forum.lex.bg

Здравейте колеги,


Ще се опитам да изложа фактите без да добавям свото мнение.

Моя близка осиновява по законния ред, вписана в регистрите, предложено и дете и сега чака първо съд. заседание за осиновяване.
Омъжена за чужденец.
Осиновява само тя като бг гражданин.
Детето - бг гражданин.

Та, колега много виден и казал като си вземе влязлото в сила решение от съда мъжа и веднага да отиде да припозне детето и така да го впишат в акта му за раждане ( новия след осин-то от майката) като баща.

Няма да коментирам за да не ви окажа влияние.

Карамел, какво се очаква от нас в случая?
Ако идеята е да дадем мнение може или не може, мисля, че темата е за професионалния форум, а не за общодостъпния "семейни казуси".

Ъмммм, кво да кажа... масово разпространено, за моя искрена изненада, е мнението, че припознаването не е точно начин за установяване - не създаване! - на реален биологичен произход, а нещо друго; оттам - и че припознаващият не е задължен да декларира истината при припознаването, че то не само при извършването си не подлежи на проверка от длъжностното лице по гражд. състояние (което е несъмнено - не подлежи), ами и въобще е недопустимо да се проверява от когото и да било откъм вярност на изявлението, че е немислимо за съзнателно невярно припознаване да се носи отговорност напр. по 313 НК (аз твърдо смятам, че може) и т.н., бе, с две думи - че припознаването е нещо като заместител на осиновяването, нещо като начин за конституиране на произход по волята на "страните", нещо като нищо на света...

Иначе идеята е "оригинална". Така, де, щом може съпруг на биологичен родител да осинови, без отношенията с родителя да се прекратят, що да не може същото в обратния ред. И отговаря на схващането за природата на припознаването, което се опитах да изложа по-горе.

Май на неподходящо място съм я пуснала темата, местя я.

Мерси Цитруско, че разкъса мълчанието.
Ще си говорим на другото място, че наистина съм сгрешила мястото.