му ми крещя, че съм избягала и не иска да разбере, че ме беше страх от него и му спестих разходка до районното, а сега ме е яд, защото ме тормозят по телефона, че съм отвлякла детето и ще ме съдят и ще ми го вземат. Стана много дълго, но моля ви, кажете ми какви са ми правата?

Затова ви попитах припознато ли е детето. Имате всички права като майка (и то на новородено!), но и бащата има всички права - като баща Вземете се в ръце и се разберете като пълнолетни индивиди. 20-дневното не е топка, за да си го размятате в споровете помежду си.
"Ще ме съдят и ще ми го вземат"- Доооообре! Ще го напиша пак (макар че съм го писала сигурно в поне 6 други подобни теми) Няма земна сила - съдебна, или каквато и да било (пък и небесна!), която да отдели новородено бебе от родната му майка! Майката трябва да е в пълна физическа и психическа невъзможност да полага каквито и да било грижи за новороденото или да е в толкова тежко здравословно състояние, което на практика да означава, че не може да съзнава собствените си действия и да ръководи постъпките си, за да вземат малко дете от майка. С какво се опитва да ви плаши родата, си е ваша работа - ако се опитват да ви страхуват, страхувайте се.

Правата ви са като на всеки нормален индивид - да търсите щастието си в този живот. По един или друг начин.