forum.lex.bg

Допуска ли се съединяване на искове за увеличаване на издръжка на дете и заместване съгласието на родител ?

127а на мен ми звучи като да не е по общия исков ред, ами почти единствено по рода си много бързо производство - на спорна съдебна администрация. Тоест звучи ми като: призоваваш страните направо, без да разменяш преписи, събираш доказателствата и се произнасяш. Ако го схванем така, ще излезе формално, че съединяването е недопустимо - не е по същия процесуален ред.
То от много формализъм няма полза, де. Допускала съм такова искане в спор за родителски права, направено с отговора като насрещен иск - не стигна обаче до горната инстанция, че да обясни тя на районния съд колко не ги разбира нещата.
С издръжката аз лично бих ги разделила - явно няма да ми повярваш, обаче не ми пука за статистиката; но целите са различни, страните са различни (ищец по издръжката формално е детето), даже много общи факти няма, плюс горното за реда, което си е мое мнение, иначе всички го разглеждат като производство по общия исков ред и разменят преписи, аз съответно също разменям.

http://www.vas.bg/Documents/Adv10-11_1.pdf
Питай Петър Стоянов, той е адвокат по бракоразводни дела и по стечение на обстоятелствата изкара един мандат като президент. На 25.02.1988 г. излиза от печат в тираж 55 137 бр. книгата му "Сериозно за развода". В нея юристът Стоянов предлага и свои разсъждения относно социалистическото семейство, позовавайки се често на вижданията на Енгелс по въпроса.
Наред с другото, там четем: "Зависима от жестоката конкурентна борба..., буржоазната класа можеше рядко да си позволи бракове, сключени само на основата на взаимната любов. Свобода за сключване на подобни бракове...имаше на практика единствено пролетариатът. В брачния съюз на пролетариите липсваше онаследяваната частна собственост и стремежът за нейното запазване и увеличаване - той можеше да бъде сключван изключително по любов. А с навлизането на пролетарската жена в общественото производство пролетарският брак вече можеше да се нарече равноправен." (стр. 58)

Специалната разпоредба на чл. 127а СК/ ДВ бр. 100/2010 г., в сила от 21.12.2010 г./, урежда начина за разрешаване на споровете между родителите във връзка с пътуване на децата в чужбина и издаването на необходимите лични документи като специална хипотеза на спор за упражняване на родителските права.Съгласно чл. 70, ал. 2 от СК (отм.) - понастоящем чл. 123, ал. 2 от СК - при разногласие между родителите относно упражняването на родителските права или задължения - спорът се решава от съда след изслушване на родителите. Идеята е - именно защото между родителите съществува разногласие- да се даде възможност на всеки един от тях да изложи, аргументира и защити позицията си, така че съдът имайки преди вид всяко едно от становищата на двете страни -да разреши спора, съобразявайки интереса на детето. Затова за да се счете, че е спазено изискването на закона-определящо е не личното явяване на всеки един от родителите /съдът няма как принудително да задължи родителя да се яви лично, ако той не желае/, а осигуряването и гарантирането от страна на съда на всички процесуални възможности за изразяване на съответната позиция- чрез конституиране на всеки един от родителите като страна в процеса, чрез предоставяне на възможност за изразяване на становище, ангажиране на доказателства, организиране на защита. При разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от Семейния кодекс. от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, на детето. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на децата, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак. Различно е положението на децата, родителите на които не са в брак.

Според чл.126 aл.1 от СК ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си освен ако важни причини налагат да живеят другаде. При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. В такъв случай възниква спорът, при кого ще живее детето. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл. 127, ал. 2 от СК. След като се определи при кой от двамата родители ще живее то, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите му ще налагат това.
Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето, е проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения, при която съдът разполага с оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за защита интересите на детето, което е най-важното, съществено и определящо при разрешаването на такъв спор.

А когато се заведе дело по чл.127а от СК във връзка с чл.76т.9 от ЗБЛД за извеждане на детето в чужбина, значи ли че с този иск се урежда автоматично смяната на местоживеене на детето от България в Англия примерно?